Ралица Ковачева е журналист и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Работила е в радиостанции, телевизии и онлайн медии. В момента преподава международна журналистика и телевизионна практика. Автор е в boulevardbulgaria.bg

Представяме ви новата ѝ книга  „Новините от света. За смисъла и ползите от международната журналистика“. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2020.


Защо "Новините от света"

„А сега следват новините от света“ – с тази фраза обикновено водещите на новините по радиото и телевизията маркират началото на сегмента в емисията, посветен на новините с произход извън България. През цялата си дългогодишна практика като журналист, в това число и водещ на телевизионни и радионовини и информационни предавания, съм се съпротивлявала срещу тази фраза, защото тя не просто служи на журналистите за лесен преход от една тема към друга, а разкрива възглед – към журналистиката и към света, – който напълно отхвърлям както като журналист, така и като изследовател, а и като зрител (слушател).

Формалното разделяне на новините само по признака „произход“ (у нас или в чужбина) и определянето на „вътрешните“ новини като по-важни от „външните“ поради националната принадлежност и физическата близост до аудиторията, водят до изкривявания както в дневния ред на новините, така и в рамкирането им, което пречи да бъде преценена и представена на аудиторията реалната значимост на събитията. 

Често питам студентите си какви са новините, свързани с „Фейсбук“: „чуждестранни“, защото „Фейсбук“ е американска компания и ги съобщава агенция „Ройтерс“, или „вътрешни“, защото „Фейсбук“ е в телефона в задния ви джоб, с вашето име, снимка и целия ви живот вътре? Ще сложите ли в сегмента „новини от света“ информацията за милиони хакнати профили във „Фейсбук“, един от които е вашият собствен? Ще оставите ли тази новина за след десетата минута на емисията, защото тогава е ред на „новините от света“, или ще я направите водеща, защото социалната медия има над три и половина милиона потребители в България?

Кое е "близо" и кое "далеч"

С развитието на глобализацията и на новите технологии представите ни за „близо“ и „далеч“ са драстично променени. Нещо, случващо се на другия край на света, може да ни засяга много по-лично, отколкото нещо на съседната улица. В същото време, близо, както го разбира Зигмунт Бауман, е обичайното, известното и познатото, а далеч е мястото, където дебнат непознати неща, предизвикващи безпокойство и страх. Поради това противоположността „близо – далеч“ има едно съществено измерение: сигурност – несигурност. 

Глобализацията за едни означава локализация за други, отбелязва справедливо Бауман. Пред очите ни, от телевизионния екран и в социалните медии се разиграва сблъсък между глобалните и мобилните срещу локалните и неподвижните. На „светските рационалисти“ срещу „традиционалистите“, по Роналд Ингълхарт и Крисчън Уелзел. Става дума за противопоставяне между култури, идеологии и ценности, както в глобален мащаб, така и в рамките на самите общества, а българското общество не е изключение. 

Този конфликт се проектира върху всички проблеми, които се засягат в книгата „Новините от света. За смисъла и ползите от международната журналистика“. Тя очертава значението на пет фактора, които са решаващи по отношение на настоящите предизвикателства и възможните хоризонти пред международната журналистика: диктата на постистината; политическата поляризация, резултат от политиката на идентичността и популизма; и изместването на журналистиката от пропагандата

Петте "П"

Тези пет фактора са разгледани както от теоретична гледна точка, така и чрез актуални примери. Влиянието на политическите идеологиите върху медиите е представено чрез популярния в посттоталитарните общества в Централна и Източна Европа разказ „демокрацията ни отне много“ (по думите на лидера на БСП Корнелия Нинова). Темата за политиката на идентичността е илюстрирана чрез изследване на медийното отразяване на дебатите около т.нар. Истанбулска конвенция у нас. Частта, посветена на пропагандата и дезинформацията, разглежда антилибералната и антиевропейската пропаганда, особеностите на кремълския пропаганден модел и проруската пропаганда в България, както и консервативната пропаганда в глобален мащаб, през случая „Кеймбридж Аналитика“. Подчертано е сходството в посланията, излъчвани от Кремъл и ултраконсервативните кръгове на Запад, илюстрирано чрез изследване на медийното отразяване на дебатите около Националната стратегия за детето през 2019 г. 

Целта на книгата е да покаже, че международната журналистика има своята важна, дори решаваща роля като средство за приближаване и смаляване на големия заплашителен свят до представите и мащабите на „традиционния“, „неподвижния“ човек; като посредник в превръщането на ценностното противопоставяне от източник на перманентна тревожност и остри конфликти в продължителен и общественополезен разговор. Може би в известна степен това е най-доброто, на което бихме могли да се надяваме. 

Медиите и журналистите не са просто потърпевши от настоящата ситуация, те са участници в дългогодишните процеси, довели ни до момент, в който реалните събития понякога са по-абсурдни от най-смелите медийни измислици и изфабрикувани истории. „Истинските новини“ звучат по-нелепо от „фалшивите новини“, доколкото водещият критерий за различаването им е източникът – ако е от профила на Доналд Тръмп, новината е вярна (т.е. нещо се е случило, казано е), дори и информацията в нея да е невярна, но ако е от сайт, доказано произвеждащ „фалшиви новини“, новината е невярна (измислена е), дори и когато е потенциално възможна. В тази ситуация медиите вече няма как да бъдат източник на надеждна информация за хората, още по-малко анализатор, съветник и ориентир.

Медиите трябва да се борят да спечелят отново изгубеното доверие на аудиторията не просто в медийните организации, а във възможността светът да бъде показан и разказан честно и разбираемо.

Прочети