За последните 15 години представите на Gen Z за най-големите заплахи онлайн се променят.
Притесненията от вируси и зловреден софтуер вече са заменени от опасения за кражба на лични данни, фишинг атаки и дезинформация сред младите хора, които би трябвало да имат най-добри умения за справяне в онлайн среда - хората, които работят в IT сектора.
Макар да са наясно, че трябва да проверяват информацията от няколко източника, самите те не успяват да се ориентират в хаоса от разнопосочни послания по ключова тема като въвеждането на еврото в България например.
Това са изводите от проучване, проведено като част от проекта „Булевард Европа“ и реализирано от социологическа агенция „Насока“ сред младежи на възраст от 18 до 25 години, заети в IT-сектора.
За целта бяха проведени 32 дълбочинни интервюта, сред две групи от по 16 души – едната в София, а другата – в цялата страна. Изследването е проведено през април 2024 година.
Какво притеснява Gen Z?
Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) провежда поне две изследвания през 2006 и 2009, свързани с поведението на децата в интернет и общуването им онлайн, включващи и въпроси за оценката им за опасностите, които крие интернет.
Ако приемем, че тогавашните деца (през 2006 – 2009 година) са сегашните млади хора, виждаме как за тези 15 години основните заплахи в интернет се променят.
Дезинформацията е определена като най-големите краткосрочни рискове в Доклада за глобалните рискове през 2024 г. на Световния икономически форум.
Един от изводите на авторите на доклада е, че връзката между фалшифицираната информация и обществените вълнения ще заеме централно място на фона на изборите в няколко големи икономики, които ще се проведат през следващите две години.
На въпроса „Какво мислите за дезинформацията?“ повечето интервюирани младежи я определят като голяма заплаха, която е широкоразпространена, трудна за разпознаване и с потенциал да навлече много проблеми.
„Ами тя е по-лоша от безинформацията“ и „с многото информация задължително идва и дезинформацията“, казват част от интервюираните.
Посочени като заплахи са още изтичането на информация, интернет или онлайн измамите.
Като цяло младите IT специалисти смятат, че хората трябва да проверяват информацията в повече от един източник.
И докато повечето от тях виждат огромния проблем с дезинформацията онлайн, част от тях самите се ориентират трудно по важните въпроси, като въвеждането на еврото в България в началото на 2025 година.
Да работиш в международния пазар, но да се колебаеш за общата валута
Всъщност датата за въвеждането на единната валута в България беше отложена няколко пъти, като към момента вероятно изглежда членство от средата на 2025 година най-рано или началото на 2026 година.
Министерството на финансите е задължено да поиска извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ непосредствено след като България покрие и последния критерий за инфлацията.
Очаква се това да стане в края на 2024 година или началото на 2025-та.
Въпреки, че беше избрано лого и беше направен сайт за въвеждането на еврото в България, информационна кампания на практика не се води. Така дори младите, които работят за чужди компании, пътуват често и следят всичко ново, не са напълно наясно с предимствата от въвеждането на еврото.
Около една трета от интервюираните младежи в IT-сферата се колебаят и нямат мнение по въпроса за ползите от единната валута, често защото смятат, че нямат достатъчно информация по темата.
Един от интервюираните младежи дори признава, че темата му е „плаха“, и дори „заплаха“, поради това, че има различни мнения по въпроса: „Много се говори, но нищо не се казва по темата и хората се притесняват – колко ще струва хляба, колко ще стане заплатата. Хората, може би нямат достатъчно информация по темата и им е доста трудно“.
Малка част от интервюираните млади хора заявяват неодобрение, което е свързано с притеснения, че страната не е готова, цените ще се повишат и ще настъпи още по-голяма инфлация, като с минаването на еврото „ще настъпи бедствено положение и криза“. Твърдо неодобрение се изказва и с настояването „Да запазим българския лев като идентичност“.
Все пак половината от изследваните младежи одобряват въвеждането на еврото в България, тъй като „няма да се случи нищо страшно, но е процес на интеграция. В ЕС сме от доста време и доста неща, които не може да използваме са свързани с въвеждането на еврото“. Припомнят, че и в момента голяма част от плащанията и цените се определят в евро, включително на имотите и наемите.
Последната държава, която влезе в т.нар "клуб на богатите" е Хърватия - тя въведе еврото и стана член на Шенген от 1 януари 2023 година.
За да разсее страховете от еврото, правителството там проведе целенасочена политика, далеч при въвеждането на единната валута.
За целта етикетите на стоките съдържаха цени в двете валути - евро и куни месеци преди реалното въвеждане на еврото. Мярката остана в сила 12 месеца след това - до края на 2023 година.
Такива са и намеренията на българската държава, поне според разписания план за въвеждане на еврото - двойното обозначаване на цените трябва да се въведе 6 месеца преди влизането в еврозоната. Датата обаче все още не е ясна, а кампанията далеч не е видна.
Как манипулациите да се разграничават от фактите?
Според младите IT-та има конкретните действия, които биха могли да ограничат дезинформацията онлайн. Сред тях са:
- Автоматични предупреждения - вграждане на системи в компютри, телефони и платформи, които предупреждават потребителите, когато попаднат на непроверени или съмнителни източници.
- Образователни ресурси - софтуерни компании и организации могат да публикуват статии и материали, които предоставят надеждна информация и обучават потребителите за рисковете от дезинформация.
- Сигнализиране и докладване на уебсайтове и публикации с невярна информация, за да бъдат премахнати или маркирани като ненадеждни.
- Избягване на сайтове, които нямат редакционни стандарти - препоръка да не се доверяват на източници, които позволяват свободно редактиране на съдържание от потребителите, тъй като често съдържат мнения вместо факти.
- Технологични иновации, които да проверяват и маркират надеждността на информацията, ако това е възможно.
Младежите смятат, че биха могли да повлиият единствено на най-близките си, когато става въпрос за борбата с дезинформацията и фалшивите новини.