„Не се чувствам добре, имам лошо предчувствие за тази експедиция“ – това е казал Атанас Скатов на Антониос Сикарис – гръцкият алпинист, който последен е видял българина жив.
58-годишният Сикарис, който има над 60 експедиции по целия свят, разказа за злополучния инцидент със Скатов в интервю пред журналиста Огнян Георгиев от „България днес“. Той се включи от болницата в гр. Скарду (Пакистан) – лечебното заведение, в което бе откарано тялото на българския алпинист. Атанас загина след падане при слизането от Лагер 3 към базовия лагер под вр. К2 на 5 февруари.
Атанас Скатов: Самоук алпинист, мечтател и почти проповедник
„Чувствам се много зле заради Атанас. Той беше най-добрият ми приятел. Беше невероятен човек, винаги приятелски настроен и усмихнат. Казвах му непрекъснато колко го обичам, а той отвръщаше със същото. Прекарвахме си хубаво не само този път, но и на предишни експедиции“, каза гръцкият алпинист.
Той разказа как Скатов е тръгнал директно от базовия лагер към Лагер 2. По време на ротациите за аклиматизация показал скорост и техника, което накарало Сикарис да направи заключение, че приятелят му лесно може да достигне върха.
„Срещнахме се в Лагер 2. Там той ми каза: „Антониос, не се чувствам добре. Имам лошо предчувствие за тази експедиция“. Отвърнах му, че е много силен, техничен алпинист. На мен ми трябваха два дни да стигна до Лагер 2, а той се изкачи там много бързо“, разказа гръцкият алпинист.
„На 4 февруари тръгнахме от Лагер 2 нагоре. Видях как Атанас и неговият шерп стигнаха до Лагер 3. Аз и останалите – също. В базовия лагер бяхме 19 алпинисти и още няколко шерпи. Вече бяхме загубили Серхи Минготе“, каза Сикарис за известния испански алпинист, който загина през януари под К2.
„Някои хора си тръгнаха и останахме 14. От базовия лагер нагоре се насочихме само 9 човека плюс шерпите. Преходът от Лагер 2 до Лагер 3 продължи 10 часа. Това е най-трудната и най-технична част. Тръгваш от 6760 м и стигаш до 7440 м“.
Антониос Сикарис потвърди информацията, която от лагера на Скатов публикуваха преди дни във Facebook – че големият проблем точно преди атаката на върха е бил недостигът на палатки. Фирмата организатор на експедицията Seven Summit Treks съобщила на алпинистите, че горе ще намерят достатъчно палатки, но те не успяват.
„Вечерта температурите бяха около минус 39-40 градуса по Целзий. Невероятен студ. Останахме отвън и се чудехме какво ще правим. Накрая се събрахме по 8-9 човека в палатка за двама. Помня, че останах отвън, а когато опитах да вляза, хората вътре ми казаха, че няма място. „Моля ви, ще умра. Невъзможно е да остана навън. Моля ви!“, казвах им аз. Атанас беше в друга палатка. Дойде при мен, защото винаги сме имали добри отношения. Попита ме „Как си, приятелю?“ и отново ми се усмихна“, разказа гръцкият алпинист.
„Влязох в палатката на минус 40 градуса, без да ям и да пия вода, без да спя. С шерпите бяхме общо 25-26 човека. Петима шерпи измръзнаха. Аз чувствах много зле пръстите на краката си. Моят шерп ми каза, че не е възможно да тръгнем нагоре. Общо петима други споделиха същото - че изкачването не е възможно. Извадих им пари като бонус, но не успях да променя мнението им. Всички казаха, че няма да се качат“, добави Сикарис.
„После дойде тази ужасна и луда нощ. Не успях да спя. На сутринта никой друг не тръгна нагоре, с изключение на Али Садпара, синът му, Джон Снори и Хуан Пабло. Трима от тях изчезнаха, а синът на Садпара успя да се върне“.
