Проф. д-р Дарина Найденова: Орторексията е новата опасна мания по здравословно хранене

Ново хранително разстройство набира скорост, а здравословното хранене все по-често преминава в крайности. Кога здравословното хранене се превръща в болест?

Орторексията - обсесивната мания за „чиста“ храна – е новата опасност, предупреждава проф. д-р Дарина Найденова. Тя разкрива защо този стремеж може да доведе до дефицити, остеопороза и сериозни здравословни проблеми.

Каква е тайната на дълголетието? Според нутригеномиката – науката за взаимодействието между храната и нашите гени – живот до 100 години е напълно възможен, ако се храним осъзнато. Но кои храни работят „за“ и кои „против“ нас? Какво има в чинията на един дълголетник? Може ли един ден да стигнем до момент, в който вместо лекарства, лекарите ще ни предписват персонализирани хранителни режими според генетичния ни код? Шоколадът и гените – възможно ли е нашата ДНК да определя доколко ни привлича този сладък „наркотик“?

Проф. Найденова, какви са най-честите нарушения в хранителното поведение, с които се сблъсквате във вашата практика, и какви са основните подходи за тяхното преодоляване?

Трите най-разпространени хранителни разстройства, които срещам в днешно време в практиката си, са орторексия нервоза, анорексия нервоза и емоционално хранене (хиперфагия или компулсивно преяждане).

Хиперфагията е най-честото хранително разстройство. Всеки втори пациент със затлъстяване има емоционално хранене. Една част от тях не осъзнават, че когато са под стрес и негативни емоции (тъга, обида, разочарования, скука и др.) се утешават с храна.

Но хората не преяждат с броколи, а най-често с пакетирани, богати на въглехидрати и мазнини храни.

Друго набиращо скорост ново състояние е орторексията. При нея човек прескача тънката граница на здравословното хранене, вманиачавайки се в това какво яде. При орторексията фокусът не е върху количеството изядена храна и върху погълнатите калории, както е при анорексията, а върху качеството на храната. Орторексиците търсят храна, която да има благоприятни ефекти върху здравето, и отказват да консумират „вредни“ храни.

Страдащите от орторексия прекарват значително време в проучване на произхода на продуктите, които купуват и консумират (напр. дали зеленчуците са третирани с пестициди; дали млечните продукти са от конвенционално отглеждани животни, или от ферми, които не ползват хормони и др.), на технологията на производство и обработката (напр. има ли предварителна термична обработка; добавени ли са изкуствени ароматизатори, консерванти и други технологични адитиви и др.), на опаковките (като например дали храната може да е източник на канцерогенни съединения, получени от пластмасова опаковка, или дали етикетите предоставят достатъчно информация, за да се прецени съставът на продукта).

Орторексиците изпитват вина, ако са яли храна, която не отговаря на високите им стандарти за качество и произход.

Те често пъти не ядат, ако не са сигурни в състава на храната, или ако е сготвена или сервирана в неподходящи съдове (тефлон, пластмаса и др.).

Стремежът към полезни храни доминира над мислите, ежедневието, взаимоотношенията и обкръжението на орторексиците. Te са фанатични проповедници на “здравословното хранене” и не толерират други, по-либерални модели на хранене.

Страдащите от орторексия четат и се интересуват много от здравето и храненето си, но често черпят информация от псевдонаучна литература. Има много самозванци нутриционисти и диетолози, инфлуенсъри и др., които в днешно време пишат книги и дават съвети за хранене, и публикациите им често са изключително подвеждащи и даже опасни.

В такива публикации орторексиците могат да прочетат например, че млечните продукти са изключително вредни, и да ги спрат. Може после да прочетат, че глутенът предизвика тиреоидит на хашимото, спират и зърнените култури. След това може да видят в статия, че бобовите култури предизвикват повишена пропускливост на червата, и да спрат и тях. Или пък, че зеленчуците през зимата са много богати на нитрати - и изключват и тях от менюто си.

В крайна сметка орторексията може да доведе до много рестриктивна диета, изключително ограничен режим на хранене и до дефицит на редица важни за организма хранителни вещества. Така диетичните ограничения може да доведат до същите медицински усложнения, които се наблюдават при тежка анорексия нервоза: остеопороза, анемия, хормонални нарушения и др.

