Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Огромен бюджет, футболисти от световна класа и треньор, който се е доказал на световната сцена - всичко това би трябвало да бъде задължително, за да може един отбор да жъне успехи в Шампионската лига.
Не е случайно, че феновете казват, че това е “турнирът на богатите”.
Става дума за сцена, запазена за грандове от ранга на “Реал” (Мадрид), “Барселона”, “Байерн” (Мюнхен), “Ливърпул”, “Арсенал”, ПСЖ, “Интер”…
Един клуб обаче тотално чупи матрицата - “Бодьо/Глимт”.
Норвежкият отбор елиминира италианския гранд “Интер” и се класира за 1/8-финалите в Шампионската лига, а само от началото годината надигра колоси като “Манчестър Сити” и “Атлетико” (Мадрид).
В това, което “Бодьо/Глимт” прави, няма никаква логика. А резултатите са против всички неписани футболни правила.
Бюджетът за заплати в отбора е около 140 000 евро на седмица. Заплатата само на един играч на “Интер” - Лаутаро Мартинес, е близо два пъти повече за същия период.
Пазарната стойност на звезди като Николо Барела, Маркус Тюрам и Федерико Димарко (по отделно) е по-голяма от тази на целия клуб от Норвегия.
И тук не става дума за единичен случай, в който някакво “чудо се е случило”.
Защото в последните години “Бодьо/Глимт” победи в европейските клубни турнири много съперници, които го превъзхождат по всички възможни показатели.
През миналия сезон отборът бе на полуфинал в Лига Европа - вторият по сила европейски клубен турнир.
А мястото на 1/8-финалите в Шампионската лига сега е историческо, защото за последно отбор от Норвегия е бил в тази фаза на турнира през 80-те години на миналия век.
Ако си мислите, че в състава на тима има млади звезди, които правят фурор, а големите грандове вече нямат търпение да ги привлекат в съставите си… грешите.
В клуба не просто няма такива, там дори няма много национални състезатели.
Единствените са капитанът Патрик Берг и голмайсторът Йенс Петер Хауге, които редовно получават повиквателни от норвежкия национален тим. Но да се каже, че водещи фигури там, ще е повече от пресилено.
Четиримата датчани в състава нямат нито една повиквателна аз своя национален тим, а такава няма и руският вратар Никита Хайкин.
Много експерти говорят, че “Бодьо/Глимт” предлага изключително сурови условия в домакинските си мачове и това е едно от най-силните им оръжия.
Представите си как “Атлетико” тръгва от слънчев Мадрид и каца на Северния полярен кръг, където го очаква студ, вятър и изкуствена трева, на която трябва да се играе - просто няма как да има естествена. А това е доста съществено, особено на високо ниво, където всеки детайл прави разликата.
Град Бодьо се намира на Северния полярен кръг, а населението му е от малко над 50 000 жители. Това означава, че става дума за по-малко хора, отколкото се събират на стадионите на съперниците на “Бодьо/Глимт”.
Привържениците обаче създават уникална атмосфера. А по-интересното е, че отборът може и да е много солиден домакин, но се справя отлично и в срещите, в които гостува.
"Беше доста дълъг път, за да стигнем до мястото, където сме сега. Има толкова много хора, които са били част от всичко това. Отборът, треньорският щаб, медицинският екип и всички хора, чиято ежедневна работа не се вижда. Чрез всички тях постигаме тези малки разлики. Зад това стоят доста хора”, обяснява Шетил Кнутсен.
Може би тайната е в него?
Щом няма голям бюджет, нито звезди футболисти, треньорът трябва да е ключът.
Не… отговорът изобщо не е това.
Шетил Кнутсен получава своя шанс без изобщо да бъде познато име. И някак си прави така, че за седем години в клуба да стане четири пъти шампион на Норвегия, без обаче името му да се свързва с най-големите грандове в Европа.
„Това е осмата му година тук. Изминахме дълъг път, за да изградим “Бодьо/Глимт” до нивото, на което е днес. Успехите не дойдоха изведнъж. В първия му сезон като старши-треньор част от местните медии настояваха да бъде уволнен още по средата на кампанията. В клуба обаче никога не е имало съмнения", разказва техническият директор Хавард Сакариасен.
“Знам, че се чувства добре тук и му харесва да работи в този клуб. Ако някога реши да поеме в друга посока, ще му благодарим за всичко постигнато. Но не очаквам това да се случи скоро”, добавя още той.
“Бодьо/Глимт” не е и някой “заспал гигант” с успехи в миналото.
В историята на клуба, който е основан в началото на миналия век, няма нищо грандиозно. Дълги години се бори за промоция в елита на Норвегия, а през новото хилядолетие съществува на границата на първа и втора дивизия.
Няма никакви изгледи, че ще се превърна в най-успешния отбор на страната и такъв, с който колосите на Европа се съобразяват.
Без богата история, без звезди в състава, без гениален треньор, без собственик-милиардер и голям бюджет “Бодьо/Глимт” успява.
И го прави заради нещо, което в съвременния футбол е забравено заради грандомания. Успява, защото има отбор - в пълния смисъл на думата.
Един отбор е по-силен от всяка индивидуалност, а, както изглежда, по-силен е и от всичките пари на света.
Никой не е очаквал, но “Бодьо/Глимт” - от Северния полярен кръг, топли сърцата на феновете. Защото успя да върне романтиката във футбола.
