Българският IT сектор се утвърждава като един от най-важните двигатели на икономиката на страната със сериозен принос за БВП и с осигуряване на работни места за близо 100 000 души – при това, с тенденция за тяхното увеличение.
Освен с идеи и традиции, българската IT индустрия разполага с талант и качество.
„Трябва да изчезне митът, че България е евтина държава, в която трудът е ниско платен. Хората инвестират ужасно много в себе си, за да станат по-добри специалисти“, казва Петър Торнев, който ръководи българското подразделение на световния технологичен гигант Accenture.
Все повече компании се грижат за това да формират и запазят своите професионалисти, като им предоставят гъвкавост и придобивки, каквито правителството не може – или не иска – да осигури с мисъл за бъдещето.
Какво ще се случва през 2023 г. с индустрията, защо фокусът на технологиите все повече се прехвърля върху отпечатъка на всеки отделен човек върху околната среда, защо една истинска държава реши да си направи дигитален „близнак“ в метавселената и как политическата несигурност в България влияе притеснително върху бизнеса – вижте интервюто с Петър Торнев от Accenture.
Асен Григоров: IT индустрията най-накрая привлече вниманието и на политиката в България – като че ли политиците също започнаха да разбират колко е важен той за България. Излязоха данни за приноса на IT индустрията към брутния вътрешен продукт на страната и числото е впечатляващо.
Петър Торнев, Accenture: Да, това са 6% от БВП, което се равнява на около 4 млрд. евро приходи само за последната 2021 г. (тъй като данните за 2022 г. още не са излезли). Този огромен ръст се дължи на няколко фактора. Един от тях е пандемията, която насочи масово хората и компаниите към дигитална трансформация. Резултатите наистина са впечатляващи, защото увеличението достига до 22%, в сравнение с 2020 г., когато то е 12,7%.
Асен Григоров: Наистина ли хората започнаха да търсят дистанционни решения, за да си вършат работата? Оттам ли дойде големият бум в търсенето на софтуер?
Петър Торнев: Този бум дойде от дигитализацията, да. Хората изведнъж се почувстваха в нова среда заради пандемията. Трябваше да се създаде възможност за тях да работят и да пазаруват ефективно – макар и отдалечено. Това неимоверно мотивира компаниите не просто да предоставят условия за отдалечена работа, но и да помогнат на служителите си да се почувстват по-добре. Членовете на екипите трябваше да могат спокойно да извършват ежедневните си извънработни дейности всеки ден – да пазаруват, да гледат видео, да правят това, което обичат, в дигитална среда.
АГ: През 2022 г. запази ли се тази тенденция? Основното търсене е в рамките на услуги, които оптимизират условията за труд под една или друга форма – и за работодателите, и за служителите.
ПТ: Да, този тренд се запази. Затова кривата тръгна така стремглаво нагоре. Но към 2023 г. се очаква да има леко охлаждане и на пазара, и при компаниите, които ще започнат да оптимизират разходите си. В последните 2 години вървяхме много нагоре, а знаем, че в процесите има цикличност, при всички положения.
АГ: Как се развива секторът на военния софтуер? Правя връзка, разбира се, с войната в Украйна, където нещата се разрастват. Това, което виждам на бойното поле, е, че 90% от помощта на Запада за украинците са машини с изключително много компютри и техника вътре. Наблюдава ли се тази тенденция на пазара от 2022 г.?
ПТ: Донякъде – да. Военните може би поставят най-силен фокус върху сигурността, което води до инвестиции в отдалечено ръководене на тези програми. Така, например, ако могат да се използват дронове – се действа в тази посока, за да не се рискува човешки капитал. Но ние не работим в този сектор, слава Богу...
АГ: Интересно ми беше дали отчитате такава тенденция за 2022 г. заради силно променената среда.
ПТ: Да, има такъв тренд. Има много компании и стартъпи, които се занимават с транспортни услуги. В България има такъв стартъп (Dronamix), който оперира в тази сфера – чрез дронове. Не е тайна, че това, което военните правят, понякога идва и на пазара.
АГ: Какво всъщност има България? Dronamix е добър пример за почти изцяло български продукт. С какво друго разполага българският IT сектор?
