Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
С гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН Народното събрание окончателно одобри изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които разширяват сроковете за разследване и премахват забраната доказателства, събрани след изтичането на тези срокове, да бъдат използвани в съда. Според мнозина от опозицията това не е просто техническа реформа, а сериозна стъпка към безконтролна и безсрочна власт в ръцете на прокуратурата.
- С промените стандартният срок за разследване се удължава от два на три месеца, а при "фактическа и правна сложност" – от четири на цели шест месеца.
- Прокурорите вече ще могат да удължават разследването до една година, като отпада и ограничението всяко удължаване да е за максимум два месеца. Оттук нататък сроковете просто ще се „съобразяват със сложността на делото“.
Но най-същественият пробив е друг:
- Отпада разпоредбата, че действия по разследването извън допустимите срокове са правно невалидни и събраните доказателства не могат да се ползват в съдебното производство. Оттук нататък – доказателствата ще бъдат валидни, независимо кога са събрани.
Шипове на бухалката
Опозицията нарече промените „шипове на бухалката на прокуратурата“ и предупреди, че се създават предпоставки за т.нар. „вечен обвиняем“ – човек, който години наред стои с висящ статут, без да е изправен пред съд, но и без обвинението да бъде прекратено.
Депутатът от ПП–ДБ Петър Кьосев определи поправките като инструмент за „увеличаване на разследванията на трупчета по усмотрение на желаещия“.
В свой коментар той написа, че с новите текстове се дава възможност „доказателствата да нововъзникват, да се адаптират и новоприлагат по делото всеки път, когато защитата успешно оспори някоя теза на прокуратурата“.
По думите му това ще отвори вратата обвинителните актове да се „изменят според търсения краен резултат и желанието на поръчителя“. „Сега ще могат да си готвят съвсем, каквото желаят. Че досега все манджите им бяха пресолени“, допълни Кьосев.
Надежда Йорданова от ПП–ДБ припомни, че правилото за изключване на доказателства, събрани след изтичане на сроковете, е въведено преди близо три десетилетия с цел да дисциплинира разследващите. Сега то е изтрито с един замах.
„Ние развързваме по безконтролен начин ръцете на прокуратурата. Без никакъв анализ, без данни – ще се съглася, че даваме шипове на бухалката, която се намира в ръцете на прокуратурата“, каза тя.
"Вечният обвиняем" и делата на трупчета
Професорът по наказателно право Юлиана Матеева от „Величие“ предупреди, че страната рискува да се окаже в ситуация на безкрайни разследвания с единствен лимит – абсолютната давност.
„С тези промени ние узаконяваме бездействието на разследващите органи. Не е нужно да съм голям пророк, за да прогнозирам множество осъдителни дела. Да не осигуряваме процесуална нирвана на разследващите – сроковете трябва да ги дисциплинират“, коментира Матеева.
„Защо точно с толкова трябва да се удължават сроковете? Защо не направим срок за разследване от три години? Ако това бъде прието днес, ефектът ще е да помага на прокуратурата да бави разследванията и да държи делата на трупчета. А тя бави тези дела, които използва най-често за политически репресии“, заяви Петър Петров от „Възраждане“ по време на дебата в Народното събрание.
Депутатът Васил Пандов също предупреди, че новите текстове противоречат на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Той напомни и конкретно дело срещу България в Страсбург – „Ганчев срещу България“, по което разследването е продължило девет години без осъдителна присъда. „Възстановява се една практика с безкрайни разследвания, характерна за 90-те години. Връщаме вечния обвиняем“, коментира още Пандов.
Според съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов, новият режим ще позволи прокуратурата да държи дела и разследвания на трупчета не само по време на досъдебното производство, но и чрез замразени или временно прекратени дела, които могат да бъдат възобновени при необходимост – като инструмент за принуда или предупреждение към потенциалните обвиняеми.
След като управляващото мнозинство прие промените в НПК, от опозицията призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху новите текстове.
