Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Франция и Великобритания ще продължат плановете си за бъдещо разполагане на войски в Украйна като част от усилията за осигуряване на мир в Украйна. Това заяви френският президент Еманюел Макрон след среща на върха с лидерите на ЕС и т.нар. коалицията на желаещите в подкрепа на Киев срещу руската агресия. Макрон беше домакин на разговорите, на които присъства и украинският президент Володимир Зеленски.
„Тези сили са за подсигуряване са френско-британско предложение. То е желано от Украйна и подкрепено от няколко държави членки, но не е единодушно. Въпреки това не се нуждаем от единодушие, за да го постигнем“, заяви Макрон.
Френски и британски военни служители ще работят с украинските си колеги, за да определят локации и численост на потенциалните контингенти, стана ясно още от думите на френския президент.
„Ще има сили за подсигуряване с участието на няколко европейски държави“, допълни той.Срещата на върха в Париж събра близо 30 държавни лидери, както и ръководителите на НАТО и Европейския съюз.
Франция и Великобритания лансират инициативата за създаване на коалиция от държави, готови да разположат въоръжени сили в Украйна след постигането на примирие - с цел възпиране на нова руска агресия. Това се случва на фона на действията на Доналд Тръмп в САЩ, оттеглянето му от досегашната защита на Европа и разговорите му с Владимир Путин.
Лондон посочва, че евентуалният контингент може да бъде между 10 000 и 30 000 войници. Въпросът обаче дали администрацията на Тръмп ще предостави въздушна и логистична подкрепа за такава мисия остава.
Макрон намекна, че предложените европейски сили могат да бъдат разположени в стратегически важни градове и бази в Украйна и че евентуална руска атака срещу тях няма да остане без отговор.
Той обаче подчерта, че тези сили няма да се включват в бойните действия, а целта им е да гарантират траен мир.
„Но ако бъдат нападнати, ще отговорят“, заяви той.
Срещата в Париж се проведе в момент, когато натискът за дипломатически усилия за постигане на примирие Русия и Украйна нараства, особено под влиянието на американския президент Доналд Тръмп, който настоява за прекратяване на бойните действия.
Въпреки тези усилия, бойните действия не стихват. Руски безпилотни самолети в четвъртък раниха над 20 души, а тежък обстрел в Херсон доведе до жертви и прекъсване на електрозахранването. В същото време обявените от Вашингтон сред разговори с Москва за договорени споразумения за охрана на корабоплаването в Черно море и за ограничаване на ударите по енергийната инфраструктура все още са обект на взаимни обвинения между Украйна и Русия в нарушаване на условията. Руските атаки срещу енергийна инфраструктура не спират, като такава беше осъществена часове след заявка от Москва, че била съгласна с подобна мярка.
Междувременно Русия настоя за отмяна на западните санкции като условие за изпълнение на споразуменията за Черно море. Докато Белият дом обмисля как да отговори на тези искания, Европейският съюз остава твърд в позицията си, като се обсъжда включително допълнително затягане на ограниченията срещу Москва.
От Париж Желязков предлага България да е домакин на международен център за сигурността в Черно море
Пеевски "не пуска" Желязков на срещата в Париж за Украйна, трябвало "да е при хората"
