Нобелистът проф. Дарон Аджемоглу и петте предизвикателства, които променят света

• Застаряващо население
• Климатични промени
• Технологична революция (особено изкуствен интелект)
• Криза на демокрацията
• Глобално пренареждане на световния ред

Това са петте предизвикателства, които носителят на Нобелова награда за икономика за 2024 година проф. Дарон Аджемоглу очертава като ключови и от справянето с които ще зависи посоката, в която ще се развива светът.

Проф. Аджемоглу посети София в рамките на петото издание на Green Transition Forum, за да представи своята прогноза и отговор на въпроса "На кого принадлежи бъдещето?"

Според него светът не е готов – нито концептуално в разбирането на мащаба на предизвикателствата, нито от гледна точка на институционални и политически механизми, за да им отговори.

"Тези пет отделни тенденции, макар и самостоятелни, до голяма степен се преплитат. Всяка от тях е мащабна до степен, каквато не сме виждали от десетилетия насам и всички пет настъпват с много бърза скорост. Общото помежду им са технологиите и начинът, по който ги използваме.

Всяка от тези тенденции има потенциала да промени света такъв, какъвто го познаваме. Най-важното е, че начинът да се справим е като се опрем на институционалната сила, което, разбира се, предполага, че имаме тази сила или че можем да я изградим", смята проф. Аджемоглу.

Бъдещето на Изкуствения интелект

Проф. Аджемоглу описа два подхода към използването и развитието на изкуствения интелект.

• Според единия ИИ основно се използва за автоматизация.

"В този случай ще видим последици като увеличаване на неравенството, вероятно загуба на работни места, и – може би – не толкова значителни ползи за производителността, колкото ни се иска, смята проф. Аджемоглу.

• Другият вариант е ИИ да се развива като инструмент, който разширява човешките способности.

"Става дума за използване на технологии по начин, който създава нови пазари, нови услуги и ангажира както хората, така и машините. Вярвам, че това е и обещанието на изкуствения интелект, но няма да стигнем дотам сами. Ето защо институционалната рамка също е изключително важна". Това според проф. Аджемоглу това е пътят, към който бизнесът и институциите трябва да се стремят.

Предизвикателствата на застаряващото население

Нобеловият лауреат обръща внимание на демографската промяна и скоростта, с която се случва.

Световното население ще започне да намалява около 2050 г. В повечето континенти, с изключение на Африка, броят на хората ще започне да намалява още преди това. Най-бързо застарява населението в Европа, но тенденцията се наблюдава и в Латинска Америка и части от Азия.

"Много малко държави са подготвени за това, въпреки че вече имаме модели. Три страни започнаха процеса на застаряване значително по-рано от останалите: Германия, Япония и Южна Корея. Имаме много какво да научим от тях. Китай минава през този процес с огромна скорост. Южна Европа също. Части от Латинска Америка скоро ще го последват. Почти всички икономисти са силно обезпокоени от тази тенденция", казва проф. Аджемоглу и очертава някои от ключовите икономически последствия от застраряващото население.

• Спад в производителността;
• По-ниско потребление;
• По-малко предприемачество;
• Необходимост от развиване на социални услути и здравеопазване;

Точно тук технологиите могат да обърнат хода в положителна посока. Проф. Аджемоглу дава пример с Япония, Германия и Южна Корея. За да запазят лидерските си позиции в автомобилостроененото, което някога е изисквало много ръчен труд, тези икономики автоматизират голяма част от процесите.

"Ако всичко беше останало непроменено, щяхме да очакваме Южна Корея, Германия и Япония да се изтеглят от автомобилния сектор и да преминат към индустрии с по-подходящи за възрастни хора работни места. На практика се случи точно обратното – в периода на застаряване тези три държави затвърдиха глобалната си доминация в автомобилната индустрия. Как го направиха? Инвестираха сериозно в индустриални роботи, които компенсираха недостига на работна ръка и увеличиха ефективността.

