Престъпна схема за четвърт милион долара, в центъра на която са 55 хил. броя десерти Kit Kat, привлече вниманието в САЩ. Случаят изглежда е само една от десетки "кражби" на бързооборотни товари. Това, което още не е съвсем ясно, е кой е измамникът и кой - измаменият.
Историята разказва New York Times. Става въпрос за редки японски издания на Kit Kat с по-екзотични аромати от стандартните шоколадови варианти.
Десертите се правят от групата Nestlé навсякъде по света, с изключение на Съединените щати, където лиценза притежава компанията Hershey - една от най-големите фирми за производство на шоколад. Kit Kat от Nestlé и Kit Kat от Hershey имат напълно различни вкусове. Отделно, на локално ниво в различните държави Nestlé си партнира с местни производители за създаването на регионални и сезонни вкусове.
Тези вариации във вкусовете на десертите са мощен маркетингов инструмент. The New York Times разказва за странна престъпна схема с Kit Kat от Япония, предназначени за продажба на крайни клиентив САЩ.
Всичко започва от Дани Таинг. Той е основател на електронния магазин Bokksu за японски закуски, сладки и чай, които се предлагат с специални кутии. Компанията е базирана в Ню Йорк и клиентите имат месечен и годишен абонамент за доставка на продукти.
Bokksu има и паралелен онлайн магазин, Bokssu Botique, откъдето могат да се купуват отделни десерти и аксесоари.
Дани Таинг възнамерява купи екзотични Kit Kat от Япония, да ги внесе в САЩ и да ги пласира онлайн.
Избира разнообразни вкусове като пъпеш, матча лате и дайфуку мочи (вид японски сладкиш), ягодов чийзкейк и т.н. на обща стойност 110 000 долара, като очаква около 250 000 долара общи приходи при продажбата им.
Бизнесът на Bokksu върво добре. В САЩ има достатъчно запалени по сладкишите хора, които често търсят колекционерските храни, а плащането на по-висока сума за лимитираните издания грам не ги притеснява.
Kit Kat десертите на Bokksu обаче се превръщат в главните герои на една голяма сага, пише New York Times. Историята включва фиктивни имейли, неоткриваеми шофьори на карго, измами по веригата за доставки и в крайна сметка един случай на „стратегическа кражба“.
Казусът е парче от нарастваща престъпност в сектора на бързообортните стоки, която ФБР оценява на около 30 милиарда долара загуби годишно - като измамите с храни са сред основните.
Сладкишите на компанията на Таинг кацат в Калифорния, след което са транспортирани с камиони на около 50 км. през окръг Лос Анджелис до временно складово съоръжение в Южен Ел Монте. Складът се управлява от компания, наречена Japan Crate Acquisition. С други думи вафлите Kit Kat са на финален етап от пътуването си до склада на Bokksu в Карлщат, Ню Джърси.
В тази част се появява друг герой - Шейн Блек.
Блек ръководи логистичната компанията Freight Rate Central в Сарасота, Флорида. Превозват всичко - от пилета до смартфони. Bokksu дължи на Блек около 13 000 долара за организирането на доставката.
Freight Rate Central пуска запитване до камионите, с които складовете на Japan Crate Acquisition работят.
Мъж на име Тристан от HCH Trucking пише от Gmail-пощата си, че приема и ще вземе пратката скоро.
На 9 август Тристан пише на Шейн Блек: „Първата (пратка) е натоварена и се движи, втората ще я вземем утре сутринта.“
Време за признания
След като нищо не идва в Ню Джърси, където е Блек вече чака, той пише мейл до Тристан, който е човекът с камиона:
„Моля, кажете ми, че товарът е в добро състояние и е седял в хладилник през цялото време?“
Тристан отговоря, че един от камионите се е повредил във Вашингтон, Пенсилвания - малък град югозападно от Питсбърг, но вафлите са непокътнати. Ако камионът не се поправи, ще трябва да ги върнат при изпращача - складовете в Южен Ел Монте.
Шейн Блек вече усеща, че нещо не е както трябва. Ако камионът е в достатъчно добро състояние, за да измине 3 800 км обратно до Калифорния, защо не може да измине 600 км. до Ню Джърси? Блек решава да пита HCH Trucking и се насочва към централата им в Джърси Сити. Там обаче никога не са чували за ,,някакъв си Тристан".
Точно по това време обаче Тристан отговаря на Блек.
„Време е да се разкрия, аз съм измамник. Собственикът на HCH няма нищо общо с това.“, гласи съобщението.
,,Все пак защо? Какво бихте спечелили?", отвръща Блек. ,,Мога ли да получа достъп до пратките, за да мога да ги доставя в Ню Джърси? Ние изобщо не сме голяма компания. Само аз съм… собственикът и всичко останало“.
Тристан пише: „Опитваме се да правим пари, сър, казах ви, че сме измамници. Наистина съжалявам, че не бях наясно с историята ви и се надявам, че пратките ще стигнат до Ню Джърси.“
После Тристан споделя адресите на два склада, където е оставил товарите - и двата на изток от Лос Анджелис. Странното е, че Блек никога не е плащал на Тристан - таксата за доставка се дължи, когато тя вече е осъществена. Ако това е измама, до този момент не изглежда много печеливша. Във всеки случай Блек не може да повярва на късмета си.
„Когато разбрах, че са в хладилен склад, бях толкова щастлив. Помислих си:„ Добре, имаме товара."