ПТ: Българският IT сектор разполага с талант и с качество. Трябва да изчезне митът, че България е евтина държава, в която трудът е ниско платен. Хората инвестират много в себе си, за да станат по-добри специалисти. Страната ни започва да се изкачва все по-нагоре по този критерий и да утвърждава фокуса си върху високото качество.
АГ: Това не е просто национален мит?
ПТ: Категорично не. Все повече компании искат да правят дигитални хъбове в България. И това не е случайно – качеството е много добро.
Въпреки това, има още нещо: от всички инвестиции, които идват основно от САЩ, Нидерландия, Германия, Великобритания и т.н., се заражда друг проблем. И това е липсата на кадри.
АГ: Това беше и другият ми въпрос – какво можем да предложим? Как се балансират търсенето на услуга и липсата на подготвени хора?
ПТ: Това е едно от големите предизвикателства за всички компании. Само през миналата година бяха отворени над 10 000 работни места.
АГ: Това са нови работни места?
ПТ: Да, в допълнение към вече наличните на пазара. В момента, в целия сектор за изнесени услуги и IT работят около 90 000 души. Бройката е голяма, като в следващите 1-2 години със сигурност ще нарасне до над 100 000. Отново стигаме до въпроса как да намираме квалифициран труд.
АГ: Очевидно – чрез привличане на хора отвън.
ПТ: Едната възможност е да се случи органично. Повечето компании организират IT академии, чрез които ангажират младши специалисти и ги доусъвършенстват, за да могат да ги включат в различните програми, в които работят.
Другият вариант, на който може да разчитаме, е привличането на кадри отвън.
АГ: Откъде „отвън“?
ПТ: В последните месеци изпуснахме възможностите, които се появиха в резултат от войната в Украйна. По-голямата част от специалистите там заминаха за Полша и Румъния, защото те имат по-добри програми за внедряване на кадри.
АГ: И за привличане на качествени специалисти – под една или друга форма. В България няма такива програми, така ли?
ПТ: Към момента, няма. Правителството трябва да направи всичко възможно, за да гласува по най-наболелия проблем, и това са сините карти. Те ще дадат възможност за обработване на молбите на хората от чужбина много по-бързо. Това ще улесни компаниите да ги наемат на работа в екипите си.
АГ: Сините карти – това са разрешенията за работа. Ако в този момент искаш да привлечеш трима добри специалисти, на кой пазар ще ги потърсиш – на българския, на световния, или намираш друг начин?
ПТ: В момента търсим основно на българския пазар, защото не можем да си позволим да привлечем кадри отвън. Процесът е труден, затова действаме в две посоки. В органичния сценарий, разработваме академии за младши специалисти, а в другия – търсим готови кадри на пазара. Привличаме ги с това, че като компания им даваме възможност да се развиват, да придобиват нови умения, да израстват кариерно и да имат спокойствие и стабилност в дългосрочен план.
Това са възможностите към момента. Пазарът е толкова наситен, че всички компании се опитват да задържат хората си. И ние самите инвестираме все повече в тази посока. Работим по създаването на нови придобивки и различни програми за усъвършенстване на служителите. Обсъждаме с мениджмънт и HR екипите какъв тип трябва да са новите бенефити за служителите.
В повечето случаи, компаниите се фокусират върху т.нар. материални придобивки – карта за спорт, транспорт, гориво и т.н.
Ние си казахме: добре, има ли какво друго да направим? И отговорът е „да“. Ето, например, в една от тези неприятни ситуации, които рано или късно се случват в живота – не дай си Боже, да почине наш близък. В този случай, държавата предоставя само 2 дни отпуск. Ние решихме, че ще предоставим 4 седмици, напълно платени от компанията, в които човек да се възстанови.
За майчинството, държавата калкулира 90% от възнаграждението, а ние – 100%, за първите 16 седмици.
За мъжете, които искат да се възползват от бащинство, ние предоставяме още 6 седмици, в допълнение към онези 14 дни, гарантирани от държавата.
АГ: Това са практики от световни пазари, които вие прилагате, или измисляте, в добрия смисъл на думата...
ПТ: Ние въведохме хибриден модел на работа 5-6 години преди пандемията – просто защото видяхме, че това е добрият модел на работа.
Бяхме кръстили тази политика 40 - 60, 40% работа извън офиса, и 60% - в офиса.
