Частична военна мобилизация на територията на Руската федерация за мъжете от запаса започва от веднага - от момента, в който президентът Владимир Путин я обяви в обръщение на живо по националните местни медии около 9 ч. сутринта българско време. Указът за това вече е подписан и влязъл в сила.
„Това решение е взето във връзка с необходимостта от запазване на суверенитета и целостта на Русия“, твърди Путин.
Мобилизираните ще получат възнаграждения и статут на военнослужещи, които служат по договор, обеща той.
Изявлението всъщност се очакваше още снощи - във вторник вечерта, но руският държавен глава така и не се появи в ефир. Направи го на сутринта в сряда.
Така две седмици след като руската армия трябваше да признае, че е претърпяла значителни загуби на територия в Северна Украйна, Владимир Путин отговори, изненадвайки не само украинците, но и собствения си народ. Като отговорът не започна с обявената частична военна мобилизация на населението.
От една страна, Путин иска да анексира четири окупирани области в Украйна по бърза процедура, използвайки фалшиви референдуми за самоопределяне от страна на местните. От друга - готви поне частична мобилизация. За последната цел, руският парламент настоя за подходящи законодателни промени, приети по спешна процедура. И двете стъпки са свързани. Те са, всяка по свой начин, предупреждения за руснаците и за международната общност.
Идеята за псевдореферендумите витае отдавна. Точно както черноморският полуостров Крим беше анексиран след „референдум“ през 2014 г., подобно „гласуване“ беше многократно обсъждано и за региона на Донбас.
За подобен референдум се заговори още през лятото, после планът се премести за средата на септември и накрая за 4 ноември. Причините за отлагането бяха военните трудности на Русия: противно на първоначалните очаквания, шест месеца след нападението срещу Украйна, Москва дори не контролира напълно Донбас.
Сега, очевидно, след успешната украинска контраофанзива и тежките руски териториални загуби, нещата изведнъж трябва да се случат изненадващо бързо: Още в петък хората в самопровъзгласилите се „народни републики“ Донецк и Луганск трябва да гласуват за присъединяване към Руската федерация. Незабавни гласувания бяха обявени и в окупираните от Москва Запорожка и Херсонска област.
Това поставя руското ръководство в настъпление. След тежкия неуспех в Североизточна Украйна, Кремъл иска да демонстрира силата си и да предотврати разпадането на властта си в Украйна. Защото украинското настъпление не само измести фронта. То повдига въпроса пред населението в окупираните територии доколко трябва да бъде лоялно към окупаторите.
Появиха се съмнения дали Русия е дошла при тях „завинаги“, както Москва обеща, казват в свой анализ в немското издание "Шпигел" Александър Чернишев, Кристиан Еш и Кристина Хебел от Москва.
Случи се и нещо друго - след успешната контраофанзива в Харков хиляди разочаровани, които подкрепяха Русия, трябваше да избягат.
Докато „референдумът“ в Крим през 2014 г. беше силно противоречив, планираните референдуми в окупирания Донбас са направо странни. Защото ще се гласува на територии, които или са оспорвани, или изобщо не са под контрола на Москва. От въпросните четири области само „Луганската народна република“ е до голяма степен в руски ръце – и това също може да се промени, ако украинските войски напреднат още повече.
С провеждането на подобни „референдуми“ Путин търси нова ескалация. Той иска да използва допитванията, за да спре настъпващите украински войски. В края на краищата, след като областите в Украйна бъдат обявени за част от Русия, логиката на Москва е, че украинските войски директно ще атакуват руска територия.
Политическият анализатор Татяна Становая говори за „абсолютно недвусмислен ултиматум от Русия към Украйна и Запада. Или Украйна се оттегля, или ще има ядрена война“.
„Тази седмица е прозорорец или към нашата неизбежна победа, или към ядрена война“, написа Маргарита Симонян, ръководител на пропагандния канал RT. Най-после ръцете на Русия в борбата срещу Запада „се отвързаха“ .
Пак вчера, във вторник, когато самопровъзгласилите се „народни републики“ в Донбас обявиха своите псевдореферендуми, нещо странно се случи и в долната камара руския парламент – Думата. Един съществуващ проектозакон за намаляване на наказанията беше прекроен, така че да подготви военна мобилизация, да възпре потенциалните дезертьори и да регулира санкциите спрямо онези войници в руската армия, които биха отказали да се подчинят на заповеди.
Промените в Наказателния кодекс бяха приети за по-малко от два часа без обсъждане, без гласове против или въздържали се.
По-тежко ще се санкционират напускането на военните части и неподчинението на заповеди и за първи път изрично се говори за „мобилизация“.
"Докато псевдореферендумите в Донбас и други окупирани райони на Украйна са червена лампа за трети държави, това затягане на наказателното законодателство е предупреждение за собственото ни общество", смятат авторите на статията. Досега Путин винаги е настоявал, че "специалната военна операция" в Украйна трябва да се провежда само от професионални или временни войници и доброволци и че никой няма да бъде принуждаван да участва. Вместо призоваване на руски наборници, бяха използвани алтернативни решения - например чрез вербуване на затворници или принудителна мобилизация на жители на украинския Донбас.
Но неуспехите на Русия очевидно са предизвикали преосмисляне. Отдавна е видно, че липсват кадри и че тези, които ги има, лесно бягат. Много военнослужещи на договор (т. нар. контрактници) отказаха да бъдат изпратени в Украйна и поискаха да бъдат освободени. Досега те можеха да бъдат преследвани само с дисциплинарни наказания. Сега излизането от армейската служба е по-трудно.
„Законът служи за сплашване“, казва московски адвокат, който се бори за правата на отказалите се от военна служба по съвест.
Все още е малко вероятно Путин да нареди обща мобилизация, смятат Александър Чернишев, Кристиан Еш и Кристина Хебел. На руския президент обаче му трябва още човешка мощ, която да изправи срещу многочислената армия на Украйна, където отдавна е обявена мобилизация. Националистическите кръгове в Москва също натискат Путин да възприеме по-твърд подход.
Политическата цена обаче е голяма. Много руснаци подкрепят войната, само докато се води по телевизията и не изисква конкретни техни жертви. Путин знае това. В този смисъл частичната мобилизация, която ще засегне само определени региони или определени категории резервисти, се смята за по-вероятния сценарий.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
