Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Европа отбелязват спад за първи път за последните три години, като броят на проектите с 4% по-малък, а създадените работни места намаляват със 7% през 2023 г. спрямо година по-рано.
Това показва годишното проучване на EY за интереса към инвестиции и атрактивността на Европа за 2024 г.
Въпреки че интересът е по-нисък, Франция продължава да е най-атрактивна за инвеститорите и оглавява класацията за привличате на чуждестранни капитали.
Великобритания също бележи ръст на чуждите инвестиции с 6% и изпреварва Германия, която пада на трето място след сериозен спад от 12%.
България се отличава от общата тенденция с ръст в броя на новите проекти през 2023 г. спрямо 2022-ра. Според анализа на EY през миналата година са реализирани 27 инвестиционни проекта, които са осигурили 1966 работни места. През 2022 г. проектите са били 20, а новите работни места - 1490. Най-много са инвестициите в секторите електроника, бизнес услуги, софтуер и IT.
На този фон статистиката на Българската народна банка (БНБ) отчита срив на преките чужди инвестиции с 81.5% през първото тримесечие на 2024 г. От януари до март в страната са влезли капитали за 358,9 млн. евро при 1,935 млрд. евро за същия период на 2023 г.
Най-драстично е намалението през март, когато потокът от чужди капитали в българската икономика е едва 150,6 млн. евро, докато през март 2023 г. са отчетени 1,178 млрд. евро.
Припомняме, че периодът съвпада с времето, в което вечме ставаше ясно, че България върви към поредни предстрочни избори, след като ГЕРБ, подкрепяни от ДПС, и ПП-ДБ не успяха да договарят ротация в кабинета "Денков-Габриел", каквато трябваше да има на 9-тия месец от общото им управление.
Драстичната разлика между миналия и този март при чуждите инвестиции се дължи на резултатите в графи "дългови инструменти" и "реинвестирана печалба". "Дългови инструменти" в статистиката на БНБ описват вътрешнофирменото кредитиране и задълженията между свързани пряко инвестиционни предприятия.
През първото тримесечие на миналата година размерът на вътрешните заеми от задгранични компании майки към дъщерните им дружества в България е бил 801 млн. евро, докато тази година са 259 млн. евро.
Сериозен и спадът в реинвестираната печалба. Така през първото тримесечие миналата година са били отчетени почти 800 млн. евро печалба, която е била вложена отново в икономиката, а тази година за същия период показателят е с отрицателна величина - минус 70 млн. евро.
Това означава, че предприятията са изнесли в чужбина печалбата си, като това се е случило основно през март. В този месец БНБ отчита отлив на 245 млн. евро.
Инвестициите в дялов капитал, които се приемат за най-чистата форма на действително привлечени чужди капитали в българската икономика, също са намалели - 169,3 млн. евро през първото тримесечие на 2024 г. при 335.5 млн. евро за същия период на 2023 г.
„Привличането на преки чуждестранни инвестиции ще зависи от доброто взаимодействие между държавата и бизнеса и намирането на правилния баланс на регулиране и конкурентноспособност. Индустриалният пейзаж на България е все още добре диверсифицицран и навременното ориентиране в нововъзникващите тенденции на основните ни пазари, както и в геополитическите промени, е предпоставка за създаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите теми като дигитализацията, технологиите, са все така важни, но индустриализацията на икономиката на Европа по устойчив начин има все по-голямо значение“, казва Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.
Прави впечатление, че според годишния анализ на консултантската компания, преките чужди инвестиции в Европа в услугите и IT сектора намаляват.
Броят на проектите в софтуерните и ИТ бизнеси, които традиционно са най-големите сектори за инвестиции в Европа, се свиват съответно с 19% и 27%.
На другия полюс са инвестициите в туризма - те се увеличават със 130% през 2023 г., тъй като потребителите се връщат към пътуванията след пандемията от коронавирус.
Наблюдава се и реорганизация на веригите за доставки в полза на Южна и Източна Европа. Страни като Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция отчитат увеличение на проектите, свързани с производствена дейност. В същото време инвестициите в секторите на цифровизацията и бизнес услугите се свиват, особено в западните страни като Нидерландия и Белгия.
Анализът на EY показва, че войната на Русия в Украйна продължава да влияе на инвестициите в пазарите, граничещи с тези страни, включително Румъния, Финландия и балтийските страни.
Повечето регулации за бизнеса, променливите цени на енергията и политическата нестабилност са трите основни фактора, влияещи на инвестиционните намерения.
"Европа като континент е пионер в новите регулаторни изисквания по отношение на изкуствения интелект, корпоративната устойчивост и защитата на данните – това кара инвеститорите да се притесняват, че тези усложнения могат да попречат на бизнес растежа им," отбелязват от EY.
Продължаващата енергийна криза, несигурността в очакването на резултатите от европейските избори, както и неспиращите социални напрежения и политически радикализъм, също тревожат инвеститорите.
Все пак очакванията на EY са по-скоро оптимистични - 72% от анкетираните бизнеси в 23-тото издание на EY European Attractiveness Survey заявяват, че планират разширяване на операциите си в Европа през следващата година, което е ръст спрямо 2022 г.
Инвеститорите са позитивно настроени за дългосрочните перспективи на Европа, като прогнозите им са за постепенно подобряване на икономическата ситуация в Европа.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
