Сериозна реформа, която да намали осигурителната тежест за бизнеса и служителите, но и да доведе до повече приходи в държавната хазна. Това предлага Институтът за пазарна икономика в своя алтернативен бюджет за 2024 година. Организацията представя своите виждания всяка година, когато дойде време за приемане на държавния бюджет от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Преди дни правителството прие предложенията на финансовото министерство, гласуването им от депутатите предстои.
Икономистите от ИПИ предлагат осигурителната тежест да намалее с 10%, а фирмите, които реинвестират печалбата си, да имат нулева данъчна ставка върху нея.
„Така се повишават нетните доходи на фирмите и доходите на хората с много над 13-те процента, заложени от правителството,“ обясни главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов.
Осигуровките са най-високата данъчна тежест в България. Те представляват малко над 30% от разхода за заплата на един служител, без да включват 10% данък върху доходите.
Вноските за осигуровки са парите, които работодателят и служителят плащат на държавата и си делят в съотношение 60:40. Парите отиват в НОИ, откъдето освен пенсии, се плащат още обезщетения за безработица, майчинство и болнични.
И тъй като разходът за осигуровки е висок, дава стимули за укриване на доходи.
Според икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов, ако осигурителната тежест се намали, а усилията на данъчните се насочат към фирмите, които въпреки ниските вноски за осигуровки, укриват заплати, тогава икономиката ще се изсветли. И докато ИПИ предлага 10% намаление на осигурителната тежест, според експертите тя може да падне дори наполовина.
„Дадох идея за радикална реформа. В редица сектори се укриват осигуровки. Необходима е голяма реформа, а не малки стъпки като ограничаване на плащанията в брой, вдигане на някой друг осигурителен праг. Осигуровките трябва да станат ниски, за да се стимулира декларирането на реалните доходи. Така за бизнеса ще е по-лесно да декларира, отколкото да укрива. А пресата на НАП да се насочи към некоректните, които тогава ще са малцинство, “ обясни за „Булевард България“ Георги Ангелов.
Той припомни, че България вече има опит с намаляването на данъчната тежест.
„Kогато беше въведен плоският данък и намали ставката на 10%, данъчните приходи се увеличиха,“ обясни Ангелов и допълни, че очаква такъв ефект и при намаляване на осигурителната тежест.
По-ниските вноски няма да стимулират укриването на доходи. За работодателите ще е по-лесно да декларират, отколкото да укриват доходи, а от изсветляването на всички сектори в НОИ ще влизат повече пари. Така и служителите ще имат по-добри доходи, когато излязат в майчинство или болничен.
За най-сиви като цяло се смятат секторите на услугите, ресторантьорство, хотелиерство и строителство.
Според Лъчезар Богданов от ИПИ алтернативният бюджет, който Институтът за пазарна икономика предлага, ще доведе до бюджетен дефицит от 1,5% от БВП догодина, вместо 3% процента, колкото са заложени от кабинета.
С прилагане на нашите мерки очакваме бюджетният дефицит да се свие до нула за 2026 година, обясни Богданов.
„Ако правителството успее да събере таксата от "Газпром" (20 лева за мегаватчас за пренос на руски природен газ през страната) и да обложи печалбите на "Лукойл", тези два прихода премахват дефицита в бюджета още през тази година. Редица правителства обаче са омеквали пред интереси на различни бизнеси и затова не можем да говорим, че тези приходи ще бъдат събрани,“ посочи Лъчезар Богданов.
ИПИ предлага алтернативен бюджет за 21-ва година поред.
По традиция и сега икономистите направиха разбивка в касова бележка колко ще струват държавните дейности за 2024 година.
"Сметката" е средно по 12 622 лв. за всеки български гражданин на годишна база.
Най-сериозен е разходът за пенсии - 3367 лв., следван от здравеопазването - 1554 лв., образованието и науката - 1412 лв. Освен това на всеки българин се падат и по 7455 лв. стар дълг.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
