Случва се внезапно. Прекрасното ви момиче, пълно с огън и жажда за живот, малката господарка на света – внезапно се свива. Сякаш вместо по-голяма, става по-малка.
Промяната през пубертета може да е стряскащо драматична за родителите. Доскоро уверените момичета се трансформират в неузнаваемо плахи, предпазливи и по-бледи версии на досегашното си „аз“.
Неотдавна три жени провеждат изследване* - разговарят с повече от 1 300 момичета на възраст от 8 до 18 години и с техните родители. Това са трите съавторки на книгата „Кодът на увереността за момичета: Да поемаш рискове, да се проваляш и да станеш своето изключително несъвършено АЗ“ - писателката Клер Шипман, журналистката от BBC News Кати Кей и редакторката Джилелин Райли.
Данните, които събират, са по-драматични, отколкото очакват. Анкетираните момичета трябва да оценят своята увереност по скала от 0 до 10. В диапазона от 8 до 14 години средната стойност на отговорите им спада от 8,5 на 6 – срив от цели 30%.
Според резултатите, до 12-годишна възраст практически няма разлика в увереността, с която могат да се похвалят момчетата и момичетата. Докато стане на 14 обаче, средностатистическото момиче се оказва много по-неуверено, свито и притеснително от средностатистическото момче.
Често острият спад в самочувствието на момичетата остава незабелязан от значимите възрастни в живота им. Обикновено ученичките отбелязват по-добри резултати в училище и академичните им успехи лесно могат да бъдат объркани с наличие на здравословна самооценка.
Докато момичетата под 12 години смело и искрено дават отговори като „Наистина ми е лесно да създавам приятелства – просто отивам при някого и започваме да си говорим“ и „Обичам да пиша поезия и не ми пука дали на някого му харесва или не“, веднъж навлезли по-нататък в юношеството, усещанията се завъртат около „Всички са толкова умни и хубави, а аз съм грозното момиче, с което никой не иска да общува“.
Защо е важна увереността?
Причините са няколко. Най-значимата е, че увереността в собствените способности и ресурси е това, което ни мотивира да превръщаме мислите си в действия, а желанията си – в реалност.
Както момчетата, които някой ден ще станат мъже, така и момичетата, на които им предстои да се превърнат в жени, утвърждават личността си именно през поемането на рискове. А това е процес, който става невъзможен в условията на твърде ниска самооценка.
Липсата на естествена увереност в собствените сили възпрепятства израстването: провалът става толкова страшен, че на практика се приравнява до унищожаване на самите устои на личността. Страхът се настанява там, където доскоро са живеели мечтите.
Тук важи логиката на мечо Пух - колкото повече отлагаме поемането на дозирани рискове, толкова повече ги отлагаме. По този начин увереността загива в зародиш и не се складира за бъдещето, когато ще е още по-нужна. Вместо младите хора да допускат грешки и да се учат от тях, те се закопават в привидна сигурност, която спъва развитието им.
Защо вярата в собствените качества се изплъзва на момичетата?
Психолозите открояват няколко фактора. Мисловното предъвкване (от англ. rumination) е по-характерно за женския пол и обикновено започва именно в тийнейджърските години. Прекаленото премисляне на имагинерни сценарии от бъдещето прави момичетата по-предпазливи и по-малко склонни да взимат решения. Грешката добива ореол на фаталност. Хората с тревожни разтройства знаят добре за какво става дума.
За да е още по-сложно, обществото ни не спира да окуражава и възнаграждава т.нар. “people pleasing” у младите жени - това е поведение, в което те се стремят да удовлетворят чужди очаквания и желания, за да се впишат в някаква среда или стереотип.
Нерядко този тип възпитание се практикува именно защото прави живота на родителите и учителите по-лесен. В един дом, в който има деца/домашни любимци/хиляди задачи за вършене, или в една класна стая с 30 шумни младежи е много по-удобно да внушим на младите хора, че трябва да следват заповеди, да не „оцветяват картинката извън границите“. Накратко – да не създават проблеми - да бъдат скромни, послушни, незабележими.