Това е пример как технологиите могат да се използват така, че всъщност да повишат производителността значително", обобщава Аджемоглу.

"И това не е само историята на Южна Корея, Япония и Германия. В световен мащаб виждаме, че държавите с по-бързо застаряващо население обикновено инвестират повече – макар и невинаги.

А тези, които не го правят, изостават. Демографската промяна също така поражда социално напрежение. Някои градове буквално опустяват откъм млади хора и започват да западат. Но тя създава и огромни възможности за бизнес.

Застаряващото население има нужда от различни услуги – повече здравеопазване и други видове грижи. Ще трябва да измислим нови начини за организиране на градовете, на социалния живот и т.н.

Това създава безброй възможности – много от тях технологични, но също и базирани на това как използваме институционалната си сила", казва още носителят на нобелова награда за икономика през 2024 година.

Климатичните промени

"Каквото и да стане, ни предстои огромна адаптация – или ще се наложи да се приспособим към нова реалност, в която температурите и климатичните аномалии ще достигнат безпрецедентни нива, или ще трябва радикално да променим енергийната си структура и начина, по който извършваме всички дейности, свързани с енергия. Най-вероятно – и двете", смята проф. Аджемоглу.

Тук той отново акцентира върху ключовата роля на технологиите и начина, по който те могат да помогнат в адаптацията към тези дълбоки трансформации.

Демокрация в криза

Проф. Аджемоглу цитира данни на Freedom House, според които от 2006 г. насам всяка година има повече държави, в които демокрацията регресира, отколкото държави, в които напредва.

Неговото обяснение е, че демокрацията работи по-добре от авторитарните режими, но не се справя "според собствените си високи стандарти". По думите му опитите за сравнения между Китай или Виетнам с демокрацията в Швейцария, които твърдят, че централизираните решения работят по-ефективно от швейцарския модел на референдуми, е "сравнение между ябълки и портокали".

Вместо това проф. Адемоглу представи данни от негови изследвания за страните, преминали от аворитарен режим към демокрация.

"Виждаме две неща: първо, повечето авторитарни режими падат насред икономическа криза. Демокрациите често се раждат в турбулентни условия, а БВП расте по-бързо.

След около 8–9 години ръстът се ускорява, защото демокрациите започват да инвестират повече в публични услуги: инфраструктура, образование, здравеопазване. След около 20 години те вече имат с около 20% по-висок БВП на глава от населението. Тоест, демокрациите се справят – но невинаги спрямо очакванията", обобщава нобеловият лауреат.

Според него демокрацията залага много високи изисквания към себе си и именно в това е заложено усещането, че не работи достатъчно добре.

"Моите изследвания показват, че това е свързано с рязък спад в подкрепата за демокрацията – особено сред младите. Те чувстват, че демокрацията не е дала резултати, защото не е ограничила корупцията, например. Социалните медии също са допринесли", казва проф. Аджемоглу, като допълва, че първоначално се смяташе, че цифровите технологии ще демократизират обществата.

"Реалността е, че авторитарните режими ги използват много по-ефективно от неорганизираното гражданско общество. Китай е крайният пример – използва ИИ и дигитални инструменти за наблюдение и контрол. Но това не се ограничава само до Китай. Доказателствата показват, че технологиите за наблюдение, разработени в там и базирани на ИИ, вече се разпространяват по света – особено в авторитарни държави. Дори в собствената ви страна е възможно да сте обект на наблюдение чрез технологии, идващи от Китай", каза нобеловият лауреат и отново връща темата към начина, по който се ползват и регулират технологиите.

Пренареждане на световния ред

"Преди пет години никой не би задал въпроса „Ще останат ли САЩ и ЕС в един и същи геополитически блок?“. Сега този въпрос вече се задава. И отговорът не е ясен", дава пример проф. Аджемоглу и предупреждава, че финансовата система след 10 години може да изглежда напълно различно. Същото важи и за световната търговия, и за геополитическите баланси".

