В противоречие със закона Борислав Сарафов е изпълняващ функциите главен прокурор, защото страната не може да остане без такъв.
Това заяви в ефира на bTV деканът на юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев, като добави, че “кашата” е забъркана от Народното събрание и то трябва да я оправи.
Имаме ли главен прокурор, кой е той и законен ли е?
Имаме ли главен прокурор или нямаме; нарушава ли закона Борислав Сарафов или не — всички тези въпроси възникнаха наскоро, след като Върховният касационен съд постанови, че не възприема Борислав Сарафов като легитимен главен прокурор и отказва да разгледа негови искания за подновяване на наказателни дела.
Проф. Даниел Вълчев е категоричен:
“Да, той е главен прокурор, макар и в нарушение на закона”.
„Не бих се обидил, ако част от членовете на ВСС извадят по един лист и си записват”, пошегува се Вълчев преди подробно да изложи тезата си в телевизионния ефир. Той добави, че е готов да се включи по всяко време в публичен дебат по темата.
Накратко: Сарафов заема поста незаконно
Деканът на юридическия факултет на СУ обясни, че хипотезата, в която се намираме със Сарафов, е свързана с т.нар. “действия на правото върху заварени правоотношения при преживяване на закона”.
Просто казано, в някои случаи, ако една процедура е започнала и изведнъж влезе в сила нов закон, възниква въпросът — по кой ред се довършва тя?
Законът е категоричен, че ако няма изрична преходна разпоредба, вече започналите процедури се довършват по новия ред.
Именно заради това, според Вълчев, Борислав Сарафов, категорично заема поста в нарушение на закона.
За да обясни обаче правния куриоз, в който се намираме, а именно — защо Сарафов все пак е и.ф. главен прокурор, макар и незаконно — Вълчев цитира решение на Конституционния съд от 2022 г.
То беше във връзка с друг парадоксален случай в съдебната система — изтеклият преди вече пет години мандат на Инспектората на ВСС (ключов орган, който наблюдава действията на ВСС, бел. ред.).
“Не можем да нямаме въобще инспекторат. Да, те са в нарушение даже и на Конституцията. Но все пак докато не се избере нов, те стоят”, преразказа Вълчев решението на КС.
Същият извод, според него, е валиден и за ситуацията с Борислав Сарафов, която предизвика спорове в юридическите среди.
С изтекъл мандат, но и с ограничени правомощия
Деканът на юридическия факултет на СУ застъпи тезата, че правомощията на Сарафов следва да бъдат ограничени. Вълчев се позова на произнасяне на Съда на ЕС от тази година, в което се посочва, че:
„Тогава, когато даден орган е в нарушение на закон, изтекли мандати, част от най-важните му правомощия се отнемат“.
Как се стигна до тази „каша“
Борислав Сарафов зае поста на изпълняващ функциите главен прокурор на 16 юни, 2023 г. след като ВСС освободи безпрецедентно и предсрочно Иван Гешев.
В началото на 2025 г. Народното събрание прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), сред които две ключови разпоредби. Първата — Висш съдебен съвет с изтекъл мандат не може да разкрие процедура по избор на главен прокурор. Втората — функциите на временния главен прокурор се ограничават за срок до 6 месеца.
Така, на 21 юли 2025 г., точно половин година след приемането на измененията, мандатът на Сарафов като и.ф. главен прокурор трябваше да изтече. Висшият съдебен съвет обаче разтълкува закона в полза на Сарафов и го запази на поста с мотива, че на законовите промени не е придадена обратна сила и те не засягат заварен случай.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
