Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Исках да продължа да бъда полезен, дори в най-мрачния си час“. Думите са на Ричард Сколиър - 59-годишният австралийски лекар, който посвещава живота си на лечението на рак, спасява хиляди животи с откритието на терапия за мелалом, но сам получава тежка диагноза, която го погубва. Преди това обаче Сколиър става първият пациент, който пробва експериментално лечение - с идеята - ако може - да даде надежда за живот и на онези, които - като него - се разболяват от глиобластом - една от най-агресивните форми на рак на мозъка.
Три години след диагнозата Сколиър почина, а близките му разпространиха отвореното писмо, което оставя преди туморът да го победи.
„Винаги съм вярвал, че всички носим отговорност да се опитаме да променим бъдещето на другите и да оставим света по-добър, отколкото сме го заварили. Живях според този принцип докрай."
„Пиша тези редове като последно сбогом към всички, които имах щастието да обичам, с които споделях живота си, с които работих и които срещнах по пътя си. Живот, който мога да опиша само като изпълнен с щастие, оптимизъм, възможности и страст.“, пише той.
Историята му, освен вдъхновяваща, може да се окаже начало на още един пробив в медицината.
Глиобластомът обикновено се развива бързо и трудно се повлиява от стандартното лечение. Затова след диагнозата Сколиър избира да опита рискована експериментална терапия, която се прилага за първи път в света при такъв тип тумор.
Терапията е приложена под ръководството на неговата близка приятелка проф. Джорджина Лонг и стъпва върху научните пробиви, които двамата постигат в борбата с рака на кожата.
Работата им върху меланома в напреднал стадий, който доскоро се приемаше почти като смъртна присъда, е спасила безброй животи. Обнадеждаващите резултати от експерименталната терапия на мозъчния рак на Сколиър вече са довели и до клинично изпитване в ранен етап в САЩ.
През последното десетилетие той и Лонг ръководят Melanoma Institute Australia. В центъра на изследванията им е имунотерапията - подход, при който имунната система на пациента се насочва срещу раковите клетки.
Резултатите променят перспективите пред пациентите с рак на кожата в целия свят. Днес около половината от тях на практика се излекуват, докато преди това този дял е бил под 10%.
Да бъдеш пациент в собственото си изследване
В интервю за BBC през 2024 г. Сколиър казва, че след тежката диагноза не е искал да се примири.
Глиобластомът е сред най-агресивните мозъчни тумори. Стандартното лечение обикновено включва операция, лъчетерапия и химиотерапия. Този подход почти не се е променил от две десетилетия, а повечето пациенти с тумор като неговия живеят по-малко от година след установяването му.
„Не ми се струваше правилно да приема сигурната смърт, без да опитам нещо“, казва проф. Сколиър.
„Нелечим рак? Е, майната му.“
Проф. Джорджина Лонг също отказва да се примири. След като научава диагнозата на приятеля си, тя първо скърби, а после започва да мисли какво може да се направи.
В работата си върху меланома екипът ѝ установява, че имунотерапията дава по-добри резултати, когато се използва комбинация от лекарства и лечението започне още преди операцията.
Така през 2023 г. проф. Сколиър става първият пациент с мозъчен тумор, лекуван с комбинирана имунотерапия. Към нея е добавена и ваксина, създадена специално според характеристиките на неговия тумор. Целта е лекарствата да разпознават по-добре раковите клетки.
Сколиър и Лонг знаят, че шансът за излекуване е минимален. Надеждата им е експерименталното лечение поне да удължи живота му.
По-късно резултатите показват признаци на положителен имунен отговор в мозъка. Сега клинично изпитване в ранен етап проверява дали този подход може да помогне и на други пациенти.
„Това беше наука в действие“, казва уважаваният хирург по меланом Джон Томпсън в изявление в памет на своя приятел.
Той описва Сколиър като „ведро, земно момче“ и като блестящ учен с международно признание.
Лекарят документира експерименталното си лечение онлайн и благодари на австралийците за любовта и подкрепата.
„Смяхте се с мен, плакахте с мен и ми давахте кураж да продължа точно когато имах най-голяма нужда. Не съм разкрасявал пътя си и ви благодаря, че ми позволихте да го споделя с вас такъв, какъвто беше.“
В края на писмото си той призова учените да останат смели и любопитни, а правителствата да финансират техните открития.
Австралийският премиер Антъни Албанезе описа пътя на Ричард Сколиър като „труден и болезнен“.
„Моят несигурен път“, както сам го наричаше с характерната си скромност. И все пак той го извървя с кураж, решителност и достойнство. Начинът, по който го сподели с всички нас, беше акт на дълбока щедрост“, каза министър-председателят.
„Всеки ден този забележителен човек, лекарят, посветил кариерата си на лечението на рака, който сам се превърна в пациент и част от собственото си изследване, ни допускаше до своята история и така ни вдъхновяваше“, каза още той.
