Снимка: © https://www.facebook.com/petr.pavlensky/

Париж, 16 октомври 2017 г. Млад мъж с изпито лице, облечен в черни дрехи и леки сандали, пали пожар на приземния етаж на Banque de France. Изборът на сградата не е случаен - някога тук се е издигала Бастилията, която през 1789 г. е превзета от революционната тълпа. Подпалвачът е Пьотр Павленский, руски гражданин, политически изгнаник във Франция, съвременен артист и анархист. 

Банката става жертва на акцията "Осветяване", защото е "символ на съвременната тирания, а централните банкери са новите деспоти". Павленский е арестуван пред входната врата на своята "артистична инсталация". Назначена му е психологическа експертиза, след което е изпратен в затвора за малко повече от една година. Щетите от пожара са оценени на 18678 евро и 14 цента. "Добра цена за произведение на изкуството", казва той по-късно в интервю за New York Times. Павленский обявява пред съда, че няма да плати никакво обезщетение на Banque de France от принципни съображения. 

Самото съдебно заседание, на което е произнесена присъдата срещу Павленский, напомня на сцена от театър на абсурда. Репортер на "Новая газета" описва как подсъдимият посвещава процеса на Маркиз дьо Сад - "най-великият французин в цялата човешка история, който разкри истинската природа на човека и властта". "Свидетелят на защитата" е сляп мъж, който възхвалява акцията на Павленский като поетично превъплъщение, в което огънят и димът имали положителна конотация.  

Очевидно, председателят на съдебния състав е подготвен за предизвикателството. Той цитира произведение на Жан Кокто, който описва среща между поет и съдия. 

"В края на процеса срещу поета съдът го признава за виновен и произнася присъда - да живее. Поетът отговаря: "Това е сурово наказание". А съдията отговаря на поета: "Но има и още по-сурово наказание. Това е наказанието да съдиш". Осъзнавайки този факт, съдът е длъжен да намери баланса. Съдът защитава свободата, като се започне със свободата на творчеството, към което не можем да изпитваме нищо друго освен уважение. Но същевременно напомняме, че без сигурност не може да се осъществи каквато и да е свобода. С вашата художествена проява е извършен жест, който създава опасност за хората, затова ви признаваме за виновен", казва съдията по време на необикновеното последно заседание. Павленский смята, че присъдата само потвърждава тезата му за властта - институциите са деспотични, но по странен начин стават уязвими, когато срещу тях се изправи човек, отричащ легитимността им. 

"Аз съм парижанин. За мен това е важно"

Година след като артистът е пуснат на свобода, той успява да подпали нов пожар във френската столица. Този път щетите от акцията му се измерват не в изгубени пари, а в съсипана политическа кариера, пълно разбъркване на картите преди изборите в Париж и неочаквано шумен публичен скандал. 

Руснакът създава сайт с името PornоPolitique, и публикува в него клипове със сексуално съдържание, за които твърди, че са изпращани от Бенжамен Гриво (кандидат-кмет от "Република, напред") до младо момиче. За да придобие публичност скандалът, бивш депутат от партията на Макрон услужливо споделя линк към сайта на Павленский в Twitter с думите: "Надявам се, че тези отвратителни сексуални клипове, които обвиняват Бенжамен Гриво, ще бъдат опровергани от заподозряното лице и екипа му, защото подобен компромат ще е изключително тежък за кампанията в Париж". 

Кризата настъпва само месец преди изборите за кмет на столицата на 15 март. 

Павленский обяснява решението си да пусне клиповете с протест срещу политическото лицемерие. Медийният образ, който щабът на Гриво гради през последните месеци, е на образцов съпруг и баща. 

"Всеки има право на сексуален живот, но няма право да се преструва на поддръжник на семейните ценности. (Гриво) иска да стане градоначалник, а лъже избирателите си. В момента аз живея във Франция. Аз съм парижанин. За мен това е важно", казва авторът на компромата в интервю за Liberation, след като "жертвата" му Гриво сложи край на участието си в изборите.  