Днес с повечето от колегите работим дистанционно, но по принцип политиката ни е 50 на 50. Хубавото е, че в последно време достигнахме до 30% завръщане в офиса. Вижда се, че моделът на изцяло дистанционната работа не е работещ, защото на хората им липсва социалният контакт. Имат нужда да общуват. Как развиваш кадри, които не виждаш? Как те се чувстват съпричастни с компанията? Как се отъждествяват с нея?
АГ: Ако аз пиша код и съм много добър, какво значение има дали работя за Accenture или за компания Х? Включително – дали работя за компания, базирана в България, или някъде другаде по света?
ПТ: Има хора, за които това няма значение. Те няма да изчезнат. И преди нашият бизнес е разчитал на т.нар. контрактори – хора, които идват, помагат, работят за 5-6 месеца по даден проект, и след това се местят в друг.
Въпросът е, че другата група хора е по-голяма и по-силна. Те искат да общуват. Преди дни имахме коледно парти – за първи път от две години. Ние сме над 1100 души в България, в двете звена на компанията – Technology и Operations. Събрахме се общо 600 колеги, а с огромен процент от тях не се бяхме виждали на живо никога.
Хората се запознаваха и се чувстваха по уникален начин – заобиколени от други свои колеги. Това чувство не мисля, че може да се замени с напълно дистанционна работа.
АГ: Какво ще се случи през 2023 г.? Какви са тенденциите във вашия бизнес?
ПТ: Тенденциите ще се затвърждават откъм типа технологии, които се използват – Cloud, изкуствен интелект, машинно обучение, edge computing, cloud computing и т.н.
По-ключова е темата за устойчивостта – как използваме технологиите.
АГ: Когато човек се замисли за екология и климатични промени, IT сферата не е първата, за която си казваш: „Тези хора много увреждат климата.“ Но, всъщност, като си представиш сървърните ферми, започваш да се досещаш, че може би има какво да се подобри.
ПТ: Има, да, и темата е много интересна. Устойчивостта без технологии е невъзможна. Те са гръбнакът, който съдейства за постигането ѝ. По-важният въпрос е как да направим така, че самите технологии да бъдат по-устойчиви.
Това е т.нар. „тъмна страна“ на IT сектора, защото по последни данни в един от докладите ни се вижда, че през 2007-2010 г. сферата като цяло е допринесла за около 1,5% от вредните въглеродни емисии.
Към днешна дата, този процент е около 4 на сто. За 12 години този отпечатък се е увеличил с около 150-160 процента.
Към 2040 г. обаче се очаква той да скочи до 14, или 250% ръст. Плашещо е, ако не се направят необходимите промени.
АГ: Според мен, този ръст идва от „копачките“ на биткойни...
ПТ: Не само. Интересно е, че споменаваш биткойн...
АГ: Аз го казвам на шега, но, всъщност, там се влага много хардуер и се харчи много ток.
ПТ: Не е шега – поддръжката на биткойн-технологията за миналата година е изразходвала повече енергия, отколкото Швейцария за една година. Това са фрапиращи данни.
И не само. В момента на преден план излизат изкуственият интелект и машинното обучение. За да се обучи един сложен deep learning алгоритъм, за около 84 часа той изразходва 650 000 киловатчаса енергия. Това се равнява на въглеродните емисии на около 57 души за цяла година.
АГ: И как индустрията решава това уравнение?
ПТ: Не е много лесно. Тук започва концепцията за "зеления" софтуер. Той трябва да помогне за реализиране на редица ползи – както за обществото, така и за околната среда. Целта му е да намери вариант за изразходване на по-малко енергия – т.е. софтуерът да се оптимизира; както и да намери опция за използване на по-малко хардуер, за да се намалят въглеродните емисии.
Това не е лесна задача. Ние стартирахме обучения за устойчивост, като зеленият софтуер е едно от първите неща, през които искаме всеки един инженер при нас да премине. Те показват на хората дори как да създават алгоритмите, които пишат.
Например, за обучаването на изкуствен интелект за разпознаване на цветя през камерата на телефона, обикновено се използват огромни data set-ове. Винаги целта на тези приложения е да бъдат максимално точни и по-бързо да разпознават обектите.
Обикновено, те се учат на 96%, и се стремят да достигнат до 98%. Но само тези два процента ефективност увеличават 7 пъти енергията, която този алгоритъм трябва да използва, за да повиши точността си.