Отделно има и сериозно психическо затормозяване. Тези хора няма да отидат на ресторант, избягват социални събирания, дори пропускат и празниците на близки и семейство, защото не са сигурни, че храната ще отговаря на техните изисквания.

Докато анорексия нервоза и емоционално хранене са съпътствали човечество от далечни времена, то орторексията е ново състояние, което тепърва ще се разпространява още повече, предвид тренда и интереса на обществото към здравословното хранене и поради бурното развитие на хранителната индустрия.

Какви са най-новите тенденции и изследвания в областта на нутригеномиката и как те могат да бъдат приложени на практика?

Нутригеномиката е нов раздел от науката за храненето, който в последните 20 години изключително бързо се развива в посока на практическа приложимост.

Чрез генетичните тестове можем да обвържем конкретния геном на човека с риска от заболявания и с най-добрия за него модел на хранене. Реално в нашите гени е кодиран толерансът ни към хранителни вещества (напр. лактоза, глутен, кофеин, алкохол и др.), както и нуждата ни от витамини и минерали.

При пациенти с генетични тестове и дефицити на витамини не изписваме стандартните дози, описани на опаковките, а съобразяваме вродените им особености: така при някои хора адекватната доза от конкретно вещество може да е в пъти по-висока от изписаната на опаковката.

Нутригеномиката ни позволява да направим важната връзка между нашите гени, риска от болести и модела на хранене, която би ни позволила да сме по-здрави и да не отключим тези заболявания, към които сме предразположени.

Напълно е възможно да не отключим заболявания, дори да сме носители на определен ген, налиъка?

Точно така. Това, че носим определен ген, не означава автоматично диагноза, нито че категорично ще развием дадено заболяване. Всъщност нутригенетичните тестове ни дават възможност да контролираме изявата на тези заболявания.

Когато знаем, че при нас рискът да отключим остеопороза например, или дори раково заболяване, е по-висок, тази информация ни овластява да вземем нужните мерки. И чрез промяна на модела на хранене, чрез компенсиране на различни хранителни дефицити и дори чрез промяна на цялостния начин на живот - физическа активност, сън, почивка - ние можем да попречим на изявата на този ген.

Много хора, които са осъзнали, че могат да направят крачка към по-доброто здраве, независимо че имат определени генетични маркери, не се разболяват.

Може ли един ден да стигнем до момент, в който вместо лекарства, лекарите ще ни предписват персонализирани хранителни режими според генетичния ни код?

Ние вече го правим .Дори има генетични тестове, които ни дават информация и кой медикамент е най-подходящ при определен генетичен профил.

Предстоящият симпозиум NutriExcellence - „Български Диетологични Дни“ - в периода 21-23 март 2025 г. - ще се фокусира върху метаболитните нарушения, по-специално остеопороза и хиперурикемия. Има ли генетична предразположеност към остеопороза и хиперурикемия?

Именно генетичните тестове, за които говорихме, показват дали човек има повишен риск от тези заболявания. Има какво да се направи и ако се установи такъв риск, могат да се вземат превантивни мерки. Тези тестове са още по-полезни, ако се правят в по-млада възраст.

Ние натрупваме костната си плътност в млада възраст и тя е най-висока във възрастта между 20-25 години. И много поведенчески фактори могат да повлияят костното ни здраве именно в пубертета и младежките години.

Вие ще изнесете лекция "Нутриенти и хормони в костното ремоделиране". Какви са акцентите в нея?

Два ще са основните акценти. Единият ще бъде за хормоните, които повлияват костния метаболизъм. Другият акцент ще бъде върху шестте основни нутриенти, които влият силно върху костната плътност. Първо е приемът на белтъчни храни, калций, магнезий, витамин Д3, К2 и витамин С. Има и много други хранителни вещества, важни за костното здраве.

Как тютюнопушенето влияе на костната плътност и увеличава ли риска от остеопороза?

Безспорно тютюнопушенето може да се отрази неблагоприятно на костната плътност. Има значение какъв е „пушаческият стаж“ и колко цигари на ден се пушат - колкото повече изпушени цигари, толкова по-голяма загуба на калций в костите.

Как да намалим негативните ефекти на тютюнопушенето върху организма си, ако не можем да спрем?