Според него световните икономики навлизат в етап, в който много от тях имат твърде висок дълг. Разходите за обслужването му стават най-голямата част от бюджета — така е и в САЩ. Едно нещо, което политиците и обществото все още не са осъзнали напълно, е, че глобалните лихвени проценти няма да се върнат на ниските си нива от 2000-те. А това прави дълга много по-скъп", припомня Аджемоглу.

"САЩ е в интересна позиция - ако част от международната политика на Тръмп продължи по същия начин, това ще намали привлекателността на американските активи. В момента те са атрактивни, защото хората вярват в американската стабилност и съдебната система.

Но ако тези основи бъдат разклатени, САЩ вече няма да могат да заемат средства толкова свободно, както досега, а това ще създаде нови глобални финансови проблеми. Както вътрешни, така и глобални", предупреждава проф. Аджемоглу.

Самият той не вижда печеливши от непредвидимата митническа политика на САЩ и тарифите, които американският президент Доналд Тръмп налага.

"Важно е да се запитаме: външната политика на САЩ при Тръмп самостоятелна ли е или е функция на вътрешната му програма? Моето мнение е, че тя произтича от вътрешната му цел: изграждане на изпълнителна власт, по-слабо ограничена от съдилищата, Конгреса, агенциите, гражданското общество – концентрирана около него, семейството му и приближените му.

Тарифната политика е част от тази вътрешна програма – като опит да даде видими (реални или не) дивиденти на своя електорат, например чрез връщане на производството в САЩ. Но няма икономическа теория, която да оправдава подобна политика.

Това създава несигурност и възпира бизнесите от дългосрочни инвестиции и планиране на веригите за доставки.

Защо изобщо някой би използвал изключително произволни мита, които се различават между две страни – така че една компания, която използва Виетнам, получава предимство, а ако използва Китай – е в неравностойно положение?

И всичко това е обвито в несигурност – дали ще вдигнеш митата, дали ще ги свалиш, как ще се договориш – всичко се променя всеки месец. Защо би го направил? Ако целта е да концентрира власт в собствените си ръце – това е чудесно. Защото тогава има огромна власт спрямо България, спрямо Румъния, спрямо Европейския съюз, спрямо Виетнам.

По този начин можеш да изнудваш за отстъпки по важни за теб въпроси и едновременно с това да изглеждаш силен. Но още по-важното е, че получаваш огромна власт спрямо компаниите, защото с едно решение можеш да унищожиш техните вериги за доставки и бизнеса им.

Това е контекстът, в който професорът разбира митническата политика на Тръмп.

"Тоест, тя върви в опасна посока, но понеже няма икономическа логика, няма да бъде устойчива", казва проф. Аджемоглу, като допълва, че не вижда как с подобна политика може да се върне производството в Америка.

"Почти всички големи американски компании имат глобални вериги за доставки, така че митата всъщност затрудняват самото производство.

И второ – дори да върнеш производството, в ерата на ИИ и автоматизацията много компании ще го направят без да създадат нови работни места.

Така че е доста преувеличено да се твърди, че ще върне много работни места само с мита", коментира нобеловият лауреат по икономика.

Краткият отговор на въпроса "На кого принадлежи бъдещето?", който проф. Аджемоглу дава, е: "на младите".

"Петте тенденции, за които говорих – изкуственият интелект, неравенството, демографията, климатичните промени и демокрацията – не съществуват изолирано. Те се преплитат и създават безпрецедентна турбуленция, което прави бъдещето трудно предвидимо. Но едно нещо ще ни помогне: и петте тенденции изискват силни институции – или поне изграждане на такива.

Самият той все пак е опитмист - въпреки несигурната среда - защото човечеството досега винаги се е адаптирало и е преминавало през предизивкателствата.