Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Във втория ден от Великден – Светли понеделник, Ватикана съобщи за смъртта на 88-годишния папа Франциск. Само преди ден ръководителят на Католическата църква успя да излезе и да поздрави за последен път вярващите по повод Христовото възкресение.
Присъствието му, дори без думи, беше жест към хората, които бяха дошли на литургията и чуха неговото традиционно послание - този път прочетено от друг свещеник заради влошеното здравословно състояние на папата.
Голяма част от речта беше посветена на молитва за мир държавите, които страдат от войни, бедствия и политическо напрежение - от Украйна и Близкия изток до Западните Балкани и Мианмар.
Той отправи и призив към човечност, прошка и солидарност.
"Призовавам всички онези, които носят политическа отговорност за нашия свят, да не се поддават на логиката на страха, която само води до изолация от другите - вместо това да използват наличните ресурси, за да помагат на нуждаещите се, да се борят с глада и да окуражават инициативите, които помагат за развитието. Това са "оръжията" на мира - оръжия, които изграждат бъдещето, вместо да посяват семената на смъртта", се казва още в посланието му.
Скъпи братя и сестри, честит Великден!
Днес най-после чуваме отново да се пее "Алелуя" в Църквата, думите се предават от уста на уста, от сърце на сърце, и карат Божиите хора по цял свят да се просълзяват от щастие.
От празната гробница в Йерусалим ние чуваме неочаквано добрата новина: Исус, който беше разпнат, "не е тук, той воскресе". Исус не е в гробницата, той е жив
Любовта триумфира над омразата, светлината - над мрака, истината - над измамата.
Прошката триумфира над мъстта. Злото не е изчезнало от историята; то ще остане до края, но повече няма да победи; повече няма сила над онези, които приемат благодатта на този ден.
Сестри и братя, особено вие, които преживявате болка и скръб - вашият безмълвен вик беше чут и сълзите ви бяха преброени; нито една от тях не е пролята напразно.
В мъките и смъртта на Исус Бог пое върху себе си цялото зло на този свят и в безкрайната си милост го победи.
Той изкорени дяволската гордост, която трови човешкото сърце и насажда насилие и разруха навсякъде. Божият Агнец победи. Затова днес можем с радост да извикаме: "Христос, моята надежда, воскресе".
Възкресението на Исус наистина е основата на нашата надежда.
Защото в светлината на това събитие надеждата вече не е илюзия. Благодарение на Христос - разпнат и възкръснал от смъртта - надеждата не ни разочарова. Тази надежда не е бягство, а предизвикателство. Тя не ни заблуждава, а ни дава сили.
Всички, които се надяват на Бог, поставят своите слаби ръце в неговата силна и мощна ръка. Те се оставят да бъдат изправени и да тръгнат на път. Заедно с възкръсналия Исус те стават поклонници на надеждата, свидетели на победата на любовта и на обезоръжаващата сила на живота.
Христос воскресе. Тези думи обхващат целия смисъл на нашето съществуване, защото ние не сме направени за смърт, а за живот. Великден е празникът на живота. Бог ни създаде за живот и иска човешкото семейство отново да се въздигне.
В неговите очи всеки живот е ценен. Животът на детето в майчината утроба, както и животът на възрастните и болните, на които във все повече държави се гледа като на негодни хора.
Колко велика е жаждата за смърт, за убийство, която наблюдаваме всеки ден в множеството конфликти, които бушуват в различни части на света. Колко много насилие виждаме, често дори в самите семейства - насочено срещу жени и деца.
Колко много презрение се провокира понякога спрямо уязвимите, маргинализираните, мигрантите.
На този ден бих искал всички да възобновим надеждата и да съживим нашето доверие в другите - включително онези, които са по-различни от нас, или идват от далечни страни, носят непознати обичаи, начин на живот и идеи.
Защото всички ние сме деца на Бога.
Бих искал всеки от нас да възобнови надеждата, че мирът е възможен.
От Гроба Господен, Църквата на Възкресението, където този Великден се чества и от католици, и от православни в един ден, нека светлината на мира да се излъчва из Светите земи и целия свят.
Изразявам своята близост със страданията на християните в Палестина и Израел, както и към всички израелци и палестинци.