Пакистанецът, исландецът и чилиецът поеха към върха, но изчезнаха. Три поредни дни военни пилоти на пакистанската армия претърсваха склоновете на К2, но без резултат. Сайтът Explorers web съобщава, че за 9 февруари е била планирана още един полет в опит да бъдат открити, но се е провалила поради лоши метеорологични условия.
„Ако бях тръгнал нагоре с останалите, тъй като бях готов, може би също щях да съм мъртъв. В последната секунда промених мнението си и реших да остана, да не тръгвам с тях. И сега съм жив. Това е животът, да си знаеш лимита. Границата между живота и смъртта е много тънка“, каза гръцкият алпинист.
„Говорих с Атанас сутринта на 5 февруари. Каза ми: „Сега ще слизаме, Антонио“. Съгласих се. Той тръгна с неговия шерп. Помня как се спуснаха. Още в началото след лагера има наклон на доста градуси. Видях, че Атанас слиза без пикел. Казах си: „Какво правиш, защо без ледокоп, хлъзгаво е?“. Но знаех, че е много техничен и се чувства добре. Шерпът на Атанас беше първи, той - втори, после бяхме аз и моят шерп. През цялото време го виждах, защото слизахме заедно. Няма да забравя момента, в който погледнах и вече го нямаше. Шерпът се върна при мен и ме погледна: „Атанас падна. Приключи“. „Какво се случи?“, попитах го аз. „Не знам, загубихме го, падна“. Това е историята“, разказа Сикарис.
„Не знам какво точно се случи – може би някаква грешка. Твърде лесно е да умреш в тази планина. Серхи беше много опитен, но загуби своя живот по същата причина. Една малка грешка. Един неправилен ход и можеш да загубиш живота си всяка секунда. Защото не опира само до опита и техниката. Проблемът бяха въжетата и зимата. Ти си навън, на минус 40 градуса, и се чувстваш много слаб. Изтощен си от височината, от студа, от всички положени усилия“.
Гръцкият алпинист каза, че въпреки опита си, в две трети от времето, когато слиза надолу под върха, се чувства зле. На два пъти е щял да падне, но се задържа въпреки старите въжета.
„Винаги трябва да избереш правилното въже. Ако избереш погрешното, хлъзгаш се и приключваш. Шерпът на Атанас ми каза: „Не знам, може би не се е подсигурил, може някое въже да се е скъсало или не е продължило към следващото“. Защото ако се хванеш за едно въже и то не продължава към следващото, приключваш“, обясни Сикарис.
Официалната причина за смъртта на Скатов е именно скъсано въже. Това е записано в смъртния акт на 42-годишния българин, издаден от правителството на автономната област Гилгит Балтистан.
Веднага след изчезването на Атанас фирмата организатор на експедицията Seven Summit Treks посочи, че българинът е направил грешка при прехвърлянето от едно въже на друго, изпуснал го е и е пропаднал. Тази версия бе повторена от няколко експерти у нас, които посочиха, че Скатов е самоук алпинист без нужния опит. Късането на предпазното средство е възможно заради ниските минусови температури на височина над 7000 м.
„Накрая дойдоха два хеликоптера. Видях как пилотът търси тялото. Със същия пилот пристигнах в болницата, защото бях замръзнал. Той ми каза, че е намерил тялото в много лошо състояние“, разказа Сикарис.
В сряда стана ясно, че правителството на България ще съдейства за транспортиране на тленните останки на алпиниста от Пакистан до родния му град Сливен. Премиерът Бойко Борисов пое този ангажимент пред мениджъра на загиналия - Мария Илиева.
„Много съм тъжен за Атанас, той беше най-добрият ми приятел. Много мил човек, много усмихнат. Искам да дойда в България за погребалната церемония“, каза Антониос Сикарис.
„Казах ви, че той имаше лошо предчувствие. Сякаш знаеше нещо. Знаеше, че това ще се случи“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
