"Катастрофата е прекалено голяма дори и за режим, който държи голяма част от медиите в желязна хватка", пише турската писателка и журналистка Едже Темелкуран в статия за "Шпигел" след тежките земетресeния, които причиниха смъртта на десетки хиляди хора. Темелкуран е колумнист на Milliyet и Habertürk и водеща на Habertürk TV. Уволнена е от Habertürk през 2011 г., след като публикува статии, критикуващи правителството, и е принудена да напусне страната.
"След няколко лошо управлявани от държавата кризи, Ердоган и властимащите знаеха, че класическото прикриване този път няма да е достатъчно", продължава тя.
"Този път класическият ход на Ердоган, който залага на безмилостната пропаганда за собствените си успехи с ясното съзнание, че опозиция няма, нямаше как да проработи. Дори проправителствените медии бяха възмутени.
Когато Ердоган се обърна към нацията, той почти не каза добра дума. Заплаши тези, които "политизирт" катастрофата, като ги нарече "непочтени, неморални". Лицето му беше изкривено от страх и гняв.
Малко след речта му няколко граждани бяха арестувани за критики към правителството в социалните медии, докато в същото време много градове и села все още чакаха спасителни екипи. Лакеите на правителството бяха заети с дребни неща като спиране на камиони с помощ, за да поставят логото на правителството върху тях.", описва ситуацията Темелкуран
„Докато ходех пеш из града през нощта, чувах много, много гласове, идващи изпод развалините. Нямаше кой да помогне, градът беше в пълен мрак. Не знаех какво да правя. Стъпвах на пръсти, за да не чуват жертвите стъпките ми. За да не искат помощ”, Едже Темелкуран припомня разказа на Мехмет Акиф Ерсой, журналист, който описва тази отчайваща картина по време на живото включване по телевизията.
"Ерсой опитва да запази спокойствие по време на живото предаване, но не успява да скрие срама си. Наравно с болката е и гневът, срамът е доминиращата емоция след бедствието. Списъкът с причините за това е дълъг", пише журналистката и ги изрежда:
"Антакия (област Хатай, близо до Сирия) е един от най-тежко засегнатите градове. Близо 48 часа след бедствието, едва пристига някаква помощ от държавните власти. Градът е сред бастионите на опозицията.
На място идват японски спасители, а за турците остава срамът от нефункциониращата държавна помощ.
Японците питат къде е турската агенция за гражданска защита AFAD. След голямото земетресение от 1999 г. Турция въвежда данък земетресение, за да финансира това държавно ведомство, наред с други неща. Шест дни след земетресението обаче хиляди пострадали турци нямат одеяла, да не говорим за палатки."
Проследете пътя на парите, казва турската писателка.
"За мнозина е повече от очевидно къде са отишли парите. Защото в първия ден след земетресението ръководителят на религиозната власт, държавна институция - със значително по-висок бюджет от турската агенция за гражданска защита, обяви, че във всички джамии ще се пее села - молитва за мъртвите. Бюджетът на Дирекцията по религиозните въпроси през последните две години беше утроен до еквивалента на 1,7 милиарда евро - този на AFAD беше намален до около сто милиона евро за същия период", пише Едже Темелкуран.
Пострадалите турци са на ръба на приличието и на морала. Писателката описва мъж, който плаче, докато признава, че трябва да „краде“ хранителни стоки от разрушен супермаркет, защото доставките не са стигнали до града му.
"В дните след бедствието радостта от солидарността в обществото се смесва със срам и гняв. Вярно, все още има такива, които дори в най-мрачните часове се опитват да капитализират политически неприязънта. Но мнозина оставят различията си настрана, за да си помогнат един на друг.", продължава Темелкуран.
"Миньори, които сами стигат до бедстващите плачат всеки път, когато извадят бебе от отломките. Междувременно учат местните как да копаят за жертви. Ютюбъри, инфлуенсъри в Instagram и студенти правят каквото могат. Стотици програмисти за една нощ пишат приложение и компютърни програми за координиране на помощта. Техници изобретяват нови устройства, с които да намерят все още живите под развалините.
Всички ние трябваше да учим много и бързо през последните няколко дни. И това е нищо в сравнение с някой, който лежи под развалините и трябва да успее за минути да изтегли VPN, за да може да достигне до Twitter и да разпространи местоположението си."
Последното се налага, защо Ердоган ограничи достъпа до Twitter в часовете след големите трусове, за да заглуши критиките.
"Те не изключват Twitter, а намалят честотната лента до един процент. Това изглеждаше престъпно дори за турците, които са свикнали с методите на Ердоган. За много жертви под развалините Twitter беше единственото средство за комуникация.", описва драмата на сънародниците си Едже Темелкуран.
"Никога няма да забравя момента, в който Twitter беше заглушен, докато се опитвах да свържа бременна жена, родила под развалините, с помощта на лекарите в района.", пише писателката и продължава:
"Ердоган и неговите медии се завръщат с пълна сила, като пренаписват истината и фактите с помощта на масивна пропагандна машина. Времето ще покаже дали народът на Турция е достатъчно силен и решителен, за да се бори с тази безмилостна атака срещу истината. В Турция в момента „царят е гол“. Посоката на вятъра се смени както никога досега през последните двадесет години.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
