В навечерието на Деня на Освобождението на България от османско иго – професорът по културна антропология Ивайло Дичев се обърна към премиера Кирил Петков и към българските депутати с предложение за смяна на датата на националния празник (3 март).
66-годишният писател и професор от Софийския университет пише в публикация във Facebook, че „изборът на 3-ти март за национален празник е изключителна подигравка с националната ни идентичност“.
Той смята, че няма страна по света, която да е избрала за такъв свой символ събитие, в което самата тя не е участвала. На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяване на Руско-турската война (1877-1878). Двете страни са Руската и Османската империя, а в резултат на предварителното им споразумение започва процесът по освобождение на България.
„На нея (датата 3 март) е подписан мирен договор между две империи без участие на българи, с който дори не започва новата българска държава“, пише Дичев в обръщение към премиера и депутатите.
„До 1888 г. на този ден се празнува възкачването на престола на руския цар Александър II. През 1990, по предложение на председателя/президент Петър Младенов, 3 март е избран да замени другото "освобождение", което празнувахме дотогава на 09.09.1944 и което беше довело до нашия 45-годишен "ограничен суверенитет", казва антропологът.
Освобождението се празнува като национален празник на 3 март от 1991 г. насам.
Според Ивайло Дичев сега е моментът „да се отърсим от отвратителния си национален комплекс на снишаване и благодарност“ и да повярваме в достойнството си. „Дори не говоря за скандала, който ще бъде извършването на ритуали заедно с руската посланичка, която ни нарече подлоги“, добавя той.
Предложението му идва в контекста на руската военна инвазия в Украйна, агресията на Владимир Путин, руските ракети и бомбардировки по цивилни обекти в съседната страна и убийството на стотици цивилни, включително деца.
Дичев предлага 3 март да остане „ден на православната солидарност“, но не и национален празник „с колониален оттенък“.
Идеите му за нова дата за националния празник, които от години се обсъждат в общественото пространство, са Денят на Съединението на 6 септември, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, или 16 април. Това е денят, в който през 1879 г. е приета Търновската Конституция.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
