Прическата като политически въпрос: Кога външният вид засенчва властта?

Във времена, в които жените се борят ежедневно да бъдат чути и признати заради позициите и собствения си труд - не заради външния си вид или цвета на кожата си - парадоксално някои от най-острите нападки към тях често идват не от мъже, а от други жени. Последният пример с председателя на Народното събрание Наталия Киселова, чиято визия беше осмяна в социалните мрежи след появата ѝ на футболен мач с рекламна фланелка на хазарт, отново показа мащаба на тази болезнена тенденция в България.

Изборът на облекло на Киселова беше широко осъдено - и с право, но фокусът на разговора бързо се измести от подбора на дреха до начина, по който тя изглежда.

Популярната гражданска активистка Татяна Кристи написа в свой публичен коментар във Facebook, че "очевидно няма хора по протокола, свързани с председателя на НС - такива, които отговарят за външния вид и някакъв приемлив дрес код на човек, представляващ законодателната власт".

По думите ѝ, ако такива все пак е имало, биха я посъветвали да отиде на фризьор - "където да я срешат, да ѝ боядисат косата и да ѝ направят някаква адекватна прическа, за да не изглежда като току-що станала от леглото след тежък запой". В публикацията си Кристи говори още за "много добри неинванзивни козметични процедури и продукти, които имат много добър ефект в/у кожата, от които председателката би могла да се възползва".

Кога критиката към една жена е нужна и конструктивна реакция спрямо обществената ѝ роля и кога преминава в личностна атака, облечена в загриженост?

За да потърсим отговора на този въпрос отвъд повърхностното, разговаряхме с три жени с различен професионален профил, които предлагат по-дълбок прочит на този феномен.

Грижата към себе си като обществено изискване

Маргарита Асадурова, психолог, специалист по история на жените и на социалнните полове и експерт в Архетипното визуално профилиране, смята, че критиката към Киселова може и да изглежда плоска, но е част от по-дълбок обществен процес.

"Трябва да започнем с това, че България е парламентарна република и председател на НС е най-високопоставената длъжност в държавата. Когато г-жа Наталия Киселова попада във фокуса на общественото внимание в момента, първият филтър, през който минават възприятията на хората в обществото, е тази длъжност. А заради ранга ѝ към нея по принцип има сериозни изисквания - гласни и негласни", смята Асадурова.

Тя изтъква, че обикновено от човека, който заема тази длъжност, без значение дали е мъж или жена, се изискват качества като чувство за отговорност, усещане за сигурност и авторитет, надеждност и особено важно - грижа за националното благо.

"Обществото очаква тази грижа от хората, които заемат управленски позиции и когато не я регистрира дори на най-повърхностното ниво на външния вид, реагира", коментира психологът.

"Точно като липса на грижа коментира външния вид на Киселова - Татяна Кристи, както и много други хора, които се опитват да артикулират недоволството си от председателката. Според мен обаче това е по-скоро безплодна форма на вентилиране, отколкото продуктивен обществен разговор за оформяне на правила и конвенции, каквито имаме да установим по между си", допълва още Асадурова.

По думите ѝ в конкретния случай разговорът много лесно може да се изкриви в посока на това, че щом една жена не е красива или поне не се опитва да бъде - "не става за нищо".

Тя отбелязва, че "не е добре като цяло да се смята, че жената е задължително да бъде физически красива, защото едва ли не само така може да бъде оценена като личност", и представя другата страна на проблема.

"Когато пренебрегнем контекста на обществената длъжност на една жена и се опитваме да я защитим от критики само на базата на това, че е жена, попадаме в друга непродуктивна хипотеза, която се описва с термина "доброжелателен сексизъм". При него жената се възприема като по-слаба и крехка, както физически, така и като личност, и има нужда от защита по подразбиране. Според авторите на едно изследване тази форма на сексизъм може да бъде по опасна от откритото му враждебно проявление, тъй като може методично да подкопава увереността на жената в собствените ѝ способности", категорична е Асадурова.

Според нея случаят с фланелката с хазартна реклама, който фокусира общественото внимание към облеклото на Киселова, изглежда, че подейства като "катализатор на коментарите за цялостния ѝ външен вид".

По думите ѝ обаче трябва да се вземе предвид и натрупването и последователността на нейните действия в качеството ѝ на председател на парламента "в защита на корупционните практики на политическите партии, които допълнително настроиха голяма част от обществото против нея".

• Наскоро Киселова не допусна повторно гласуване по искането на ПП-ДБ за изслушване на Даниел Митов и действащи служители на МВР-Пловдив по повод скандала с опита за прикриване на контрабанда на цигари.

• По-рано тя взе безпрецедентното решение за разпускането на групата на МЕЧ със спорни мотиви.

"Тази форма на изместване изглежда по-скоро симптоматична за безсилието в обществото и освен че e ad hominem, т.е. напада унизително самата личност, а не длъжностното ѝ проявление, не може да постигне нищо смислено освен да стане повод за безплодни културни спорове", категорична е Асадурова.