Растящият климат на антисемитизма днес по цял свят е тревожен. В същото време мисля за хората в Газа - и особено за християнската общност - където ужасяващият конфликт продължава да причинява смърт и разрушения, и да създава драматична и плачевна хуманитарна ситуация. Призовавам воюващите страни - обявете примирие, освободете заложниците и помогнете на гладуващите хора, които се стремят към мирно бъдеще.
Нека се помолим за християнските общности в Ливан и в Сирия, които днес преминават през деликатен преход в своята история. Те се стремят към стабилност и участие в живота на своите нации. Призовавам цялата Църква да пази християните от нашия обичан Близък Изток в своите мисли и молитви.
Днес мисля специално и за хората в Йемен, които преживяват една от най-сериозните и продължителни хуманитарни кризи в света заради войната, и приканвам всички да намерят решения чрез конструктивен диалог.
Нека възкръсналият Христос да подари на Украйна, съсипана от войната, своя Великденски дар на мир и да накара всички участващи страни да положат усилия за постигане на справедлив и устойчив мир.
На този празничен ден нека да си спомним за Южен Кавказ и да се молим да скоро да се подпише и приложи окончателно мирно споразумение между Армения и Азербайджан, което да доведе до дългоочакваното помирение в региона.
Нека светлината на Великден да вдъхнови усилията за насърчаване на хармония на Западните Балкани и да подкрепи политическите лидери в опитите им да успокоят напрежението и кризите, и заедно с партньорските държави в региона да отхвърлят опасните и дестабилизиращи действия.
Нека възкръсналия Христос, нашата надежда, да подари мир и утеха на африканските народи, които са жертва на насилие и конфликти, особено Демократичната република Конго, Судан и Южен Судан. Нека той да подкрепи онези, които страдат от напрежението в Сахел, Сомалийския полуостров и района на Големите африкански езера, както и християните, които на много места нямат свободата да изповядват вярата си.
Не може да има мир без свобода на вероизповеданията, свобода на мисълта, свобода на изразяването и уважение към възгледите на другите.
Нито е възможен мир без истинско разоръжаване. Изискването всеки човек да се грижи за своята отбрана не бива да се превръща в състезание по въоръжаване. Светлината на Великден ни подтиква да разрушим бариерите, които създават разделение и са пълни с тежки политически и икономически последици. Тя ни подтиква да се грижим едни за други и да увеличаваме взаимната солидарност, да работим за цялостно развитие на всяко човешко същество.
В този момент нека не спираме да помагаме на хората в Мианмар, измъчвани от дългогодишния въоръжен конфликт, които с кураж и търпение се справят с последствията от унищожителното земетресение в Сагаинг, причинило смъртта на хиляди и тежки страдания на множеството оцелели - сред тях сираци и възрастни хора.
Молим се за жертвите и за техните любими, и сърдечно благодарим на всички щедри доброволци, които извършват операциите по оказване на помощ. Обявяването на примирие от различни страни в държавата е знак за надежда за цял Мианмар.
Призовавам всички онези, които носят политическа отговорност за нашия свят, да не се поддават на логиката на страха, която само води до изолация от другите - вместо това да използват наличните ресурси, за да помагат на нуждаещите се, да се борят с глада и да окуражават инициативите, които помагат за развитието. Това са "оръжията" на мира - оръжия, които изграждат бъдещето, вместо да посяват семената на смъртта.
Нека принципът на човечността винаги да отличава нашите всекидневни действия. Изправени пред жестокостта на конфликтите, които засягат беззащитни мирни хора и атакуват училища, болници и хуманитарни работници, ние не можем да си позволим да забравим, че не целите се поразяват, а се поразяват човеци - всеки от тях притежава душа и човешко достойнство.
В тази юбилейна година нека Великден да бъде подходящ повод за освобождаване на военнопленниците и политическите затворници.
Скъпи братя и сестри, в пасхалната мистерия на Бога смъртта и животът се сблъскват в тежка борба, но Бог сега живее вечно. Той ни изпълва със сигурност, че и ние сме призовани да станем част от живота, който не познава край, когато сблъсъкът на оръжия и тътенът на смъртта повече няма да се чуват. Нека Му се поверим, защото само той може да направи всичко ново.