Ние не се стремим да бъдем абсолютно перфектни, това не е възможно. Първо пушачите може да намалят броя цигари. Има различни методи и подходи за отказване от тютюнопушенето. Проучвания показват, че ефективна стратегия при отказа от тютюнопушене е комбинацията между поведенческо консултиране и никотин-заместващо лечение.

Поведенческото консултиране включва помощ при съставяне на дневна програма за заместване и преодоляване на ситуациите, които провокират запалването на цигара, начини за справяне с депресивността и раздразнителността, включване на нови занимания – спорт, разходки и др. Особено важна е подкрепата на семейството и близкия приятелски кръг.

Никотин-заместващото лечение доставя никотин в чист вид, а не под формата на тютюн, за да облекчи никотиновия глад, съпътстващ отказването. На пазара има разнообразие от лекарствени форми на никотин-заместващи лекарства – дъвки, лепенки, таблетки, спрейове за нос, инхалатори.

Съществуват и по-малко традиционни методи за отказване на пушенето като акупунктура, хипноза, мотивационно интервю - подход от поведенческата психология с цел пушача сам да осъзнае проблема си и да го преодолее, както и комбинация от всички изброени.

Ако никой от тези методи не даде резултати и пушачите не могат да спрат цигарите, по-добрият вариант е да преминат изцяло на бездимни алтернативи като електронни цигари и устройства за нагряване на тютюн. При тях няма горене и дим. Именно катраните и повечето вредни вещества в цигарения дим носят неблагоприятните последици и за сърдечно-съдовата система, метаболизма, други ракови и пулмологични заболявания.

Тези алтернативи не превръщат близките ни в пасивни пушачи, защото отделят аерозол, а не дим.

Може да компенсираме този навик като менажираме и въздействаме и на другите фактори, които също влияят на костната плътност. Да имаме добра физическата активност през целия живот, да си осигурим важните хранителни вещества, които могат да подобрят костната плътност или да намалят загубата ѝ, да ограничим други вредни навици - например приема на много кафета, да намалим алкохола, злоупотребата със сладки храни, напитки с глюкозо-фруктозен сироп, енергийни напитки, както и да намалим консумацията на сол. Тя също извлича калция от костите.

Какви са вашите препоръки за хора, които искат да подобрят здравето си чрез промени в хранителния си режим, но не знаят откъде да започнат? Ако храната наистина е лекарство, кои са „най-мощните медикаменти“ в чинията ни?

Ако човек иска да промени модела си на хранене, за да подбори и здравето си, трябва да започне с малки стъпки.

Първо - редовно хранене, поне три хранения, равномерно разпределени през деня. Много важно е да се храни на такива интервали, че да не прегладнява. Когато прегладеем, защото обикновено сме пропуснали хранене, губим критичността си по отношение на това какво ядем и в какво количество.

Прегладнелият човек се храни бързо, лакомо и изяжда в пъти повече. Друг съвет - чинията ни да е пъстра, цветна. На всяко едно основно хранене трябва да осигурим порция цвят и свежест под формата на плод или зеленчук. В порцията, пак на всяко хранене, трябва да има източник на белтъчини и на полезни въглехидрати. Въглехидратите не са мръсна дума и не е нужно да ги избягваме. Те стават опасни, когато злоупотребяваме с тях.

Кое е правилното количество и съотношение в тази чиния?

То зависи от много фактори и индивидуални особености. Ако става въпрос за физически активен човек, той може да си позволи повечко въглехидрати, за разлика от един човек, чиято работа е предимно умствена.

Но ако трябва да дам съвет за средно статистическия човек - една трета от чинията трябва да е пълна със зеленчуци (свежи или задушени), една трета с въглехидрат (хляб, ориз, картоф, макарони, царевица и др.) и около една трета белтъчини (месо, риба, яйца, боб, леща, млечни продукти).

При по-обездвижен човек можем да илюстрираме порцията по следния начин: салатата (зеленчукът) да е една - две разтворени шепи, месото, рибата или бъркани яйца да са с обема на един юмрук, а въглехидратите (ориз, картоф и др.) да можем да „захлупим“ с шепата си.

Нека сега да изброим и топ три „суперхрани“ за здрави кости.

