Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Хората често се питат "Имам ли нужда от психотерапия?", водени от страха на презумпцията, че необходимостта от "ходене на психолог" предполага човек да е счупен или увреден до някаква определена степен, която изисква професионална намеса.
Това обаче не е вярно. Освен лечение на симптоми, терапията може да е начин да откриваме себе си, да разпознаваме по-ясно потребностите и желанията си и да решаваме как искаме да изживеем остатъка от живота си.
Не е задължително да имате диагноза, за да тръгнете на психотерапия. Може да се възползвате от нея и ако смятате, че самопознанието е път към по-качествено и осъзнато живеене.
Проф. Стивън Джозеф от Нотингамския университет е сред лидерите в съвременната позитивна психотерапия и посвещава част от кариерата си на мисията не само да облекчава психичната болка, но и да помага на хората да функционират по-добре.
В книгата си "Позитивна терапия" той дава нов поглед върху позитивната психотерапия, въведена от Кард Роджърс: основателят на хуманистичния подход в психотерапията заедно с Ейбрахам Маслоу (чието име вероятно ви е познато от "пирамидата на Маслоу"*).
Роджърс работи през 50-те години на миналия век: вълнуващо време за развитието на психологията. Хуманистичните психолози разработват психотерапевтична система, наречена клиент-центрирана терапия, която бързо заема второто място по популярност на подходите, лекуващи менталното здраве, след психоанализата на Фройд.
Става дума за неавторитарен начин на терапия, основан върху толерантността и либералността: такъв, в който фокусът пада върху субективните или феномонологични преживявания на клиента. И, забележете, за разлика от психоанализата, в нея се говори за "клиент", а не за "пациент": терминологичен спор, който така и не намира своето решението до днес, когато различните течения в психотерапията наричат по различен начин хората, с които работят.
Хуманистичната психология реферира към идеята, че работата на терапевта е да помага на хората да растат духовно и психологически, така че да достигнат и разгърнат пълния си потенциал.
Роджърс използва термина "напълно функциониращ" (fully functioning англ.), за да опише какъв трябва да стане човек по време на психотерапията си. И това понятие със сигурност не обозначава отсъствието на негативни качества и виреенето в някаква розова вселена на безгрижие и радост. Характеристиките на "напълно функциониращия" човек включват способност за живеене в хармония с другите, готовност за откриване на нови преживявания, възможност за креативна адаптация към нови ситуации и условия, учене от собствените грешки и живеене в синхрон със собственото тяло и вътрешна мъдрост.
Постигайки тези цели, напълно функциониращият човек се чувства по-щастлив, но не защото си е поставил за цел да бъде щастлив, както днешната фейсбук-психология проповядва, а като страничен ефект от работата върху себе си.
Клиент-центрираният подход изисква от практикуващия го терапевт да слуша внимателно човека срещу себе си, с емпатично разбиране и безусловно приемане. Идеята е, че само така клиентът може да се почувства в достатъчна безопасност, за да изостави защитите си и да се вслуша във вътрешния си глас. Според последователите на Роджърс хората обикновено са твърде заети да угаждат на другите или да живеят така, както обществото изисква от тях, и така неосъзнато прекарват живота си в непрекъснат вътрешен конфликт, не могат да правят избори, нито да вземат решения и в крайна сметка губят посока в живота си.
Днес, когато психологията е в Instagram, тези прозрения звучат като клишета, но през 50-те идеите на клиент-центрирания подход са били революционни. До тогава равенството между клиента и терапевта е било немислимо, а психотерапевтите са заемали позицията на авторитети, в които е съсредоточен целия властови ресурс.
Карл Роджърс умира през 1987 г., но терапията, въведена от него и Маслоу, се практикува и до днес. Той е считан за неин основоположник, макар понятието "позитивна психотерапия" да се ражда 10 години след смъртта му.
"Сега идеите на позитивната терапия са изключително популярни, но все още твърде много хора смятат, че трябва да отидат на терапия, ако са болни, дефектни, едва ли не непоправимо счупени", казва проф. Джозеф.
"Това няма нищо общо с истината. Процесът на качествена психотерапия не включва единствено ровене в миналото с цел да открием какво се е объркало, нито единствено безкрайно нищене на симптома. Да, той минава и през тези неща, но е и начин човек да погледне напред с надежда, да намери нови посоки, да разбере повече за себе си и, в крайна сметка, да направи някои положителни промени в живота си", добавя той.
В този смисъл можем да приемем, че позитивната психотерапия е "позитивна", защото се фокусира върху силата и възможностите на клиентите си, но това в никакъв случай не значи, че тя пропагандира поп положителното мислене.
И ако след много чудене се решите да отидете на психотерапия, а терапевтът ви каже, че трябва да се разхождате повече на чист въздух, да си изследвате B12 и да прегръщате "вътрешното си дете" по 10 минути на ден, за да преодолеете паническите си атаки или депресивния си епизод, може би трябва да потърсите друг терапевт.
*"Пирамидата на потребностите на Маслоу" е теория на американския психолог Ейбрахам Маслоу, която предполага, че универсалните потребности са общи за всички хора и стоят в пирамидална, йерархична структура. Теорията има 5 етапа, които идват от 2 основни мотива: мотива за спестяване и мотива за растеж
