Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
“Служенето на другите, за съжаление не е част от културата на нашето общество. За самото това общество да му служиш, не е ценност. Да преследваш собствените си интереси и да нанасяш щети на останалите, не е осъдително”
Това е част от цитатите, които проф. Калин Янакиев беше избрал, за да илюстрира "понесените" и научени по трудния начин уроци на прехода от Иван Костов.
Бившият премиер представи втората част от мемоарите си "Свидетелства за прехода", която обхваща един от най-напрегнатите и съдбоносни с днешна дата периоди в политиката на България. Премиерата събра на едно място водещи министри и депутати от реформаторския кабинет на ОДС - Екатерина Михайлова, Евгени Чачев, Веселин Методиев, но и лидерите и кандидат-депутатите на ПП-ДБ, вкл. Атанас Атанасов, Кирил Петков, Асен Василев, Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова и много други.
На опашката за автограф от Костов чакаше и кметът на София Васил Терзиев.
Самият Костов беше избрал да се обърне към пълната Зала 3 на НДК с думи, които покойният художник и негов близък приятел Иван Вукадинов описва политиката. "Нов храм се гради, когато се разруши старият". Това са реформите - едновременно рушене и градеж.
Но "ние сме хора на компромиса", казва Костов. Неговото политическо поколение си отива, като оставя недовършена задача, а новите демократи отричат постигнатото и опитват да строят "наново по свой образ и подобие".
"Целият преход се превърна в едно приспособяване - като основен ремонт, за да изглежда, като че ли имаме нов европейски начин на живот, но да си останем същите... Ние сме хора на компромиса. Както не можем да рушим докрай старото, така и не можем да градим и браним новото. Пътуваме във времената като вехтошари, влачейки след себе си толкова много пречещи ни неща, и се чудим защо не политаме напред", пише той.
Така, вместо с предварително планирания оптимизъм, завършва книгата му за прехода - период, в чийто "изповедник" и "мъченик" се е превърнал Иван Костов по думите на Калин Янакиев. Костов е "негов ключов герой" заради лидерството си, но и мишена на персоналната война от страна на враговете на прехода.
"Установяването на пазарната икономика, началото на преходите за приемане в НАТО и ЕС - извършеното под лидерството на Иван Костов преобръщане на България от Русия към Европа и Запада е най-важното случило се от 1989 г. до днес. Онова, което въпреки всички ерозии и провали ни дава спокойствие и сигурност в днешното драматично време - и без което днес щяхме да сме в ситуацията на нещо като Беларус или най-много Молдова и Грузия", коментира Янакиев.
"На този фон е и трагичната история на постепенната и все по-дълбока ерозия на постигнатото - втората и много тежка част от политическата съдба на Иван Костов", казва той.
Това е свидетелството за "масирано усилие на същите, които воюваха с него, да се възползват и да присвоят това постижение".
Като примиряването на БСП на Георги Първанов с европейската ориентация на България и бъдещото членство в НАТО, или като появата на НДСВ като "фасада, зад която посткомунистите и криминалната им клиентела воюваха", по думите на Янакиев - докато осъзнаят, че връщане назад няма.
Онези обаче, които започнаха да оперират с този инструмент - предимно “евроатлантизиралото се” Първаново БСП, кадесарските кръгове, държащи конците на Догановото ДПС, и създадените пак от тях групировки, увличайки се от присвояването на постигнатото и от неговото деградиране най-после постигнаха и нещо, което сами не очакваха. Постигнаха бавното си и отчетливо, видимо днес, политическо самоубиване, каза още той.
"Партията НДСВ се оказа инсталирано от двата полюса на прехода “блато”. А блатото, включително политическото, неминуемо започва да поглъща и двата бряга - и стова да ерозира цялата политическа система в страната. Погълна част от самата БСП, недоразбраните, неприетите и неуспелите да се възползват от европейската преориентация, най-яростните русофили. Поглъща големи сегменти и от тогавашното синьо. А и като всяко блато само се всмуква в земята, където е инсталирано", каза той.
В книгата са описани и "вините и провалите на десницата" в същия период, включително разпадането на СДС на фракциите около Софиянски (опитала да се залепи за НДСВ), на Бисеров и Цонев (по-късно инкорпорирани в ДПС) и на остатъчния Съюз на демократичните сили, който предизвиква огромно разочарование от попиляването на обществената енергия.
"Според мен на много от тези, които изоставиха нашата кауза, политическият кръгозор беше свит само до антикомунизъм. За тях всичко, което можеше да дойде след комунизма, бе добро. Това беше напълно погрешна теза. Ако политик не се бори за истинските цели на прехода, няма как да бъде полезен за неговото завършване", пише в книгата.
В книгата ще разберете кой по-точно не допусна лустрацията, кой и кога по време на Тройната коалиция не допусна със законови поправки изсветляване на офицерите от ръководните органи на комунистическата ДС и така ги инкорпорира в подмолието на съвременната олигархия. В тази книга ние ще намерим и много важни неща за личния етос на нейния автор, казва още Янакиев, и цитира:
“По време на 24-годишното си битие в политиката така и не случих на противници. Нахвърляха ми се мафиоти, крадци, грабители и клиентелисти, платени разобличители, наркомани, ренегати и обикновени кариеристи. Не срещнах нито един политик с противна на моята идеология, но смислен, компетентен, способен да се аргументира с факти и доказателства. И да разбира, когато няма такива”
Горчивината на Иван Костов не е в това, че е имал противници, а че не е имал противници за истински, честна, достойна борба.
И:
“... остана важно да споделя как съм понесъл всичко, сполетяло ме в тези години, как съм успял да се справя с обидите и предизвикания от тях гняв. Защото когато едно голямо мнозинство от българското общество повярва на клеветите и започне да те мрази, изглежда естествено да му бъде отвърнато със същото. Но моето участие в политиката бе, защото исках да направя нещо за хоратаа, включително за мразещите. А исках, защото държа на тях, защото те са моята нация. Други толкова близки хора нямам. Не съм направил своите усилия и понесъл всичко, за да завърша по абсурден начин с омраза, само защото ме ненавижда едно временно мнозинство.
Исус Христос казва; “Чули сте, че е било казано “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят”.
Нямам сила да заобичам враговете си, но успях да им простя по християнски. Преживях най-лошото, като дадох непоискана от враговете ми прошка и като продължавам да се моля за тях.
Така не допуснах гневът и омразата да ме обхванат. Знаех, че първо ще разрушат мен самия. Затова макар и нервите ми да са поизносени, психиката ми устоя; макар и наранен, духът ми остана ведър. И се уповавам на времето”.
Бихте ли могли да си представите от друг политически лидер - при това далеч по-малко клеветен и хулен от враговете си, пита Калин Янакиев. Бихте ли си представили да чуете такова нещо от днешните бранители на християнските ценности?
Въпросът съдържа отговора. А Свидетелствата за прехода между 2000 и 2009 г. - всички причини за същината на България, каквато преживяваме днес.
.jpeg)
.jpg)