На първо място – нашите традиционни ферментирали млечни продукти - кисело мляко, сирене, кашкавал. Те са източник на био достъпен калций и лесно усвоим белтък. Млечните храни съдържат и мастноразтворими витамини Д3 и К2, които са ключови за костното здраве.

Втората суперхрана за костно здраве са рибата и морските продукти. Дивата риба (морска или океанска), е естествен източник на витамин Д3.

Третата важна група храни за костите са плодовете и зеленчуците. Най-много ползи извличаме от тях, ако са пресни, регионални и сезонни.

Какъв е вашият съвет към жените в менопауза за поддържане на костната плътност?

Да увеличат физическата активност. Ако не са спортували, да започнат, като с помощта на специалист подберат най-подходящата форма на движение. Задължително да се наблюдават нивата на витамин Д поне два пъти в годината и при установен дефицит да се консултират с лекар за преодоляването му.

Важно е да се обърне внимание и на теглото. Жените, които са много слаби, имат по-висок риск от остеопороза. Моят съвет е в периода на менопаузата жените да не се стремят да бъдат много слаби, не е добре за костното здраве. По-добре би било да се стремят да изградят повече мускулна маса и гъвкавост, а това става с редовна физическа активност и оптимално хранене.

Каква е ролята на стреса в развитието на метаболитни заболявания? Може ли той да доведе до загуба на костна маса?

Ролята на стреса е доказана. Тя се обуславя от хормоналната буря, която настъпва при стрес, най-вече под въздействието на хормона кортизол, т.нар. стресов хормон. Той може да повлияе върху активността на много ендокринни жлези (щитовидната жлеза, панкреас и др.). Посредством кортизола, стресът може да ограби костната плътност. Когато сме напрегнати, моделът ни на хранене обичайно е неадекватен и това също допринася за загубата на костна плътност.

Тогава прибягваме и до шоколада. Защо някои хора са „пристрастени“ към този т. нар. легален „наркотик“ в хранителния свят? И каква е неговата алтернатива - и за него има ли ген?

За шоколада конкретно не знам да има определен ген, но има няколко гена, които са отговорни за любовта към сладкия вкус и към мазните храни. Шоколадът всъщност е и сладък, и мазен. Когато човек носи гени, отговорни за изключително чувствителни рецептори на езика и небцето за сладко и мазно, тези храни му носят много повече удоволствие, отколкото на други хора.

Тогава какво да направи - самоконтрол?

Може да си позволява шоколад, но не на всяко хранене и не като заместител на основно хранене. Ако сме си осигурили, както говорихме, в чинията белтъци, въглехидрати и зеленчуци, и накрая си хапнем шоколад за десерт, в това няма нищо лошо. След като сме сити от едно балансирано ястие, ние няма да изядем големи количества шоколад. Това е работещата страгетия - да ядем шоколада като десерт, не на гладно и като основно ястие.

Какви са вашите съвети за осъзнато хранене и как да го прилагаме в ежедневието си?

За да се храним осъзнато, трябва да имаме информираност, знания, добра здравна и хранителна култура.Това е първата крачка - да знаем от какво се нуждае нашия организъм и съвсем осъзнато да се стремим да му го дадем.

Какво говорихме по-рано обаче, българинът не е много критичен към източниците си на информация. Затова аз смятам, че е важно да се заложи образование за навици на живот и култура на хранене още в училище, да има такъв задължителен предмет в учебните програми. Много държави имат дисциплина здравословен начин на живот и тя е задължителна както математиката или историята например. Тези знания на практика са нужни, за да има човек и базови умения за оцеляване, възможност за информиран избор и осъзнато хранене.

Живот до 100 години по-близо ли е и ако можехте да създадете „перфектната“ диета за дълголетие, как би изглеждало едно ваше примерно меню за деня?

Абсолютно да, това е съвременният тренд. Но говорим за активно дълголетие - човекът да е на години, но и в добро здраве и полезен както за себе си, така и за обществото. Чинията на един дълголетник е точно тази, която описахме - балансирана, цветна съдържащи традиционни, регионални продукти. Чинията на един дълголетник включва чисти храни, част от тях - в сурово състояние, по-малко индустриално произведени и пакетирани и по-често това са храни, които са сготвени у дома.