Бойко Борисов vs Наталия Киселова

За Дея Йорданова, магистър по „Публична реч“ от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дългогодишен опит в провеждането на обучения по техника на говора и поведение пред камера, реакцията към Киселова не е изненада, защото "и за по-малко са разпъвали на кръст в социалните мрежи".

Йорданова вижда няколко проблематични фактори в казуса, но отбелязва, че "абсолютно не приема грубите изказвания по отношение на физическите дадености на Киселова".

"Особено от жени, които се оказаха болшинство в токсичните изказвания по темата, включително публични личности като Татяна Кристи, чиято грубост е грешка, сравнима по мащаб с публичната грешка на госпожа Киселова", смята експертката.

Йорданова заявява обаче че проблеми с протокола, екипа и "бързото изкачване до върха" определено има.

"Когато си публична личност, всичко което правиш извън дома си, носи послание за останалите хора – жестове, облекло, присъствие или отсъствие от определено събитие и тн. Има обаче цяло поколение български политици, които демонстрират небрежност и недомислие в облеклото, защото искат индиректно да ни внушат, че за тях по-важни са думите, а най-важни делата. Удивително самовнушение, нали?, казва тя.

По думите ѝ според всички изследвания през последните поне пет десетилетия, на въпрос на коя информация се доверявате, "за думите са отредени мизерните 10%, а на невербалната комуникация - 55-65%, останалото е за интонацията".

"Хилядолетният опит на човека го е научил да бъде недоверчив, за да оцелява. Затова той търси белезите на истината зад думите на своите лидери - в жестове, мимики, интонация, облекло, позиция на тялото, поглед, усмивка, обкръжение и пр", добавя тя.

За Йорданова „хазартната снимка“ на Киселова ще остане като багаж, който "тя ще влачи през годините на политическото си битие", но и припомня история от миналото - далеч не провокирала толкова широко обществено недоволство.

"Бойко Борисов години наред риташе мачлета с тениски с реклама на хазарт. Той беше щаден от подобен скандал години наред. Иска ми се да вярвам, че атакуваха така безпощадно Киселова, не защото е жена и не защото не е толкова отмъстителна, колкото бившия премиер", смята тя.

Експертката коментира още, че в държава като България - с нисък стандарт и множество нерешени проблеми, семплият външен вид може да бъде голямо предимство. Според нея "в това отношение Киселова е на прав път, но положителното свършва тук".

"Меркел също беше семпла в облеклото – панталон и почти мъжко сако с подплънки на раменете. При това лидер на водещата икономика в Европа. Но това беше един дълбоко аргументиран външен вид – чрез постоянство в детайлите, поведението, жестовете. Най-трудно се постига простота. Затова дерзайте, уважаеми политици, но в обучителните зали с експертите по публична реч, комуникации и протокол, а не чрез проба и грешка пред очите на всички", казва още Йорданова.

"Пилешка йерархия"

Психотерапевтът Детелина Стаменова също осъжда появата на председателя на Народното събрание с фланелка, която рекламира хазартна кампания, но смята, че фокусът върху самата външност често прикрива дефицит на аргументация. За нея подобен тип критика е не просто симптом на културна незрялост, а форма на насилие.

"Много хора не надживяват детското разбиране за красив/добър и грозен/лош в себе си - с допълнение на токсичната култура на липса на аргументи освен външния вид, което започва от ранна възраст към всякак вид хора. И така този, който не ни харесва като поведение, независимо дали имаме основание или не, може да бъде изведен като грозен по една или друга характеристика – ръст, килограми и дори неща, които до скоро не можеха да бъдат контролирани – като нос, чело или друго", казва Детелина.

По думите ѝ след това много лесно - "с малко фантазия" - лепим етикети, които доказват колко грешен е другият.

В разговора Стаменова ни разказва, че в социалната психология има понятие, наречено "пилешка йерархия", което описва това как при тях тя се установява - най-нископоставеното пиле е кълвано от всички други, най-успешното никой не го засяга.

"Ние, естествено, не сме кокошки, а кълването по-често е вербално (или онлайн), но е насилие. При това е насилие, които уязвява лично и пропуска основната тема. Мотивацията от гняв, разбира се, е в основата, но за да си възрастен се изисква и емоционален капацитет да отправяш критиките си за същественото, не само за повърхността", подчертава Детелина.

Тя е категорична, че "поддържането на обиди към хора на база външен вид има своята проява в това една част от хората да страдат заради килограми, външен вид цял живот и подхранва цяла индустрия на ненужни естетически процедури".

Вместо заключение

Случаят с Наталия Киселова показва колко лесно вниманието на обществото може да се измести от значими политически въпроси - включително този, свързан с регулацията на хазартна реклама, към външния вид.

И макар грижата за публичния образ да е част от ролята на всеки във властта, остава въпросът: кога критиката се превръща в средство за унижение, а не за обществен диалог?

Наталия Киселова не смята, че е допуснала грешка с фланелката с хазартно лого

Възмущение и призиви за оставка. Наталия Киселова се облече с хазартно лого

Психологът Детелина Стаменова: Храната е връзката ни с нас самите, с близките ни, с околния свят