Страничните ефекти като зачервяване на мястото на имунизиране или краткосрочната болка не правят ваксината опасна, тя е иновативна и ефикасна. Това смята проф. Мариана Мурджева, която е част от Националния ваксинационен щаб и ректор на Медицинския университет в Пловдив.
„Това не прави ваксината опасна. Тя се счита за безопасна, защото се разработва по тази иновативна платформа с информационна РНК. Страничните ефекти могат да се срещнат при много други ваксини. Зачервяването го има при над 80% от хората, които си поставят грипната ваксина, това не прави ваксината на Pfizer опасна“, сподели тя в интервю за „Тази сутрин“ по bTV.
В сряда стана ясно, че двама медици от Великобритания са получили остра алергична реакция след имунизацията. Те са имали дълга история на алергии и Националната здравна служба бе предупредена да не използва ваксината за хора с подобни проблеми. Хората с много остри алергии трябва да бъдат внимателни, смята проф. Мурджева.
„Очаква се, че тя няма да има някакви сериозни странични и нежелани ефекти върху хората, може да провокира лека симптоматика, но да считаме това за сериозен дългосрочен ефект – едва ли“, сподели още тя.
Според нея ваксината не трябва да се прилага при хора с остра инфекция с Covid-19 и други респираторни заболявания. „Тя не е панацея, тя е средство за профилактика на инфекциозната болест и рискът да усложни клиничната картина е повишен“, каза тя. „Ваксините се поставят на хора в добро здраве, това се прави и при малките деца. Тези ваксини за Covid не трябва да правят изключение от това правило“.
На въпрос дали ще има съмнения относно препарата, ако човек вече се е ваксинирал, а навлезе в остра фаза на инфекцията в по-късен етап, проф. Мурджева каза: „Това са хипотези и във фазите на изпитване на различните ваксини няма никакви данни за такива ефекти. Когато правим този избор, трябва да оценяваме съотношението полза-риск. Ваксините са регистрирани, преминали са тестове – ползата неимоверно е по-голяма, отколкото евентуалните рискове, това е доказано. Всички останали сценарии са в рамките на хипотезите“.
Дали хората със съпътстващи заболявания като онкологични и автоимунни могат да се ваксинират? Според ректора на Медицинския университет в Пловдив – трябва да се направи преценка за всеки индивидуално.
„Тези хора са в приоритетната група за ваксиниране, определена като хора с хронични заболявания. Не сме определили какви точно да са тези заболявания, защото всеки човек трябва индивидуално да бъде преценен. Ако хората не са със изявена симптоматика на хроничното заболяване, могат да се ваксинират. Но ако са с тежка симптоматика - сърдечна недостатъчност, тежък инфаркт или обострена хронична белодробна болест, да се въздържат, докато състоянието им се стабилизира“, сподели проф. Мурджева.
„За автоимунните заболявания се върти хипотеза, че тези хора не бива да бъдат ваксинирани, но това са хора, които попадат в рисковата група с по-тежко протичане на Covid, ако бъдат заразени. Те са с тежък имунен дефицит и капацитетът на тяхната имунна система не е достатъчен. Но ако нямат тежка клинична симптоматика, може да се имунизират. Няма данни, че ваксината влияе на автоимунното заболяване и го компрометира“, смята тя.
По думите ѝ - пациентите в терминален стадий на онкологично заболяване трябва да бъдат ограничени от ваксинирането. Но има и хора в добро здраве, преминали лечение на такива болести, които нямат подлежащи тежки клинични симптоми - те влизат във ваксинационния план.
„В Русия ограничават бременните и кърмачките, както и хората с автоимунни заболявания. Руската ваксина има повече ограничения, там не имунизират хора остри респираторни заболявания, трябва да минат 2 седмици от преминаването на болестта, преди пациентите да се ваксинират. Тези рестрикции са съпоставими и с други ваксини. Която и друга ваксина да се появи на пазара и да я има срещу друго заболяване, пак ще коментираме тези ограничения“, каза проф. Мурджева.
Тя не даде конкретен отговор дали ваксината напълно ще ни предпази от заразяване или ще ограничи протичането на тежка симптоматика на коронавирус.
„Очакванията са, че ваксината ще изгради имунен отговор, който ще ни предпази от заболяването. Заболяването ще протече по-леко или усложненията ще бъдат по-малки. Доказано е много ясно, че появата на антителата става някъде на 14-ия ден. Установено е, че антителата, които се появяват след имунизация, са неутралииращи. Клиничните изпитвания, по безспорен и категоричен начин, установяват, че тези антитела имат такъв ефект. Имунната система изработва и специфични клетки срещу вируса, които ни предпазват“, сподели проф. Мурджева.
„Много важно е да говорим не само за това какви са приоритетните групи, кои са рестрикциите, но и проследяването на имунния отговор след ваксиниране. В работната група поставихме въпроса да има възможност всички тези приоритетни групи да бъдат проследени, за да знаем ефекта на ваксината. Каква е дълготрайността на имунния отговор? Няма как да отговорим, колкото и това да вълнува обществото“, каза още тя.
Колко дълго действат антителата, след като човек се е заразил с Covid и колко време след прекарана инфекция е добре да се ваксинира?
„Антителата имат протекционен ефект, те не са само свидетели на инфекцията, а могат да неутрализират вируса. Проявяват се след първия месец в доста високи цифри, на втория или третия месец след преболедуването стигат до своя пик, макар някои хора образуват по-малко антитела. Повечето проучвания сочат, че те траят 5-6 месеца, после започват да падат. Хора, които са преболедували вируса, до 2-3 месеца след това имат предпазващ имунен отговор и могат да не бъдат ваксинирани приоритетно, но след това могат да си поставят ваксина. Ако имунизацията се извърши след третия месец, а човекът не е със странични заболявания, ваксината ще подпомогне имунната система, за да я стимулира още повече“, каза тя.
По думите ѝ - природните продукти за подсилване на имунитета, когато човек е здрав, са лимон, джинджифил, куркума и мед. „Когато човек заболее от Covid и има изразена клинична картина, имуностимулацията не е желателна, защото може да провокира „цитокиновата буря“, не трябва да прекаляваме с имуностимулантите“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