Това е изключително важно, за да може да се преразгледа целият цикъл на разработване на софтуер – анализ, дизайн, имплементация, тестване преди deployment и поддръжка.
Обикновеният потребител също допринася много за въглеродните емисии относно хардуера, който ползва.
Ние използваме страшно много лаптопи, телефони, електронни часовници – около 60% от тежестта на въглеродните емисии идва от подобни устройства. Трябва да се намери вариант това да се оптимизира.
АГ: Това трябва да дойде от вас – ако направите по-оптимизиран софтуер, ще го ползваме.
ПТ: Със сигурност, но дори като обикновен потребител всеки от нас може да направи много неща, които на пръв поглед са незначими, но всъщност – са изключително важни.
Например, ако си отвориш телефона, можеш да погледнеш кои са най-използваните приложения (вероятно са Facebook, Instagram, Messenger, LinkedIn и др.), и да провериш колко от тях са в dark mode (тъмен екран).
Той спестява 60% от енергията на едно приложение. Тоест, ако една огромна част от тях минат в този режим, като потребител можеш да допринесеш за това.
АГ: Метавселената – тази година се говори много за нея, включително от инвестиционна гледна точка. Инвеститорите в САЩ смятат, че няма да проработи, акциите на Meta започнаха да падат. Каква е твоята дефиниция за "мета"?
ПТ: Метавселената е нещо, което според мен има голям потенциал, но ще отнеме време, докато той се реализира.
Тя е пространство, в което можеш да реализираш страшно много неща.
Един интересен проект, по който Accenture Song работи, е с Тувалу – островна държава, застрашена от изчезване. С повишаването на температурите равнището на океана се покачва и малко по малко тя потъва. За хората това е страшно, защото се очаква до 15 години част от островите напълно да изчезнат.
Проектът, който Accenture Song разработи за тях, е създаването на digital twin (дигитален близнак) на част от островите, пренесени изцяло в метасвета.
АГ: Техният министър на правосъдието и вътрешните работи казва, че те ще станат първата дигитална държава. Какво е това?
ПТ: Това е много интересна концепция. Оказва се, че метавселената може да ти предостави това нещо, като се пренесе целият остров, едно към едно, с всичките му елементи.
АГ: Включително с пейзажи, хълмове и всичко – не само интелектуалната собственост, изкуство, но и дори географията.
ПТ: Абсолютно. Той публикува едно видео, което, ако погледнеш, не можеш да разбереш, че е заснето в метавселена. Чак накрая, когато изтеглят кадъра, се получава умишлено направено пикселизиране, за да стане ясно, че не си на истинско място.
Метавселената може да ти предложи много възможности. Ако искаш да отвориш един завод, защо да изхабяваш ресурси, като можеш да направиш digital twin в такава вселена, да видиш как би работил на пълен капацитет и чак тогава да решиш къде да го построиш и да инвестираш огромни капитали.
АГ: Тоест – метавселената не са само картинки и чатове...
ПТ: Със сигурност, не е само това.
АГ: Защото виждам, че много големи брандове инвестират в тази посока. Например, откриват магазини за модни стоки. Но сериозните индустрии виждат ли възможности в метавселената?
ПТ: Да. Microsoft и Accenture се обединиха в тази посока и работят за по-достъпна и по-евтина реализация на продукти в метавселената. В момента, разходите за това са доста високи. Има нужда това да се развива. Партньорството ни не е случайно.
АГ: Добре, да завършим – притеснява ли ви в сектора това, че има политическа нестабилност и няма редовно избрано правителство в България? Има ли някакво значение?
ПГ: Има огромно значение. Започна да се говори отново за увеличаване на максималния осигурителен доход, което ще повлияе негативно най-много на нашия сектор.
Това е притеснително, защото IT секторът генерира високи доходи и работи успешно, без държавата да съдейства по какъвто и да е начин – без данъчни облекчения и усилия да го направи по-атрактивен.
Затова ние, компаниите-членове на ключовите асоциации, се обединихме и реагирахме много остро на това предложение. То беше въведено още през миналата година, когато много от нас поеха разликата, за да не се отрази тя на служителите. Но колко пъти можем да го направим? Колкото по-голяма става тази разлика, толкова по-малко компании ще могат да се застъпват в полза на своите хора.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
