Координация между страните от Балканите в ситуацията на заплаха заради войната в Украйна – това бе фокусът на срещата на премиера Кирил Петков и министър-председателите на страните членки на НАТО от региона Румъния, Черна Гора и Република Северна Македония. Разговорите се проведоха днес в София по покана на Петков.
„Регионът е под заплаха и затова е толкова важно да сме заедно. Освен на ниво НАТО, освен на нивото на ЕС и бъдещи страни членки на ЕС, трябва да се координираме и на ниво Балкани. Мечтата ми е да имаме координирани Балкани по всички теми“, заяви Петков.
Преодоляване на енергийната зависимост от Русия в контекста на войната, като се осигури възможност за внос на втечнен газ от Гърция и Турция бе една от обсъдените от първите държавни мъже теми.
I am honored to host today the meeting of heads of government of #NATO member states in South East Europe and to welcome friends and Allies @DKovachevski @profKrivokapic & @NicolaeCiuca.
— Kiril Petkov (@KirilPetkov) March 28, 2022
🇲🇰🇲🇪🇷🇴🇧🇬 pic.twitter.com/5dk70xxj94
„Ние имаме трансбалкански тръбопровод, който има голям капацитет и може да осигури газ от Румъния, през България до Турция. Сега е време да обърнем посоката и да видим как може да използваме втечнен газ от Турция и този газ да влезе обратно в Румъния“, обясни Петков.
Като приоритетен за балканските страни бе определен и транспортния Коридор №8.
България посреща лидерите на НАТО от Югоизточна Европа
Войната в Украйна е била разгледана и от гледна точка на бежанската вълна. Българският премиер допълни, че се надява скоро конфликтът да приключи и да се говори и за възстановяването на Украйна от ударите на Русия и участието на страните от НАТО в Югоизточна Европа в процеса.
"Всички държави в НАТО говорят за самолети, инвестиции в оборудване, но това оборудване работи заедно със съответната логистична стратегия и трябва да има съвместни действия, за да бъде достатъчно силна. Вместо това да говорим за скъпи военни системи, по-добре е да се координираме на местно ниво, за да създадем синергия в отбранителните си способности", каза още българският министър-председател.
На фокус по време на разговорите е била и темата за осигуряване на достатъчно пшеница и олио, тъй като Украйна и Русия са сред най-големите износители.
„Обсъдихме, че с продължаването на конфликта трябва да имаме обща стратегия и по тази тема“, добави Петков.
Сред общите теми са били борбата с корупцията и прането на пари. Четиримата министър-председатели смятат, че изкореняването им е особено важно за Балканския регион и също трябва да стане чрез координация между държавите.
„Лесната корупция в много случаи е инструмент, който се използва от Руската федерация за влияние в региона. Тези хора, които са корумпирани на местно ниво, в много случаи са агенти на чужд интерес“, обяви Петков.
Премиерът на Румъния Николае Чука също подчерта руското влияние в региона и заяви, че трябва да се засили устойчивостта по отношение на противодействие на фалшивите новини и увеличаване на енергийната независимост.
"Нашите държави вече имат опит в регионалното сътрудничество в областта на отбраната и това може да е полезно. Няма никакво съмнение, че Русия е най-голямата заплаха за региона. Трябва ни по-сериозна защита, за да предотвратим бъдещи заплахи от страна на Москва, заяви премиерът на Румъния.
Премиерът на Черна Гора Здравко Кривокапич сподели, че разговорите от срещата ще помогнат за взаимосвързаността между страните от НАТО в Югоизточна Европа.
Премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски се обяви за повече координация в отбраната, доставките и производството на храни.
"Срещата допринася за сътрудничеството по отношение на защита на потенциалните заплахи и подкрепа за справяне с хуманитарната криза в Украйна. Тази война създаде нова реалност в нашия живот, във всички аспекти", заяви Ковачевски.
Той коментира, че Република Северна Македония остава ангажирана към поддържане на добросъседски отношения с всички държави от региона
От своя страна Кирил Петков добави, че с македонския си колега работят координирано и смятат, че Северна Македония трябва да получи място в ЕС възможно най-скоро.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
