Служебната власт отново успя да внесе смут и недоволство с необмислените си, според бизнеса, действия. Решени да затягат контрола при разпространението и търговията с храни, три министерства в кабинета на Гълъб Донев паралелно готвят нормативни промени. Най-актуална е новината от днес за 17-те основни продукта, за които се предлага таван на надценката от 10%. Браншовите организации обаче разкритикуваха остро някои от предприетите ходове на правителството заради значителното увеличаване на бюрократичната тежест върху фирмите, което може да доведе до обратния ефкет и оскъпи някои от стоките за крайния потребител.
Едното предложение е на Министерството на финансите, което иска да се декларира предварително пред НАП всеки бъдещ превоз на храни. Визират се над 100 вида бързооборотни стоки, сред които плодове, зеленчуци, олио, захар, брашно, млечни и месни продукти – или т.нар. рискови стоки, които най-често се използват за източване на ДДС и които ведомството вкара в специален списък през 2014 г.
Заложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) имат за цел да затегнат контрола и да подобрят събираемостта на данъчни приходи от държавата. Подобна идея за авансово деклариране на товарите имаше и по-рано, но бизнесът успя да я стопира. Сега служебната министърка на финансите Росица Велкова явно е решена да направи нов опит.
Нововъведенията в ДОПК предвиждат всеки бъдещ превоз да се заявява в системата на НАП, включително получаването и изпращането на стоки от чужбина. При регистрацията ще се получава уникален код, който ще има валидност 14 дни и който данъчните и митническите служби ще следят.
От Българската стопанска камара разкритикуваха предложението, като изтъкнаха допълнителната административна тежест върху фирмите. От тяхно становище по темата става ясно, че:
- Декларирането на всеки отделен превоз ще натовари бизнеса административно;
- Фирмите може да станат неволни нарушители, тъй като често товареното на стоки се променя поради липса на даден асортимент или опаковки;
- Големият обем от данни, които се изискват при регистрацията, може да доведе до технически грешки.
Последиците няма да са добри за никого. За отклонения от предварително въведените показатели държавата предвижда ответни мерки, включително изземване на стоката.
„Възможно е да се стигне до прекъсване на производствени процеси, до забавяне или неизпълнение на поръчки и въобще до сериозни негативни последствия, включително и фалити за по-малки производители и доставчици“, опасяват се от БСК. Освен това повечето административна тежест вероятно ще наложи увеличаване на разходите за персонал. А всичко това може да рефлектира върху цените за крайния потребител.
„В същото време не е представена информация за регистрирано увеличаване на случаите на злоупотреби и отклонение от данъчно облагане при действащия понастоящем режим на деклариране“, отбелязват от БСК, насочвайки вниманието към липсата на добра мотивация за предприетите действия от МФ.
Предупрежденията идват на фона на широко тиражираните усилия на служебния кабинет за борба с високите цени. През последните месеци от редиците на властта бяха лансирани спорни предложения, например за таван и изсветляване на надценката. Независимо от анализите, показващи липса на смисъл от налагането на ограничения чрез максимални прагове, Министерството на икономиката и индустрията днес публикува за обществено обсъждане Проект на Закон за надценките на хранителните продукти. В него е заложено действието на минималната 10-процентна надценка за базови храни като ориз, хляб и млечни продукти да действа 6 месеца и само за търговци на дребно с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв.
Миналата седмица пък стартира дългоочакваният сайт с цени на основни храни, който обаче бе разкритикуван като безполезен. Идеята му бе да помогне на потребителите да се ориентират в предложенията на веригите и да направят информиран избор, като така повлияят уж естествено на цените, неглижирайки по-скъпите търговци. Оказа се обаче, че въпреки първоначалната заявка – в платформата няма цени, подадени от търговците, а усреднени стойности. С други думи, сайтът може да служи като база данни за статистически анализи например, но не и като ефективен ориентир за крайния потребител, каквато бе лансираната цел.
„Това не е рекламен сайт“: Държавата стартира foodprice.bg за борба с високите цени
Междувременно държавата поде офанзива срещу търговските вериги и производителите, срещу които бе стартирана проверка от Комисията за защита на конкуренцията заради съмнения за картел.
Код на всяка храна
Последният порив на финансовото ведомство бе предшестван от подобен такъв на земеделското. По идея на ресорния министър Явор Гечев държавата предлага да се създаде Централен регистър за проследимост на храните. Наредбата за това вече е качена за обществено обсъждане.
Регистърът има за цел да следи движението на всеки един продукт от вноса до щанда в магазина. Въпреки че декларирането на данните ще е електронно, това пак вещае увеличаване на административната тежест за всички по веригата – от производители и вносители, през доставчици, до търговци на дребно.
„Кой би могъл да обработва толкова огромен обем информация и с какво би помогнала тя?“, попита реторично Яна Иванова, председател на Сдружение „Храни и напитки“, по повод идеята за регистъра на БАБХ. Освен че вместо да ги стимулира да произвеждат държавата ги товари с бумащина, оттам изтъкнаха и че изискуемите данни всъщност представляват търговска тайна и са чувствителни по смисъла на Закона за конкуренцията.
„Цели институции ще имат право на достъп до тази информация. Какво ще гарантира на една фирма, че конкурентът ѝ няма да получи от някой чиновник в министерството какво се продава, на кого и на каква цена“, коментира Яна Иванова.
А някои от фирмите ще имат задължението да информират подробно НАП за предстоящите товари, както и да попълват информация към регистъра на Агенцията за безопасност на храните (БАХБ).
Милена Драгийска от Lidl: Трябват реформи. Местната продукция не успява да покрие потреблението
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