Kit Kat на ъгъла
Шейн Блек се връща обратно в играта. Според Тристан, единият товар е в Inland Empire Cold Storage в Джупура Вали, Калифорния. Другият е в Anytime Crossdock, в Онтарио, Калифорния. Оказва се, че екзотичните блокчета Kit Kat никога не са напускали щата, в който първоначално са пристигнали от Япония.
От Anytime Crossdock не само нямат търпение да извадят вафлите от склада си, но и да получат плащане за близо две седмици съхранение. „Бихме искали да знаем кога ще вземете товара, тъй като очаквахме, че това ще бъде заявка за краткосрочно съхранение", гласи съобщение от управителите на помещението.
Неплатеното салдо за склада е 3 830 долара. Блек посочва, че плаща 2 000 долара от собствения си джоб, за да осигури освобождаването на товара, с обещанието да плати остатъка по-късно.
Уплашен, но решен, той започва процеса отначало. Шейн Блек отново публикува заявка сред тираджиите. Този път се отзовава Мани от MVK Transport Inc.
Мани нарежда да приберат сладките. Поне половината от пратката е на път за Ню Джърси, вярва си Блек. След няколко дни обаче комуникацията с новия превозвач става рехава.
„Пиша ви от дни. Звъня ви се вчера и ми затворихте, а сега телефонът ви казва, че не работи.“, пише Блек в имейл.
След още един ден той ядосано пише: „Как бихте спечелили от това??? Ще продавате Kit Kat на улицата ли ???”
Блек отново е ограбен. Този път вафлените блокове са изчезнали завинаги.
„Дано ги намерят"
Inland Cold Empire Storage все още имат другата половина от пратката. Блек продължава да се занимава с идеята просто да спаси каквото може.
„Този товар беше откраднат от нас и поставен във вашето складово съоръжение“, пише той до Inland на 21 август. От Inland отговорят, че договорът е с човек на име Хари Сента.
„Няма Хари“, обяснява Блек.
Хари Сента обаче съществува. Той живее в Охайо и работи в спедицията. Но цялата история с вафлите Kit Kat е новина за него.
Въпреки това Inland не се трогва: „Без доказателство, че вие сте законният собственик и плащане за съхранение, не можем да освободим товара.“
Блек се свързва с шерифските отдели на окръзите Ривърсайд и Сан Бернардино, но проблеми с юрисдикцията попречват на властите да се намесят и така и не са предприети никакви действия.
Bokksu уволнява логистичната компания на Блек, спира плащането на хонорара му, подава доклад до шерифския отдел на окръг Лос Анджелис (за застрахователни цели) и продължава напред.
Междувременно пратката с Kit Kat все още е в Inland Cold Empire Storage, според главния изпълнителен директор на компанията Кевин Сакалас.
„Нямаме никаква полза от този продукт и с радост бихме го дали на всеки, който покаже доказателство за собственост и заплати таксите за съхранение“, пише Сакалас.
Лошите играят шах, добрите - дама
Блокчетата Kit Kat на Bokksu са само един пример за все по-разпространена форма на измама, която някои експерти наричат „фиктивни взимания“ или „стратегическа кражба“. Това включва и опити за кражба на самоличност, и изнудване. Товарът, понякога наричан „заложнически товар“, може да изчезне, ако бъде отказан откуп за него.
Кийт Луис, вицепрезидент по операциите в CargoNet, която е част от глобалния доставчик на анализ на данни и технологии Verisk, казва, че кражбите на стратегически товари са се увеличили със 700% тази година.
„Веригата за доставки се движи със скоростта на светлината. Лошите играят шах, а ние играем дама (английски идиом, който означава, че опонентът е по-умен и по-бърз - б.р.) Ние сме две-три стъпки зад тях”, добавя Луис.
Що се отнася до Bokksu, застрахователната компания отказва да изплати иска заради забавените доставки. Съответно вината се оттича назад по веригата на спедицията.
От Bokksu държат Шейн Блек отговорен. Според тях той се е хванал на очевидна измама - това, че тези, които са му писали, са имали имейли в Gmail, е трябвало да бъде червена лампа.
Блек твърди, че хората от карго бизнеса не винаги използват фирмени домейни. Той обвинява компанията, която управлява склада Japan Crate Acquisition, че първоначално е предала вафлите Kit Kat на Тристан.
„Очевидно не е отишъл да натовари пратката с камион на HCH Trucking“, коментира Блек.
Може би най-странният обрат по пътя на вафлените блокове Kit Kat идва от изявление на Bokksu през септември - компанията на Таинг обявява, че е придобила Japan Crate Acquisition. Но The New York Times открива, че придобиването всъщност е завършено още през юни. Така че Bokksu, чрез изцяло притежаваното дъщерно дружество, на практика е наблюдавала товаренето на собствените си блокчета Kit Kat върху първите два "измамни" камиона.
„Правя това повече от 20 години и никога не съм срещал нещо с подобен мащаб. Наистина е повече от лудост. Защото няма отговори.“, казва Блек.
„Чувствам се измамен. Просто не знам кой мами.", завършва брокерът.
Бел. авт.: Към момента в сайта на Bokksu ,,парти" кутии със 70 екзотични вкуса Kit Kat са налични за поръчване.
Бизнес пирамидата, която се срина заради модел на Air Jordan
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
