Папа Франциск: "Всички сме на една лодка, всички призвани да гребем заедно"

От стъпалата на базиликата „Свети Петър“ вчера вечерта папа Франциск направи своята специална молитва „Urbi et orbi“, която в нормално време е само за Коледа и неделята на Великден.

Под нестихващия дъжд в Рим, на този площад, обикновено препълнен с хора, вчера вечерта папа Франциск беше сам.

Думите му бяха силни и истински. Публикуваме цялата реч на папа Франциск.

“Него ден вечерта”, /Мк. 4,35/р така започва това Евангелие. От седмици изглежда, че е вечер.

Гъста мъгла се е наслоила над нашите площади, улици и градове, тя завладя живота ни, изпълвайки всичко с оглушителна тишина и отчайваща празнота, която парализира всичко, през което минава. Чувства се във въздуха, вижда се в жестовете, личи си по погледите.

Оказахме се пълни със страх и изгубени. Както учениците от Евангелието внезапно бяхме изненадани от неочаквана и стихийна буря.

Разбрахме, че сме на една лодка, всички слаби и дезориентирани, но в същото време важни и нужни, всички призвани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимно утешение. На тази лодка... сме всички ние.

Като онези ученици, които говорят в един глас и в унинието си казват: "Загиваме" (Мк, 4,38). Така и ние осъзнахме, че не можем да вървим напред всеки за себе си, а само заедно.

Лесно е да се припознаем в този разказ. Трудно е да разберем поведението на Исус.

Докато е естествено учениците да са притеснени и отчаяни, Той е на кърмата, в тази част на лодката, която потъва първа. И какво прави? Въпреки шума, спи спокоен, има доверие в Отца - единственият път, когато виждаме Исус, който спи. Когато после бива събуден, след като успокоява вятъра и вълните, се обръща към учениците с укорителен тон: „Защо сте тъй страхливи? Как нямате вяра?“ /Марко 4,40/

Да се опитаме да разберем. В какво се състои липсата на вяра на учениците, която контрастира с доверието на Исус? Те не са спрели да вярват в него, даже го призовават. Но да видим как го призовават: "Учителю, нима не те е грижа, че загиваме?" Не те е грижа, мислят, че Исус не се интересува от тях, че не се грижи за тях. Сред нас, в нашите семейства, едно от нещата, които най-много боли е когато ни казват „Не те ли е грижа за мен“? Това е израз, който ранява и отприщва бури в сърцето. Разтърсил е и Исус. Защото никой не го е толкова грижа за нас, колкото Него. Защото когато го викат, Той спасява своите обезверени ученици.

Бурята разкрива нашата слабост и остава оголени онези фалшиви и ненужни сигурности, върху които строим дните си, проектите си, нашите навици и приоритети.

Показва ни, че сме пренебрегнали онова, което храни, поддържа и дава сила на нашия живот и на нашата общност. Бурята изважда на показ всички цели да посипем с пепел и забравим това, което е хранило душата на нашите народи, всички тези опити да се обезболим с привидно спасяващи навици, неспособни да призовем нашите корени и паметта на нашите деди, лишавайки се така от нужния имунитет, за да вървим напред в трудностите.

С бурята, вече не е валиден гримът на стереотипите, с които прикриваме нашето его, винаги загрижени за собствения си образ, защото още веднъж се оказахме излъгани от факта, че не сме самотни острови, а именно, че сме братя.

„Защо сте тъй страхливи? Как нямате вяра?“ Господи, твоето Слово тази вечер ни въздейства и е за нас, за всички нас. В този наш свят, когото Ти обичаш повече от нас, вървяхме напред със страшна скорост, чувствахме се силни и способни на всичко. Жадни за печалба, оставихме се да ни завладеят вещите и да ни погълне френетичността.

Не се спряхме пред твоите призиви, не ни уплашиха войните и световните несправедливости, останахме глухи за вика на бедните, както и за нашата зле управлявана планета. Продължавахме непоколебими, мислейки, че винаги ще бъдем здрави в един болен свят.

Сега, докато сме в бурното море, те молим: „Събуди се, Господи!“

„Защо се страхувате? Как нямате вяра?“ Господи, ти ни призоваваш да имаме вяра. Не просто да вярваме, че Теб те има, а да дойдем при Тебе, да ти се доверим.

В това Великопостно време отеква твоят спешен призив: „Обърнете се, върнете се при мен с цялото си сърце“. Призоваваш ни да използваме това време на изпитание като време на избор.

