Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Промените в Закона за въвеждане на еврото създават предпоставки за произвол и концентрация на власт, а не за борба с ценовата спекула, каквато е официалната им цел. Това коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). в интервю за БНР.
Според него последната законодателна активност около еврото и мерките срещу т.нар. "спекула" създават рискове за бизнеса, конкуренцията и дългосрочната икономическа стабилност.
Ганев посочва, че новите текстове дават на Министерския съвет правомощия да въвежда извънредни мерки срещу цените "на празен лист" - без ясни дефиниции, обхват и срокове. Така на практика правителството ще може да въвежда ценови тавани или други ограничения, но без реален контрол, предупреждава икономистът.
"Законът дава празен лист на Министерския съвет. Може да приемат каквито си поискат временни мерки срещу поскъпването на стоки от първа необходимост, без да е ясно какво значи "значително поскъпване" и какви точно мерки ще се прилагат“, подчертава икономистът.
Според Ганев всичко това се прави с идея за концентрация на власт в институции и въобще в правителството.
"Генералната репетиция в публичното говорене беше бойкотите на веригите на магазините. Репетиция като една истерия. Новините започваха една седмица само с това, без реално да има ефект. Тоест имаше 80% телевизионно покритие и истерия и 20% някой, който наистина бойкотира и не ходи в един конкретен ден в даден магазин. Това сега е същият тип говорене", смята експертът от ИПИ.
Ганев посочва, че в момента в страната има малко по-висока инфлация спрямо миналата година, но тя няма общо с предстоящото влизане в еврозоната. Той обяснява, че инфлацията у нас е нормална за региона и е съпоставима с тази в Румъния, Северна Македония и Сърбия - страни извън еврозоната.
Според него поскъпването е резултат по-скоро от административни решения като вдигането на ДДС на хляба и ДДС на ресторантите от 1 януари, както и увеличаването на цените на ток и вода - "тост повечето решения зад това са административни, те не са пазарни. То става от 1 януари по решение на властта, която казва колко да е ДДС-то, токът и т.н.".
Макар според Ганев влизането в еврозоната да не е застрашено, той предупреждава за по-широка тенденция - политическа активност, която цели овладяване на законодателната, изпълнителната, съдебната и дори медийната власт.
"Цялата тази активност на държавата се случи, когато имаше решение за влизането ни в еврозоната. Избраха най-добрия момент да атакуват, тъй като никой няма да тръгне да ги сваля точно тогава", коментира икономистът.
