Политиците трябва да действат като предприемачи - да създадат услуга, която да отговаря на търсенето на пазара. Преведено на езика на политиката това означава да идентифицират проблемите на обществото и да правят необходимото те да бъдат решени. В 50-ото Народно събрание обаче примерите в тази посока са малко.
Последната демонстрация, че това не се случва, е хомофобският закон на “Възраждане” срещу т.нар. “ЛГБТ пропаганда” в училище. Вместо да решава проблеми, той ги създава. Целта не е да се предложи нещо иновативно в българското образование, а да се създаде разделение в обществото. А после политиците да се възползват от това разделение.
Това се вижда не само от хората извън парламента, но и от тези вътре. Наблюденията са на депутатката от ПП-ДБ Деница Симеонова. Нейната политическа група беше единствената, която гласува “против” измененията, макар позицията да не изглеждаше така категорична при вота на първо четене.
В първото гласуване на спорния законопроект Симеонова беше сред петимата народни представители от ПП-ДБ, които гласуваха с “въздържал се”. По думите ѝ законът е написан така, че да има части от него, “които да изглеждат обществено приемливи и това допълнително да обърква хората”.
Тя обяснява вота си с това, че в текста се говори не само за забрана на ЛГБТ теми, но и за пропаганда на политическа основа в училищата. Според нея последната част е важна предвид примерите от времето на комунизма.
Тъй като при първото гласуване текстовете се приемат в цялост, а не по определени алинеи и параграфи, тя е решила да се въздържи. Депутатката се аргументира, че гласът ѝ практически е равен на “против”, когато се брои подкрепата дали един законопроект ще мине или не.
Крайният резултат обаче идва на второ четене, посочва тя. Там Симеонова и цялата група на ПП-ДБ категорично отхвърлиха предложениятана "Възраждане".
Според нея вносителите от партията на Костадин Костадинов обаче са успели да постигнат целта си - да всеят разделение. Те обаче са показали, че нямат никаква градивна визия за страната и могат да правят само антиполитика.
“Те са против еврото, анти-ЕС, анти-НАТО. В същия ден, в който се гласуваше този законопроект, се прие законът за въвеждане на еврото, което е поредна загуба за тях. Така че трябваше да повдигнат нова тема, по която да се заиграват с обществото, но ние не трябва да се подхлъзваме по това, което искат да наложат”.
Симеонова посочва, че дебатите по подобни казуси трябва да са обществени, а не политически, защото “политизирането на такива теми е опасно”.
Тя смята и че 50-ото Народно събрание е показало, че не може да води нормални дискусии по много теми, без да се стига до обиди. Този парламент е "разобличил" и много политически проблеми - трусовете в ДПС, скандалите в БСП и липсата на визия за управление във “Възраждане”. Това обаче не са непременно негативни последици, смята Симеонова.
“Това е един процес, който може и да е здравословен. Може да даде възможност на повече хора да осъзнаят какво реално се случва и това да ги мотивира да направят избор, а не обратното. Много е важно да не губим доверие в демократичния процес, защото алтернативата му е много по-страшна”, допълва народният представител.
В света на предприемачите
Освен политик Деница Симеонова е и предприемач с международен опит в технологичния сектор. Тя споделя, че през последната година вижда все по-голямо желание от страна на Gen Z поколението да се занимава с предприемачество. Обяснява си интереса с това, че в момента тенденцията е всеки сам да прави бизнес през социалните мрежи и се развиват нови професии като инфлуенсъри, подкастъри, ютубъри и т.н.
Проблемът обаче е, че много от младите не знаят как да реализират идеите си, тъй като нямат познания за процесите на създаване и управление на бизнес.
"Държавата за 17 г. не е успяла да обясни нито на по-младите, нито на по-възрастните предприемачи как да се възползват от ресурсите - програми, финансиране, обмяна на опит, излизане на международния пазар... По редица причини и нашите, и европейските институции не успяват да достигнат до хората за тези неща", казва депутатката.
Възможности обаче има. Младежкото стартъп състезание (Youth Startup Competition) предлага финансиране дори само за проектна идея. Активната програма за жени иноватори дава награден фонд за жени, които имат идеи, свързани с решаване на проблемите в околната среда, демокрацията и правата на човека. Европейската академия по лидерство предлага на млади момичета до 29-годишна възраст програми, които са ориентирани към бизнеса и професионалното развитие.
Като човек с над 10-годишен опит в предприемачеството Симеонова съветва амбицираните младежи се възползват от възможностите и да развиват идеите си. Тя подчертава, че е важно те да намерят ментори още в ранната фаза, които да ги преведат през процеса.
"Смятам, че във всеки един добър стартъп човек има съветници около себе си, които са помогнали това нещо да се доведе до пазара. Те не винаги имат отношение към бизнеса като участие в самата фирма и дялове, но са хората, които ти помагат да избистриш това, което искаш да направиш, и да го стартираш по най-добрия начин".
Европейска сделка за конкурентоспособност
Темата за предприемачеството се очаква да бъде водеща в работата на европейските институции през следващите години. В момента председателството на Съвета на ЕС в Унгария поставя като приоритет сключването на нова европейска сделка за конкурентноспобност. Тя цели да засили европейската икономика и да подобри производителността в иновациите и технологиите.
Депутатката от ПП-ДБ посочва, че тази сделка ще е важна за българския бизнес. В следващите месеци ЕС ще се опита да създаде не само ново законодателство, но и инициативи, които да направят пазара по-интегриран.
Те включват още улеснения за трудовата мобилност и условия за повече конкурентноспособност по теми като сигурност и отбрана. Целта е ЕС да произвежда повече в рамките на блока.
"Според мен това е един малко закъснял процес и Европа се опитва да навакса на фона на икономическите си конкуренти като Китай и САЩ. Но това е положителен процес, а ние като по-млади предприемачи трябва да следим какво се случва и да изискваме България да не е пасивна", допълва Симеонова.
Пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Европеец":