Друго - перфекционизмът все още се разглежда като добро качество. Въпреки всички последици от него, с които психотерапевтите се борят всекидневно, обществото е склонно да поощрява вкопчването в утопичната идея за съвършеното семейство, съвършеното изпълнение на задачите и съвършената кариера.
Знаете как по време на интервю за работа, когато човек трябва да посочи свои слаби страни, най-безопасният недостатък е перфекционизмът. А в това няма нищо здравословно и нищо за хвалене.
Перфекционизмът драматично снижава готовността за поемане на разумни рискове, които, в крайна сметка, ни придвижват напред.
„Ако животът беше един вечен първи клас в училище, жените щяха да владеят света“, казва психологът от Станфордския университет Карол Дуек, автор на книгата „The Growth Mindset”. „Но животът не е един вечен първи клас“, добавя той.
Според него реалността в живота е точна противоположност на тази в училище. „Животът възнаграждава смелите“, припомня специалистът.
Според проучването на Шипман, Кей и Райли момчетата на възраст 8-14 години са много по-склонни да описват себе си като „уверени, силни, безстрашни и обичащи приключенията“.
За разлика от тях, момичетата проявяват склонност да поставят пред себе си непосилни за възможностите им на този етап цели. Според данните процентът на тийнейджърките, които не биха си позволили да се провалят, скача от 18 на 45 %, когато момичетата станат на 12 и 13 години. В стремежа си да угодят на всички, да постигат още и още, да следват правилата, много от момичетата се поставят в условия на адска и неравностойна битка.
И не на последно място – много от бъдедещите жени, когато са на едва 12-13 години, вече са достатъчно зрели, за да си дават сметка, че светът третира мъжете и жените по различен начин – и това естествено отнема от самоувереността им.
Социалните мрежи също не помагат. Негативните им ефекти удрят по-силно женския пол. Общуването в интернет мултиплицира социалния стрес: докато в ерата преди Facebook/Instagram една седмокласничка можеше да има лош ден (да се скара с приятелка, да изкара „лоша“ оценка и да не получи така желания поглед от момчето, което харесва), да се прибере и да се дистанцира, сега дистанцията е химера. Във времената на мобилния интернет и неизбежната комуникация публичната оценка те преследва - като един своеобразен Big Brother, който вижда навсякъде.
Какво можем да направим?
Промяната на статуквото и целенасочената подкрепа на момичетата в тази критична възраст доказано променят нещата в положителна посока.
Проучване на американската счетоводна компания EY и espnW, сайта за жени на ESPN (американски спортен ТВ кабелен канал), сочи, че 94% от жените на ръководни позиции в САЩ тренират някакъв вид състезателен спорт. Може да се окаже, че спортът е една от областите, в които младите момичета могат да се тестват, да се доказват, да растат през провалите и грешките си и да отглеждат вяра в уменията и потенциала си.
Същият ефект могат да произведат и други дейности като участие в отбор по дебати, готварски курсове, участие в доброволчески каузи – всичко, което изважда момичето извън зоната на комфорт и предполага процес, в който са включени борба и полагане на усилия.
И тук, като в много други случаи, е от значение да се намесим по-рано, за да предотвратим потенциални отрицателни последствия по-късно. Ако забележите, че вашата тийнейджърка, която доскоро се е водила от мечтите си, се затваря в черупката си и започва твърде много да внимава къде стъпва - забележете промяната.
Като възрастни вероятно вече знаете, че ролята на „доброто, послушно момиче“ не е особено добра в света на големите. Веднъж зародила се, патологичната предпазливост трудно се разчупва в по-зрели години.
А в крайна сметка, освен от предпазни огради, всички имаме нужда и от криле, с които да полетим, нали?