Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Топъл юнски следобед – слънцето грее над Родопите, а на централния площад в Кърджали са се събрали десетки млади „пионерчета“. Облечени с бели ризи и завързали червени панделки около вратовете, учениците са подредени мирно зад дървения щанд.
Тодор Живков гледа от портрета, поставен отстрани, а на масата са наредени банички, милинки и кифлички, които децата продават на цени от 5 до 15 стотинки. Минувачите могат да си купят още локум, вафли и боза. Ех, каква боза имаше едно време, не е като сегашната!
На щанда се виждат още грамофон, касетофон, газени лампи, портрети на държавни водачи, книги, будилници и дървени сечива, които вече не използваме в днешно време. Отстрани са паркирани автомобили „Лада“ и „Жигули“.
Тук някъде идва големият plot twist – обратът в сюжета. „Сцената“ не е извадена от старите архивни кадри преди 1989 г., а се разиграва на 2 юни 2021 г. – 32 години след свалянето на комунистическия режим и над две десетилетия след обявяването му за престъпен в България.
Още по-неприемливото е, че „пионерчетата“ са деветокласници от местното СУ „Петко Рачов Славейков“. Идеята за възстановката и открития урок „Миналото днес“, който се провежда пред паметника на Васил Левски в Кърджали, е на школа „ИстОрика“ към „Славейков“, познато в региона като „Училището за шампиони“.
Целта е учениците да изнесат открит урок за социализма и да се пренесат към времената, за които са чували само в разказите на родителите, бабите и дядовците си. Оказва се, че изложението всъщност е под формата на конкурс – специално жури определя за победител 9 „б“ – единственият клас, в чиито редици се подвизава и „чавдарче“. Наградата е екскурзия до избрана от тях историческа забележителност в България.
В журито е и директорът на СУ „Петко Рачов Славейков“ – Милко Багдасаров. 63-годишният ръководител на училището е областен председател на БСП в Кърджали и бивш депутат от парламентарната група на Коалиция за България в 42-ото Народно събрание (2013 – 2014).
Завършил съм средното си образование в СУ „Славейков“ – училище, в което се обучават деца от първи до 12. клас. По време на обучението ми там не съм ставал свидетел на подобни крайни прояви, организирани от директора или преподавателите, нито от школа „ИстОрика“, която е известна с участието си в различни национални конференции. Факт е обаче, че в „Училището за шампиони“ момчетата ни караха да носим униформи с червени вратовръзки, а момичетата – изцяло червени поли и сака. Прословутото „Клас стани! Клас мирно!“ се превърна в традиция, а сградата на „Славейков“ беше боядисана в червено през последните години.
На гости в училището са пристигали Георги Първанов, Илияна Йотова и други политици, свързани с БСП. Посещенията им са представлявали предимно разговори в кабинета на директора и снимки с учители, отчетени още на следващия ден с дежурната статия в училищния вестник.
Забраната за политическа пропаганда в училище не е била нарушавана, ако изключим тези визити (доколкото могат да се определят като агитация сред учениците). До момента, в който малките „пионерчета“ не се строиха на паветата в центъра до портрета на Тато.
Представете си германските деца да правят изложение, с което да се върнат към периода на властващия нацизъм – каква би била обществената реакция тогава, ако изобщо това е възможно? В тези случаи опознаването на миналото не трябва да прекрачва границата с политическото. Не и по този начин.
Безумният епизод от 2 юни, който не се вмества в сценария на филма за съвременното общество, със сигурност е „заснет“, без главните актьори да са били попитани дали желаят да участват. От личен опит знам, че почти винаги децата са „командировани“ да присъстват на организирани от училището събития, така че те нямат никаква вина за включването си в недопустимата проява.
Едва ли 15-годишните момчета и момичета все още могат да осъзнаят, че това е политическа пропаганда. Едва ли разбират, че „онова хубаво време“ от историите на дядо, разказани пред камината, е обвързано с един от най-тежките режими, ограничаващи човешките свободи.
Едва ли знаят, че вкусната баничка и сладкият локум са съществували в една вселена заедно с лагера „Белене“ и Народния съд. Че романтиката на отминалите времена е свързана пряко със забраните да се изповядва свободно религията или да се пътува в чужбина.
Едва ли - а трябва именно в училище да им се обясни.
