Темата за личния фалит отново излезе на дневен ред, като този път депутатите вече ще трябва да финализират подетата инициатива. Дългоочакваният и доста закъснял Закон за несъстоятелност на физическите лица бе приет почти единодушно на първо четене в парламента днес – със 163 гласа „За“ и 6 „Въздържал се“ от страна на депутати от ДПС.
Регламентирането на опцията за личен фалит е въпрос, който от години се повдига. Правени са опити за прокарване на такива законопроекти и преди – последно чрез законопроект на служебното правителство от края на миналата година, който обаче успя да мине само на първо четене в няколко комисии, преди 48-ото НС да се разпусне.
Сега обаче такъв закон най-накрая трябва да бъде гласуван, тъй като фигурира в списъка със задължителни нормативни промени, които страната следва да извърши, за да получи парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Еврокомисията настоява България да предложи правила за несъстоятелност и опрощаване не само за търговци и предприемачи, но и за физическите лица.
Въпреки че депутатите дадоха заявка за сериозни промени между първо и второ четене, а по идея на „Възраждане“ срокът за предложения за редакции бе удължен на три седмици, законът среща широка подкрепа. С изключение на тримата въздържали се от ДПС, гласувалите „За“ 163-ма депутати днес представляват всички останали партии (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“, ДПС, БСП и ИТН). „Против“ нямаше никой.
Законът урежда условията и реда за провеждане на производство по несъстоятелност на добросъвестни длъжници, които не са търговци или предприемачи, и искат да обявят личен фалит, за да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. Според текста за неплатежоспособни ще могат да се обявят хора, които не са в състояние да погасят дългове от над 10 минимални работни заплати, което в момента се изчислява на 7800 лв., за период от повече от 6 месеца.
Не всеки човек ще може да се възползва от опцията за личен фалит. На първо място той трябва да бъде признат за добросъвестен длъжник. Освен че не трябва сам да е причинил своята неплатежоспособност, той също така не трябва:
- Да е бил осъждан е за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната система,
- Да не упражнява трудова дейност без основателна причина,
- През последните пет години е нарушавал задължения за деклариране на доходи или имущество,
- Да е поемал е явно несъобразени разходи или се разпореждал безвъзмездно със свое имущество и т.н.
В съдебното производство следва да бъде определена издръжка за длъжника и семейството му, която да покрива основни жизнени потребности, като тя не трябва да бъде по-малка от една минимална работна заплата.
Защо е необходим такъв?
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ определи законопроекта като втори шанс на физическите лица, които по една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност, решавайки проблема с „вечния длъжник“.
„Значението на този дебат би имало голям ефект върху обществото, защото потенциално може да засегне всеки един български гражданин“, каза Йорданова.
Според колегата ѝ от коалицията Петър Кьосев приемането на законопроекта ще доведе до намаляване на сивата икономика, на лихварството, на широката употреба на бързи кредити.
Голяма част от гражданите трудно покриват всекидневните си разходи и сметки, а ако останат без регулярните си доходи, способностите за това намаляват драстично. При изненадващи неблагоприятни събития – оставане без работи или неочаквани големи разходи – предизвикателствата стават непоносими.
Изпадне ли в неплатежоспособност, човек бива засипан от покани за плащане на просрочени сметки, искови молби или дори запор на сметки. Опцията за личен фалит обаче дава защита на добросъвестните. Още с подаването на молбата за обявяване на такъв например физическото лице може да поиска гаранции за опазване на имуществото му. Ако молбата му бъде уважена от съда, всички стартирали дела срещу него ще бъдат спрени и след това обединени в една процедура. Това оптимизира правната защита, намалява разноските за държавни такси и адвокати.
Със закона се урежда и възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. Ако добросъвестният длъжник няма секвестируемо имущество, погасяването на задълженията може да настъпи след изтичане на 5-годишен срок.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: