Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
95-годишната звезда на италианското кино Джина Лолобриджида е починала в Рим, съобщава La Repubblica.
Една от най-известните актриси на своето поколение - Лолобриджида, или "Лоло", беше сред символите на италианската женственост, темперамент и сексапил секссимвол наред със София Лорен.
Родена на 4 юли 1927 г., тя е носителка на 7 награди "Давид на Донатело" за актьорско майсторство, "Златен глобус" за филма "Come September" и има множество държавни награди на Франция и Италия - последната от тях ѝ беше връчена през 2016 г. на церемония от президента Серджо Матарела.
През 2018 г. тя получи и звезда на Холивудската Алея на славата.
На 20 години Лолобриджида се явява на конкурса "Мис Италия" и се класира на трето място, а в регистрацията си посочва, че най-големите ѝ амбиции са "да направи нещо сериозно със своите способности". Първоначално учи рисуване и скулптура в художествената академия на Рим, но е поканена от кастинг агент, който се впечатлява от нея.
"Отказах, когато ми предложиха първата роля. Те обаче настояваха. Помолиха майка ми да ме разубеди и казаха, че ще ми платят 1000 лири. Тогава им казах, че цената ми е 1 милион лири, като се надявах, че това ще сложи край на всичко. Но те отговориха "Добре", разказва Лолобриджида пред Vanity Fair.
Кариерата ѝ започва с епизодични роли през 50-те години, докато не идва пробивът ѝ в "Beat the Devil" на Джон Хюстън. През 1955 г. тя се снима във филма "Красива, но опасна", след който популярността ѝ се увеличава и медиите започват да я наричат "Най-красивата жена в света".
Сред екранните ѝ партньори са актьори като Хъмфри Богарт, Ерол Флин, Бърт Ланкастър, Антъни Куин, Франк Синатра, Юл Бринер и др.
През 70-те години работата ѝ в киното намалява за сметка на друга нейна страст: фотографията. Някои от най-известните ѝ портрети са на Пол Нюман, Салвадор Дали и др.
Лолобриджида се оттегля от киното през 1997 г. след актьорска кариера, продължила пет десетилетия.
През 1999 г. тя прави опит да влезе в политиката, като се кандидатира за евродепутат, но не успява да спечели мандат за Демократите на Романо Проди.
На 95 г. тя отново планираше да се яви на избори - този път за Сената, с евроскептичната "Italia Sovrana e Popolare". Партията така и не премина бариерата за парламентарно представителство.
