- Значителен тласък надясно и възход на радикални популистки партии - това е прогнозата на Европейския съвет за външна политика за резултата от Евроизборите, които ще се проведат през юни в България и целия ЕС през юни 2024.
- България попада в група от 9 страни като Германия, Румъния, Швеция, Испания и др., в които се очаква анти-ЕС партия да стигне до второ или трето място.
- В случая с България - прогнозата показва, че "Възраждане" може да вземе три мандата, или равен брой с потенциалните евродепутати на бъдеща еврокоалиция между ПП и ДБ.
- Пробивът на популистките сили става за сметка на спад в редиците на лявоцентристките и зелени партии.
- Почти половината от всички мандати в ЕП ще бъдат разпределени в партии, които не участват нито в ЕНП, нито в ПЕС, нито в либералната Renew Europe.
- Това може да доведе до евентуална дясна коалиция между християндемократи, консерватори и крайно-десни популисти.
- Промяната ще има и значителни последици върху способността на Европейската комисия и Съвета да вземат решения в областта на външната политика - като най-вече по въпроса за Зелената сделка, прогнозира ECFR.
Крайно десните партии стават все по-доминиращи в национален план в много столици на ЕС.
Независимо дали става въпрос за изборни резултати, като например успеха на Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс на изборите в Нидерландия през ноември, или за способността им да определят дневния ред като опозиция - приетите спорни поправки в Закона за миграцията във Франция през декември.
Крайната десница изигра важна роля в оформянето на европейската политика през 2023 г, а тази тенденция вероятно ще се запази и през 2024 г., смята ECFR.
Макар че Европейският парламент не е най-важната институция на ЕС, когато става въпрос за външна политика, това ще има значителни последици за Европейската комисия и Съвета да вземат решения.
Проучването прогнозира дела на гласовете, които всяка национална партия ще спечели на изборите за Европейски парламент през 2024 г.
Въз основа на тези дялове от гласовете са изчислени колко места има вероятност да спечели всяка национална партия и как това може да се отрази на политическите групи в Европейския парламент.
Резултатите показват, че двете основни политически групи в парламента - Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (С&Д) - вероятно ще продължат да губят места (броят на техните мандати спадаше и на последните два избора за Европейски парламент).
Вижда се дългосрочен спад в подкрепата за основните партии и нарастващата подкрепа за екстремистките и по-малките политически сили в цяла Европа. Резултатът е все по-голяма фрагментация на европейските партийни системи както на национално, така и на европейско равнище.
Въпреки това, очакванията са ЕНП да остане най-голямата група в парламента и следователно да запази най-голямата власт при определянето на дневния ред.
ЕНП ще има и водеща позиция при избора на следващия председател на Комисията.
Центристката група "Обнови Европа" и групата на Зелените/Европейски свободен алианс също ще загубят места, съответно от 101 на 86 и от 71 на 61.
В същото време групата на "Левите" би трябвало да увеличи представителството си от 38 на 44 места. Ако Движение "Пет звезди" от Италия избере да се присъедини към Зелените или към Левите, това ще ще вдигне още повече броя на членовете на ЕП, заседаващи вляво от С&Д.
Но основните победители на изборите ще бъдат от популистката десница. Най-голям ръст се очаква при радикалната дясна група "Идентичност и демокрация" (ИД), която вероятно ще получи 40 места повече и може да се превърне в третата по големина група в новия парламент.
ECFR прогнозира също така, че групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) ще получи 18 места. И ако Фидес в Унгария (с прогнозни 14 места) реши да се присъедини към ЕКР, тази фракция може да изпревари либералите и националистите в спора за третото място.
Към Консерваторите и реформистите ще се присъединят и "Братята на Италия" на Джорджа Мелони (с прогнозни 27 места). ЕНП обаче също може да се обърне към тях с предложение за сътрудничество.
Все още не е ясна и бъдещата принадлежност на други 28 партии с потенциал да влязат в ЕП - например "Възраждане" и ИТН.
В доклада на ECFR се напомня, че България преживя пет парламентарни избора от началото на 2021 г.
Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от който крайнодясната и проруска партия "Възраждане" се възползва и вече е третата по големина партия в страната.
Ако "Възраждане" спечели три места в Европейския парламент, както прогнозира ECFR, тя за първи път ще получи представителство в Брюксел, с което ще спечели и институционална легитимност.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.