Разнобой между представителите на ГЕРБ и ПП-ДБ в бюджетната комисия провали приемането на решение, което да задължи правителството в кратък срок да предприеме действия за отказ от изключението за България за внос на руски петрол по море. Страната ни се полза с дерогация от европейското петролно ембарго за Русия. То е част от санкциите срещу Москва заради войната, която води в Украйна.
Предложение, според което правителството да предприеме действия за край на дерогацията и отказ от руски петрол, внесе депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев по време на заседанието на комисията по бюджет и финанси във вторник. То бе лансирано под формата на устно предложение и допълнителен текст в преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет за 2023 г. Макар че процедурата е дискусионна, темата беше допусната до дебати и гласуване.
Добрев предложи в 7-дневен срок от обнародването на закона за бюджета в "Държавен вестник" правителството да е длъжно да предприеме действия за отказ от изключенията за България от общите европейски санкции срещу вноса на руски петрол и горива. Дерогацията може да продължи до 31 декември 2024 г. според решението на Европейката комисия.
Постъпленията за дерогация бяха направени от редовното правителство с премиер Кирил Петков, в което отново финансов министър беше настоящият титуляр на поста Асен Василев (ПП). Мотивът за искане на изключение беше, че спирането на руския внос ще удари производството на рафинерията на "Лукойл" в България и ще поскъпнат горивата за потребителите.
Представителите на ПП-ДБ в бюджетата комисия обаче излязоха с контрапредложение. Представителят на ПП в комисията Венко Сабрутев заяви, че партията би подкрепила предсрочно прекратяване на дерогацията, "но това не трябва да става на гърба на българския потребител". Добави, че не разбира защо темата се внася в комисията по финанси и между двете четения на бюджета, вместо в отделно решение, което да мине през ресорната комисия по енергетика.
Сабрутев предложи друг подход - вместо да се бърза с прекратяване да дерогацията, да се възложи първо анализ на Министерския съвет, който да оцени потенциалните ефекти от подобен ход. Срокът, който Сабрутев постави, е един месец. След като е налице анализът, да се вземе решение на база на конкретните данни какво ще се случи с цените на горивата, ще има ли недостиг, какво ще стане със самата рафинерия и т.н. В изказването си частично го подкрепи и икономистът от ДБ Мартин Димитров, макар че той каза, че когато темата стигне до пленарната зала, ще реши коя от двете опции да подкрепи според споделените от всички страни аргументи.
До решение в зала, поне в рамките на бюджетната процедура до края на тази седмица, обаче едва ли ще се стигне. Причината - нито версията на ГЕРБ, нито тази на ПП-ДБ беше приета. Тъй като предложенията са направени устно в рамките на извънредна процедура, правилата - зорко съблюдавани от председателя на финансовата комисия Йордан Цонев (ДПС), не позволяват отхвърлени предложения да влязат в доклада за приемане на бюджет, който ще се разглежда от депутатите на заседание тази седмица.
По време на дебатите и министърът на финансите Асен Василев взе отношение, като по думите му също първо трябва анализ от експерти и енергийното министерство. Делян Добрев защити своя вариант на решение, като обясни на ПП-ДБ, че в неговия вариант Министерският съвет би бил задължен в рамките на 7 дни да "предприеме действия" за прекратяване на дерогацията. Никъде не се казва, че първото такова "действие" не би могло да е едномесечен анализ - какъвто искат от ПП-ДБ. А и правителството може да направи такъв и без Народното събрание да му го възлага.
В крайна сметка предложението на Добрев бе отхвърлено, защото го подкрепиха само представителите на ГЕРБ-СДС и ДПС. ПП-ДБ не подкрепи, а БСП и "Възраждане" очаквано се обявиха твърдо "против". Недоволни от текстовете бяха и от "Има такъв народ", като заподозряха частни интереси.
Идеята на Сабрутев събра още по-малка подкрепа в брой гласове и така и двата варианта за решение пропаднаха.
Дебатите не бяха по-малко интересни от гласуването.
Делян Добрев обясни, че за 6 месеца ползите за страната от петролната дерогация са нулеви, а "Лукойл" генерира печалби и с тях се финансира войната. "Трябва да вземем тази далавера. Дерогацията е само в полза на "Лукойл" и "Литаско" (дъщерна компания на руската компания). За първите 6 месеца знаете ли колко са внесени от обещаните 700 млн. лева данъци годишно - нула лева", каза депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия.
Добрев припомни, че има решение, според което "Лукойл" трябва да отчита към държавния Фонд за енергийна сигурност 70% от разликата между по-евтиния петрол "Уралс", който има право да внася по силата на дерогацията, и цената на по-скъпия неруски "Брент". Това по думите му също не се случва. В отговор Мартин Димитров каза, че трябва да се разнищи дали и защо това е така, за което е нужен анализ.
На страната на Добрев и ГЕРБ застана ДПС.
Румен Гечев от БСП каза, че в условията на пазарна икономика "дали една компания е руска или пакистанска - тя се стреми да получава суровина на ниска цена. Това се учи в първи клас - всяка компания търси евтин ресурс и печалба". Според него това прави "Лукойл". Той отвърна на обвинения за връзки на БСП с "Лукойл" и рафинерията ѝ "Нефтопим", като каза, че няколко пъти от трибуната на парламента е критикувал партия ГЕРБ, че за 12 години на власт не са взели и стотинка от "Нефтохим". Питал е и шефа на НАП лично тогава по темата и "той се чудеше къде да се скрие под масата." Гечев казва, че въпроси е задавал и лично и на Валентин Златев (докато беше начело на "Лукойл България").
Йордан Цонев обясни на свой ред, че никой не е в пазарни условия, когато става дума за войната на Русия в Украйна, "но ние сме НАТО и подкрепяме Украйна и смятаме, че агресорът на всяка цена трябва да бъде спрян. И ако той може да печели пари в България, ние трябва да отрежем този клон". Второ - и Цонев се съгласи, че от вноса на руски петрол в България за "Лукойл", въпреки европейските санкции, има някаква изгода за България. Според него това е "доста спорно" и "няма никакви доказателства". "Шикалкавене, баламосване и никаква полза" - постави "диагноза" на ситуацията с "Лукойл" и дерогацията депутатът от ДПС.
Гечев от левицата добави в аргументите си "против", че България сама поиска въпросната дерогация по времето на кабинета "Петков", а искането за нейната отмяна сега е "все едно да искаме от Европейската комисия да ни накаже". От ГЕРБ и ДПС му опонираха. Василев припомни, че прекратяването или не на дерогацията може да стане с акт на българските институции, не на Европейската комисия.
В края на дискусията и преди гласуването Добрев каза в отговор на ДБ, че разликата в това дали срокът за предприемане на действия е 7 или 30 дни е "около 150 млн. долара в полза на Русия", макар да не стана ясно как изчислява прихода на "Лукойл" на месечна база.
Цялата сага се разиграва на фона на друг тясно свързана с "Лукойл" сюжет - за отнемането на концесията на пристанище "Росенец" от руската компания. Решение в тази посока беше взето миналата седмица от парламента - този път без видим разнобой между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС .
Финансовият министър Асен Василев обаче, в началото на заседанието на бюджетната комисия, повдигна темата и обясни, че отнемането на концесията от "Лукойл" трябва да бъде добре обмислено. По тази тема също заговори за доклад по казуса, като според него процедурата не може да завърши за месец.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
