Снимка: © Getty Images
  • От Световната здравна организация казват, че човек може да се разболее, ако седи в разстояние на два-три метра от заразен пътник в самолета, но проучване на американски експерт сочи, че безопасната зона е след първия метър
  • Седалките до прозорците са най-безопасни
  • Заразата се пренася посредством предметите, които докосваме, а не чрез въздуха, който дишаме, затова трябва редовно да използваме дезинфектант за ръце
  • Според проучванията въздухът в самолета е по-чист от този в офиса или дома заради системите за циркулация

Ако сте сред все по-намаляващия брой пътници, които се качват на самолет по време на разпространяващата се зараза от новия коронавирус, дишайте спокойно. Почти сигурно въздухът в пътническата кабина е по-свеж от този, който дишаме в офиса или у дома, а в него се съдържат и по-малко микроорганизми, водещи до болести.

Американският пилот Патрик Смит, който е автор на известния блог „Питайте пилота“, затвърждава тезата, че въздухът в самолетната кабина се сменя изцяло на всеки две-три минути, което е 20-30 пъти на час, благодарение на сложна система за циркулация.

„Проучванията доказват, че в претъпкания самолет обикновено е по-малко вероятно да се зародят микроби в сравнение с всяко едно друго затворено пространство“, пише той в блога си. 

„От „Боинг“ казват, че между 94 и 99,9% от преносимите по въздуха микроби биват улавяни от системата за циркулация, а после, на всеки две или три минути, има стопроцентова смяна на въздуха – тя е много по-честа в сравнение с тази в офиси, кино салони или класни стаи в училище“, казва Смит.

Вентилацията в самолетната кабина е създадена така, че да създава вертикално, а не хоризонтално въздушно течение. Това води до ефективно намаляване на риска от разпространение на вирус в затвореното пространство.

Предаването на новия коронавирус от човек на човек се появява главно чрез малки въздушни капчици, които в своята голяма част не са засегнати от въздушния поток, така че падат сравнително близо до мястото, от което са започнали разпространението си – на около метър разстояние. Поради тази причина Световната здравна организация определя като „контакт“ със заразен пътник в самолета случаите, в които човек се намира на две-три редици разстояние от него. Рискът от заразяване за тези, които са отвъд тази зона, е много по-малък.

Хауи Уайс е професор по биология и математика в Центъра за предаване на инфекциозните заболявания към Щатския университет в Пенсилвания. Преди пет години, когато преподава в Института по технологии в Джорджия, прави проучване относно начините за предаване на зараза в самолетна кабина. Това, до което достига като извод, може да обори твърдението на Световната здравна организация, както и да успокои още повече хора.

„Има реален шанс болен човек да зарази пътниците, намиращи се в зоната на метър около него. Шансът за предаване на заразата към всички останали е относително малък“. 

Проучването на Уайс е финансирано от гиганта в производството на самолети „Боинг“ и е направено в съдействие с частното училище за обществено здраве в Емори, щата Джорджия. Изследването е проведено на борда на десет вътрешни полета в САЩ, които траят между три и пет часа и на тях има общо 1500 души – пътници и екипаж. Използвани са самолети „Боинг-757“, в чиито пътнически кабини една пътека разделя по три седалки от всяка страна.

„На всеки полет разполагахме с по 10 студенти, които записаха честотата на движенията на пасажерите и тяхното местоположение в икономичната класа. Събраната информация ни даде яснота кой на какво разстояние е бил от останалите във всеки един момент. Направихме реален модел, базиран на данните“, казва Уайс.

Проучването се фокусира върху разпространението на настинка или друго респираторно заболяване, което се предава главно чрез въздушни капки. То води до извода, че местата до прозорците са най-добрата позиция и е най-малко вероятно да се заразиш, ако седиш на тях.

„Открихме, че ако седя точно до пътеката, винаги съм на метър разстояние от всеки, който минава по нея. Пътниците, които седят до прозорците, са на разстояние по-голямо от метър. Това означава, че ако те не се движат, няма да имат близък контакт с нито един човек, който минава по пътеката между седалките“, прави заключение Хауи Уайс.

Въпреки това експертът забелязва, че седалката до прозореца не те предпазва допълнително, ако на ред има общо две места, а не три. 

„Ако вземете самолет със следната конфигурация в пътническата кабина – две места до прозореца, пет по средата и още две до другия прозорец, разделени от общо две пътеки, тези хора, които седят до прозореца, са на метър разстояние от всеки, който върви по пътеките“.

Трябва да се вземе предвид и тезата на пилота Патрик Смит, който казва, че „Боинг-787“ е със система на циркулация в кабината, която създава най-чистия въздух в сравнение с останалите самолети. „Благодарение на филтрите ѝ, нейната ефективност е 99,79%“. И влажността е значително по-висока“, споделя летецът.

Става ясно, че при различните видове самолети резултатите от проучването на Уайс биха били различни. Но не това, което дишат пасажерите, носи заразата, а това, което докосват.

„Дръжки на вратите на тоалетната, замърсени подноси и облегалки“ – всичко това според Патрик Смит може да пренесе вируса. „Малко дезинфектант за ръцете може би е по-добър пазач, отколкото маските, които обикновено виждам пътниците да носят“.

Хауи Уайс казва, че неговото изследване не е взело под внимание косвеното разпространение на заразата, в което микробите попадат в организма на даден човек, пипнал предмет, който преди това е бил докоснат от някой болен.

Примерът е очевиден – човек, страдащ от вирус кашля в ръцете си, после отива до тоалетната, докосва дръжката на вратата, за да отвори. След това друг го последва, също пипа дръжката, а после докосва лицето, очите или носа си. Така се предава заразата.

Всичко това може да бъде предотвратено с дълго миене на ръцете. „Ако не е много практично да мием ръцете си всеки път, в който докоснем всяка една повърхност, то тогава трябва да използваме дезинфектант постоянно“, споделя Уайс.

В своя блог „Питайте пилота“ Патрик Смит говори и за друг вид предаване на зараза в самолета – тази, която е отвъд човешкия контрол.

„Ползите от скоростно пътуване на дълги разстояния са очевидни, но това важи и за опасностите. Веднъж, след като пристигнах в САЩ с полет от Африка, забелязах самотен комар в пилотската кабина. Помислих си колко лесно би било за този тайно пътуващ пасажер да избяга на терминала и да ухапе някого. Представете си как един нищо неподозиращ работник на летището или пътник, който никога не е напускал страната, изведнъж се разболява от някаква тропическа болест. Всъщност, това се случва вече години наред. Случаи на „малария, получена от летището“ са документирани в Европа и са довели до няколко смъртни случая поради ненавременна лекарска намеса“.

„Поучително и дори малко страшно е да видим колко ефикасно пътуването по въздух може да разпространи бактерии, причиняващи болести, от континент на континент“, пише Смит.

Това, което е под наш контрол обаче, е съвсем друга ситуация и можем да направим всичко по силите си, за да се предпазим от вирус, разпространяван в самолетната кабина. Стига да седим до прозореца и далеч от пътеката, да ограничим движението си из самолета и докосването на различни повърхности, както и да използваме редовно дезинфектант за ръце.
 

Прочети