Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опозиционната партия "Демократит" изненадващо печели парламентарните избори в Гренландия. Резултатите са ключови за бъдещето на острова предвид заканите на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола върху автономната територия на Дания и дебатите за нейната независимост.
Дясноцентристката "Демократит", която подкрепя плавния преход към независимост на острова, утроява подкрепата си в сравнение с предишния вот през 2021 г. Тя получава около 30% от гласовете, сочат официалните резултати.
Гренландия - най-големият остров в света, е датска автономна област. Решенията за вътрешната ѝ политика се взимат от парламент и правителство с министър-председател, докато Дания управлява външната и отбранителната политика.
Почти всички партии в Гренландия подкрепят бъдеща независимост от Дания. На тези избори 5 от общо 6-те участващи декларираха това, но формациите имат различни мнения и идеи как и с какви темпове трябва да бъде постигнато отделянето от Дания.
Партията победител се смята, че заема умерена позиция в това отношение. Според нея това трябва да се случи постепенно и едва след като островът стане по-развит в политическо и икономическо отношение.
Лидерът на "Демократит" Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че Гренландия няма да бъде продадена, и отхвърли интереса на американския президент Доналд Тръмп да придобие територията.
Втора в парламентарния вот е друга опозиционна партия - "Налерак", която се стреми към незабавен референдум за отделянето от Дания и по-тесни връзки с Вашингтон. Формацията удвоява гласовете си спрямо изборите през 2021 г.
Досегашните управляващи - "Инуит Атакатигиит" на премиера Муте Егеде и "Сиумут", остават съответно на трето и четвърто място, въпреки че предварителните прогнози даваха победа за формация на Егеде.
Нито една от участващите в изборите партии не получава пълно мнозинство и ще трябва да управлява в коалиция. Изборите предизвикаха масов интерес, като местните медии съобщават, че избирателната активност е много по-висока от предишния вот.
Все още няма официална информация колко точно гренландци са упражнили правото си на глас. Гласуването се проведе в 72 избирателни секции, разпръснати из обширния остров, като на много места се образуваха опашки и се наложи изборният ден да бъде удължен с около половин час.
Какво ще е следващото управление в Гренландия е важен въпрос предвид гръмките изказвания на Доналд Тръмп, че има желание да контролира острова. По-рано той предложи, че САЩ биха могли да закупят Гренландия, но в реч пред Конгреа миналата седмица изостри риториката и заяви, че те ще я получат "по един или друг начин".
Стратегическото местоположение на Гренландия и богатството от минерални ресурси като нефт и природен газ привлякоха вниманието на американския президент. Той лансира идеята за закупуването на автономната област още по време на първия си мандат през 2019 г.
Макар че гренландските политици неведнъж са сигнализирали, че не се интересуват от анексиране, те са отворени към сделки с Вашингтон за добив на редкоземни метали, разширяване на туризма, по-силни дипломатически връзки и други инвестиции. Съединените щати вече имат и военна база в Полярния кръг в далечната северозападна Гренландия.
Проучване от януари, по поръчка на датски и гренландски вестници, установи, че 85% от гренландците не желаят да станат част от САЩ, като почти половината заявиха, че интересът на Тръмп според тях представлява пряка заплаха, отбелязва Reuters.