Всъщност, Павленский e гражданин на Париж само заради добрата воля на същите институции, срещу които води революцията си. От началото на 2017 г. той и партньорката му имат статут на политически бежанци във Франция.

Години преди да подпали фоайето на централната банка на площада на Бастилията, Павленский организира аналогична акция пред друга емблематична историческа локация в Москва. През 2015 г. той е арестуван, след като запалва входната врата на сградата на бившия КГБ на площад Лубянка. В същия комплекс днес се намира централата на контраразузнавателната Федерална служба за сигурност на Русия. Задържан е, прекарва няколко седмици на лечение в психиатрично отделение, а след няколко месеца го осъждат за хулиганство с наказание "глоба". Павленский е добре познат на съда и прокуратурата. 

Отрязано ухо, зашити устни и пирон в паважа на Червения площад

Лубянка не е първият му сблъсък с режима. През 2012 г. Павленский организира първата си публична акция в знак на протест срещу ареста на активистките от Pussy Riot. Няколко месеца по-рано те са задържани и обвинени заради своя "Пънк молебен" в московския храм "Христос Спасител". 

По това време Павленский все още живее в Санкт Петербург, учи в Художествената академия.  На 23 юли 2012 г. той излиза пред сградата на Казанската катедрала в родния си град с плакат, на който пише "Акцията на Pussy Riot беше възстановка на знаменитата акция на Исус Христос", с препратка към текст от Евангелието на Матей за прогонването на търговците от храма. Убеден атеист, той желае да разобличи лицемерието на Руската православна църква и превръщането й в политически инструмент. 

Това, което шокира минувачите и води до намесата на полицията, е гледката към лицето на Павленский. 27-годишният мъж стои на площада с устни, зашити с кървав конец (символ на ограничената свобода на словото на съвременните артисти в Русия). Портретът му, направен от фоторепортер на Reuters, става една от най-добрите снимки на годината. Така започва кариерата на Павленский като "политически художник". 

"Ако има скала на изразните средства, от едната страна стои операта, а от другата страна - тероризмът. Политическото изкуство е по-близко до тероризма, отколкото до операта", казва той. 

През 2013 г. Пьотр Павленский протестира срещу приемането на серия от закони, които ограничават гражданските свободи в Русия, като се омотава гол в бодлива тел пред сградата на общината в Санкт Петербург. Малко по-късно следва акцията "Фиксация" - артистът заковава тестисите си за паважа на Червения площад в Москва като метафора на пасивността на руския народ. 

През 2014 г. той организира акцията си "Отделение" - съблича се гол и се качва върху високата стена на една от най-известните московски психиатрични болници и отрязва долната част на дясното си ухо в знак на протест срещу използването на медицината за политически тормоз. Година по-късно следва "Заплаха" и заливането на портала на Лубянка с бензин. 

Един бежанец в Париж

Поводът да избяга от Русия е свързан с разследване от 2017 г. по сигнал на актриса от московски театър. В него се твърди, че Пьотр и приятелката му Оксана са се опитвали да съблазнят колежката си, а когато тя ги отблъснала, я нападнали с нож. Павленский и Шалигина отричат обвиненията и твърдят, че разследването е скалъпено по поръчка заради дисидентския характер на изкуството им. 

Павленский казва, че е подал молба за политическо убежище във Франция, не защото се страхува от затвора, а защото "не желае да бъде изпращан на заколение за действия, които не е извършил". 

В интервю за NYT разказва, че живее в Париж за сметка на "алтернативната икономика". Обитава комунални квартири или незаконно заети апартаменти, не се притеснява да открадне храна от супермаркет, когато е гладен, а иначе разчита на финансова помощ от съмишленици или хонорари от лекции. Участието му в политическото ликвидиране на Бенжамен Гриво вече го превърна в най-търсения човек от медиите във Франция. 

Как последната му акция ще се отрази на правото му да остане в страната, остава под въпрос - разпространението на порнографски материали с цел отмъщение е обявено за престъпление от 2016 г.

Във всички случаи, последната му акция нанася сериозна щета върху перспективите на Макрон на местните избори. А толерантността на французите към "политическото изкуство" дори в най-революционните му форми не е безкрайна. 

Прочети