Моментно удоволствие, последвано от срам, вина и дори отвращение от себе си. Усещане за загуба на контрол. Неистова нужда от прочистване на собственото тяло - за наказание.
Всеки човек, който е преминавал през период на нездравословно отношение към храната, познава тези емоции.
Особено болезнени са при тийнейджърите и неслучайно проблемите с храната се отключват най-често в юношеската възраст - когато момичетата и момчетата се чувстват несигурни в себе и в отношенията си с връстници и родители.
Анорексията, булимията, внезапното фиксиране върху уж "полезни" хранителни режими и броене на калории обикновено са породени от много по-дълбоки емоционални причини.
Те могат да бъдат свързани с ниско самочувствие, стремеж към перфекционизъм, неудовлетворителни взаимоотношения, емоционална липса, която се запълва с преяждане, или излишък на други емоции, които имаме нужда да изкараме през храната, казва Ралица Михайлова, клиничен психолог в Института за психично здраве и развитие, която специализира в областта на хранителните разстройства при младите хора, в интервю за подкаста "Тийнток".
ТийнТок е авторски проект на "Булевард България". Партньори в него са ни френският дермокозметичен бранд BIODERMA, част от семейството на екобиологична компания NAOS и бижутерийната марка Pandora.
От години Bioderma натрупват знание и експертиза в една много деликатна сфера – грижата за кожа, склонна към акне, което неизменно е свързано с качеството на живот и самочувствието на децата.
Със серията си Pandora Me бижутерийният бранд, от своя страна, се обръща именно към тази най-млада възрастова група, която все още търси отговора на въпроса кой съм.
Най-често хранителният проблем е израз на стремежа "да се контролира външният вид, защото не може да се контролира нещо друго на емоционално ниво".
Често проблемите с храненето могат да бъдат проследени през връзката на тийнейджъра с майката. Храната е символ на грижата, но понякога родителите я използват като "форма на запушване на устата" в най-неподходящия момент - когато детето има нужда да даде израз на своята мъка, тревога, страх, разочарование или други негативни емоции.
Неспособността на тийнейджъра да разпознава чувствата си го кара да се справя с тях през най-достъпното "убежище" - храната.
- Мит е, че проблемът с храненето може да се разреши само с подмятания от типа "Ти май си понапълняла". Напротив, това може да предизвика още по-голяма криза при тийнейджъра, без родителят да си дава сметка за резултата от думите му.
- Мит е, че момчетата не страдат от хранителни разстройства - изискванията към тях за външния им вид стават все по-големи, при тях може да се стигне до залитане към прекомерно спортуване, прием на добавки и стремеж към "съвършено" тяло.
Какво могат да направят родителите? Какви са симптомите, по които могат да разпознаят хранителното разстройство - особено ако детето им се старае да го прикрива? Каква е разликата между стремежа на юношата към здравословен начин на живот и рязкото залитане към режими, при които всяко дребно отклонение се възприема от него като недопустимо?
Как родителите могат да дадат пространство за емоциите и преживяванията на децата си в юношеска възраст и да проявяват разбиране към страданието, през което преминават те?
И какви са полезните механизми за заместване на контрола, който младите момчета и момичета търсят в злоупотребата с храна?
Чуйте целия разговор с Ралица Михайлова в "Тийнток".