Не е дошло времето на твоя съд, а на нашия съд, време да отсъдим кое има значение и кое е ефимерно, да отделим онова, което е нужно, от онова, което не е.

Време да пренасочим живота си към тебе, Господи и към другите. И можем да погледнем към толкова наши събратя в това пътуване, които са за пример, и в страха реагираха, дарявайки живота си. Това е живото действие на Светия Дух, изразяващо се в толкова саможертви.

Това е животът на Духа, способен да изкупи, да остойности и да покаже как нашият живот е изтъкан и подкрепян от обикновени хора, които най-често забравяме, които не са на първите страници на вестниците, нито на телевизионния екран, но които, без съмнение, днес пишат със златни букви историята на човечеството: лекари, медицински сестри и работници, работещи в супермаркета, работещи в чистотата, болногледачи, транспортни работници, полицаи, доброволци, свещеници, монахини и много, ама много още, които разбраха, че никой няма да се спаси сам.

Пред страданието, което измерва истинския напредък на нашите народи, откриваме, свещеническата молитва на Исус: „Да бъдат едно“. Колко хора всеки ден с търпение се опитват да опазят от паниката, и да научат на обща отговорност, колко бащи, майки, баби, дядовци, учители показват на нашите деца, с малки всекидневни жестове, как да посрещнем и да преминем през една криза с нови навици, вдигайки очи към небето и молейки се по често.

Колко хора се молят, даряват и се застъпват за общото благо. Молитвата и служението в тишина са нашите побеждаващи оръжия.

„Защо се страхувате? Как нямате вяра?“ Вярата се ражда, когато се почувстваме нуждаещи се от спасение. Не сме самодостатъчни, сами ще потънем, имаме нужда от Господа. Да поканим Исус в лодката на живота ни. Да му дадем нашите страхове, за да ги победи. Както учениците ще разберем, че с него на борда няма да има корабокрушение. Защото това е Божията сила, да обърне към добро всичко, което ни се случва, дори и лошите неща. Той ще ни води спокойно, с твърда ръка в нашите бури, защото с Бог животът никога не умира.

Господ ни изпитва и сред нашата буря ни призовава да възродим солидарност и надежда, за да дадем стабилност, подкрепа и смисъл на тези часове, в които сякаш всичко пропада.

Господ се събужда, за да съживи нашата пасхална вяра. Имаме котва - чрез неговия кръст бяхме спасени. Имаме рул - чрез неговия кръст бяхме изкупени. Имаме надежда - чрез неговия кръст бяхме оздравени и прегърнати, та никой и нищо да не ни раздели от неговата изкупителна любов.

Сред изолацията, в която страдаме от липсата на близки и на срещи, лишени от много неща, да чуем отново благата вест, че Той ни спасява, възкръсна и е жив сред нас. Господ ни показва от кръста как да намерим живота, който ни очаква, да погледнем към онези, които ни предизвикват, да усилим, да признаем и възродим благодатта, която имаме.

Да прегърнем неговия кръст означава да намерим кураж да прегърнем всички несгоди на настоящето, оставяйки за момент нашата жажда за всемогъщество и за притежание, за да оставим място за креативността, на която само Светият Дух е способен.

Означава да намерим кураж да отворим пространства, където всички да се чувстват обичани и да създадем нови форми на гостоприемство, братство и солидарност.

Чрез неговия кръст бяхме спасени, за да приемем надеждата и да оставим тя да усили всички мерки и възможни пътища, за да се опазим.

Да прегърнем Господа, за да прегърнем надеждата: ето силата на вярата, която освобождава от страха и дава надежда.

„Защо се страхувате? Как нямате вяра?“ Скъпи братя и сестри, от това място, което видя твърдата като скала вяра на Петър, тази вечер искам да ви поверя на Господа, чрез застъпничеството на Богородица, здраве на неговия народ, звезда на бурното море.

От този колонат, който прегръща Рим и света, да слезе върху вас като утешителна прегръдка, Божият благослов. Господи, благослови света, дари здраве на телата и утеха на сърцата. Искаш да не се страхуваме. Но нашата вяра е слаба и сме боязливи.

Но Ти, Господи, не ни оставяй във властта на бурята. Кажи ни отново: „Вие не се страхувайте“. А ние заедно с Петър, ще възложим на Теб всичките си грижи, защото ти се грижиш за нас /1 Пт. 5,37/

Можете да видите снимки от молитвата в галерията.