Данъчните приходи в държавата нарастват, но не и тези от ДДС, чиято ставка за някои стоки и услуги, като туризма и ресторантьорството, бе запазена по-ниска. Междувременно приходите от горива са намалели чувствително заради по-ниската акцизна ставка, а очакваните постъпления от свръхпечалбата на енергийните дружества, изглежда, ще са по-ниски от миналогодишните прогнози, когато цените хвърчаха. Това стана ясно от думите на финансовия министър Росица Велкова по време на изслушване в Народното събрание.
Приходите в държавния бюджет за първите четири месеца на 2023 г. са се увеличили с 2 млрд. лв. до 19,8 млрд. лв. (+11,5%). Разходите обаче са нараснали повече – с 23,8% или малко над 4 млрд. лв., достигайки почти 21 млрд. лв. Ръстове се наблюдават при приходите от корпоративен данък и от данък върху доходите на физическите лица, обясни финансовият министър.
Приходите по видове данъци:
- от корпоративни данъци - 788,7 млн. лева;
- от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.;
- от ДДС - 4 905,3 млн. лева;
- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн. лв.;
- от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година;
- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.;
- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.;
- неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.;
- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.
Намаляването на ДДС ставката и по-високият праг за регистрация по Закона за ДДС костват на държавния бюджет 500 млн. лева. Влияние върху приходите от този данък оказват приетите през миналата година намаления на ставката на 9% за отопление и природен газ и нулевата такава за хляб и брашно. Припомняме, че през декември депутатите гласуваха и запазване на по-ниска ставка за сектор туризъм и ресторантьорство за цялата 2023 г.
Междувременно бе увеличен прагът на регистрация по ДДС от 50 на 100 хил. лева. „Тези два фактора водят до загуба от приходи от ДДС в размер на над 500 млн. лева годишно“, поясни Велкова.
Що се отнася до намаляването на акциза на горивата, той е свил приходите в хазната с 80,8 млн. лв. Относно очакваните по-големи постъпления от „свръхпечалбите“ на дружествата в секторите нефтопреработка, кокс и въглища, само „Лукойл“ например досега е внесла 89 млн. лв. авансов данък. Миналогодишните прогнози обаче бяха за 700 млн. лв. само по линия на руската компания, а сега МФ очаква общо 500 млн. лв. като цяло от всички фирми. В обхвата на приетия миналата година данък „свръхпечалба“ попаднаха 32 фирми, а сега 15 от тях се очаква да не платят такъв, припомни Мартин Димитров.
В края на март фискалният резерв е бил в размер на 11,95 млрд. лева, а към 10 май сумата намалява на 10,4 млрд. лева. „Намаляването на сумите във фискалния резерв се дължи на по-високите разходи за пенсии“, посочи Велкова.
Министър Велкова предупреди, че ако до 10 юни не бъде приет държавният бюджет за тази година, страната ще трябва да следва нулево салдо. За да продължи да функционира държавата, той ще трябва да бъде удължен за още няколко месеца, каза Велкова. „Но и да гласува таван за теглене на нов дълг от порядъка на 13-14 млрд. лв., с които да бъде покрит очертаващият се дефицит от 6,4%“, коментира Велкова. Тъй като в момента държавата няма бюджет за 2023 г., тя има право да тегли заеми само до размера на вноските, които има по погасяване на стар дълг.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
