- Подкрепата за въвеждане на еврото в България расте
- Членството в еврозоната се разглежда като част от процеса по евроинтеграция
- Притесненията от въвеждането са на единната валута са в краткосрочен план
- В дългосрочен план бизнес и домакинства очакват ползи от членството в еврозоната
- Липсата на информация дава възможност за разпалване за най-фундаменталните страхове на хората
7 от 10 българи не знаят докога ще се плаща и в двете валути - лев и евро - след влизането на България в еврозоната, а над половината от хората нямат идея по какъв курс ще се превалутират левовете в евро. Това показва представително проучване на "Алфа рисърч" проведено през май по поръчка на Министерството на финансите.
Данните показват, че подкрепата за въвеждането на еврото расте от 2022 година насам, като от 33% одобрение преди три години, членството в еврозоната сега получава 46,5% срещу 46,8 неодобрение.
"В обществото съществува паритет между подкрепа и неподкрепа за присъединяване към еврозоната и в последните 3 години имаме много ясно изразен ръст на одобрението в контекста на това, че е логичната следваща стъпка в евроинтеграцията на България", коментира Боряна Димитрова от социологическата агенция.
По думите ѝ изявлението на президента Румен Радев от 9 май, с което той поиска да се проведе референдум за готовността на държавата да въведе единната валута от 1 януари 2026 година, е консолидирало и двете страни - и противниците, и привържениците.
Бизнесът има много ясно позитивна и устойчива подкрепа за членството в еврозоната - над 66% го одобряват и имат позитивни очаквания.
Хората в България, които имат опасения от въвеждането на единната валута, всъщност имат очаквания за краткосрочните ефекти, но в по-голямата си част вярват в положителното влияние върху икономиката в дългосрочен план.
След влизането в Шенген на членството в еврозоната все повече се гледа като на естествена стъпка към последващата евроинтеграция на страната, която започна преди 18 години.
"Липсата на достатъчно информация обаче оставя полето на дезинформация по темата отворено, коментира Боряна Димитрова, като очерта възрастните хора и хората със средно образование, които прекарват повече време в социалните мрежи, като по-притеснени.
Основните опасения на 65% от хората в краткосрочен план са свързани с повишаване на цените.
"Това са легитимни икономически страхове, но има хора, които вярват в откровени лъжи и заблуди като тази, че цените ще се увеличат двойно, а заплатите ще паднат наполовина. Заблуди, които се подхранват от дезинформацията", коментира Боряна Димтрова.
В същото време 51% от анкетираните посочват, че са използвали разплащания в евро през последната година, а 40% активно пътуват в страни от еврозоната. На въпрос за преките и косвени ползи от приемане на еврото 69% са посочили, че в страните, приели еврото, стандартът на живот е по-добър.
Възрастните хора, които живеят в малки населени места и плащат в брой, имат най-голяма необходимост от подкрепа и информация.
Финансовата министърка Теменужка Петкова призова потребителите да не се поддават на манипулации и припомни, че "БНБ ще превалутира левове в евро завинаги, без ограничения във времето и стойността на левовете, които трябва да бъдат превалутирани по фиксирания курс 1.95583. Няма да загубим нито един лев”, заяви Петкова.
Очаква се на 8 юли България да получи окончателно решение за въвеждане на единната валута от 1 януари 2026 година от Европейския съват.
Пътят към еврото - всичко, което трябва да знаем
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
