"Силен глас за свободата, демокрацията и трансатлантическия алианс". Това е описанието за новия чешки президент Петр Павел, което дава адмирал Джеймс Ставридис, бившият американски главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа.
Володимир Зеленски лично поздрави Павел за победата, която слага край както на мъчителния последен мандат на 78-годишния Милош Земан, така и на амбициите на компрометирания бивш премиер Андрей Бабиш за завръщане в политиката.
Украйна е и страната, която новоизбраният президент на Чехия планира да посети в най-скоро време - в компанията на държавния глава на Словакия Зузана Чапутова.
За разлика от Бабиш и Орбан - Петр Павел е еднозначен поддръжник на политиката за продължаване на военната помощ за Украйна.
За разлика от Румен Радев - този генерал няма съмнения и чий е Крим.
Павел осъжда руската агресия, нападенията срещу цивилни граждани, прекъсването на вода, електричество и топлоенергия за цели градове. Той настоява чешкото общество да не се поддава на манипулативното вменяване на вина у жертвите на войната. От първия ѝ ден той призовава за предоставянето на въоръжение и боеприпаси за защитата на Киев, защото "Русия не просто нападна Украйна, а атакува принципите на западния свят - съответно и самите нас".
"Не можем вечно да отстъпваме пред злото, което Путин представлява днес, или да си повтаряме, че не бива да правим нищо, за да не ядосваме Русия. По този начин само стимулираме все по-агресивния подход на Путин", пише той в Twitter профила си няколко дни след началото на руската инвазия.
"Русия ще изгуби войната в Украйна. Путин е гробарят на Русия", коментира той след взривяването на Кримския мост през октомври 2022.
Павел държи на европейското бъдеще на Чехия, подкрепя и въвеждането на еврото като национална валута в страната - дългогодишен дебат, който доста напомня на този в България.
Не просто е застъпник за НАТО, а е заемал една от най-важните позиции като военен командир в Алианса.
"Горд съм, че ние бяхме сред първите, които застанахме зад Киев, и тази подкрепа не е спирала оттогава", казва той преди изборите, докато неговия опонент го обвиняваше, че щял да вкара Чехия във война.
Колегите на Павел го описват като спокоен, решителен и способен да намира консенсус. Реакциите в Москва са предсказуемо разочаровани от победата на "военния пенсионер", както го наричат в "Российская газета".
Роден през 1961 г. в семейство на офицер, армейското бъдеще на Петр Павел изглежда предначертано. Той учи във военно училище в Опава, а след това и във военния университет във Вишков.
Тогава става кандидат за член на чехословашката комунистическа партия - също както опонента му на балотажа Андрей Бабиш.
Ранната обвързаност на Павел с комунистическата партия е един от поводите за атаки срещу него от страна на опозицията по време на предизборната кампания. Бъдещият президент казва в своя защита, че се е съгласил да стане кандидат за член само защото е смятал, че няма друг начин да бъде командир.
През 1983 г. завършва университет и става ръководител на елитен разузнавателен взвод към ВВС. През 1988 г. той е избран за специализирано обучение във военната академия в Брно.
По-късно продължава обучението си и във военни школи във Великобритания, като има магистърска диплома от Кингс Колидж в Лондон.
Между 1991 и 1993 г. Павел служи като офицер във военното разузнаване, като участва в мироопазващата мисия на ООН в тогавашна Югославия.
По това време подполковник в елитно парашутистко подразделение, той помага за евакуацията на 50 френски войници, блокирани в битка между хърватски и етнически сръбски паравоенни групировки в Хърватия.
За заслугите си в тази мисия той е награден с френския Военен кръст за храброст.
Павел е носител и на чешкия Медал за храброст, който му е връчен от покойния президент Вацлав Хавел.
През 2002 г. Петр Павел е повишен до бригаден генерал и заема различни позиции в чешката армия и Министерството на отбраната. През 2012 г. той е командир на чешкия генерален щаб в периода, в който страната участва в мисията в Афганистан.
Когато Чехия става член на НАТО през 1999 г. - Павел започва да се издига и в йерархията на организацията, като през 2015 г. става ръководител на Военната комисия на НАТО, или втората най-важна позиция в структурата на алианса.
Той я заема в продължение на три години, преди да се оттегли от активна военна служба.
Павел е обсъждан като потенциален кандидат за президент на Чехия още по време на работата си в НАТО.
Обсъжданията за политическата му кариера се засилват след анонса за напускането на армията. През 2019 г. Павел започва обиколка на страната, като макар да не влиза директно в политическия живот, казва, че би обмислил дали да се кандидатира за президент като форма на служба на държавата.
Едва през септември 2022 г. генералът потвърждава официално, че ще се включи в изборите.
"Да върнем реда и стабилността" е слоганът на кампанията му. Залага на ценности като истина, достойнство, взаимно уважение, смирение.
За един месец събира необходимата подписка от поне 50 000 граждани в подкрепа на кандидатурата му.
От самото начало Павел влиза в социологическите проучвания като един от водещите фаворити за президент. Печели първия тур на изборите през януари 2023 г. и се превръща в мишена за компромати от страна на втория претендент Андрей Бабиш.
Стратегията на бившия премиер срещу Павел е доста позната за българската публика: обвиненията към генерала са, че "ще вкара страната във война" заради ясната си прозападна позиция.
Срещу него започват да се разпространяват и други компромати - включително, че е обучаван за шпионин в натовските държави по време на комунистическия режим.
Вместо да разколебае избирателите - черният PR само затвърждава позициите на Петр Павел. Агресивното поведение на Бабиш контрастира на фона на сдържано отношение на Павел към кампанията.
Двама от отпадналите кандидати в първия тур - Дануше Нерудова и Павел Фишер - го подкрепят и му дават още по-силен шанс за победа.
Новата първа дама на Чехия - Ева Павлова (59 г.) - също е бивша военнослужеща. Тя излиза от армията с чин подполковник. Познава се с Петр Павел още от средата на 80-те години, но се жени за него едва през 2004 г., след като той се развежда с първата си съпруга. Преди няколко години Павлова успява да пребори рак на щитовидната жлеза
Павлова също става кандидат за член на Комунистическата партия на Чехословакия и по ирония получава партийна книжка на 20 ноември 1989 г. - седмици след падането на Берлинската стена.
В свое интервю тя разказва, че осъзнава каква грешка е допуснала.
"Бях от онези наивни, незрели хора, които се поддаваха на натиска. От друга страна, вече имам опит и мога да говоря за миналото си, а не само да цитирам интерпретации от книгите", казва тя.
Занапред тя си поставя за цел да работи по проблемите на равенството между половете, дискриминацията срещу жените в обществото и семейството, както и с подпомагане на самотните майки.
"Аз също отглеждах детето си сама, преминах през развод. Процентът на разводите се увеличава. Самотните майки днес са в по-неблагоприятно положение, отколкото бяхме ние навремето. С удоволствие бих работила в тази сфера, за да покажа на жените как могат да получат помощ", казва тя по време на дебат, организиран специално за партньорите на кандидатите за президенти.
Самият Петр Павел поддържа прогресивни политически позиции, като подкрепя равните права на хомосексуалните хора и еднополовите бракове.
Павел има две деца от първия си брак - Ян и Петр. Ева има една дъщеря от по-ранна връзка. Двамата имат общо четирима внуци.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
