Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Заможен мъж, който притежава имоти в София, се оказва длъжник на 1,5 милиона лева след смъртта си. Това не е сюжет на филм, а, оказва се - реална история от България. За скандалния случай с вече покойния 77-годишен художник Стефан Родев разказва журналистката от NOVA Вероника Димитрова в свое разследване.
Няколко месеца след кончината на Родев, който умира от инфаркт в дома си в София през февруари тази година, се появява предварителен договор, според който мъжът е продал всичките си имоти на софийска фирма.
По документи тя му е дала пари в брой. Родев обаче не бил спазил, отново по документи, клауза по този договор и фирмата го съди за неустойка от 1,5 милиона лева.
"Интересното е, че когато се сключва този договор, начело на въпросната фирма е човек от Бухово, с проблеми с алкохола и без пари", разказа Вероника Димитрова.
Тя установява, че целият казус се решава от Софийския търговски арбитражен съд – независима правораздавателна институция, която се занимава с граждански и търговски имуществени спорове и ги решава чрез арбитри, за които дори няма изискване да са с юридическо образование.
"За две седмици аз не успях да открия жив човек от този съд. Той винаги е затворен. Намира се до Централната автогара в София. Единственият телефон, оставен за връзка, е изключен. Оказа се, че членовете на Управителния съвет са криминално проявени. Един от тях е съден за опит за кражба на луканка", обяснява журналистката.
"Има изпълнителен лист. Възрастният мъж е осъден и след няколко дни умира. Той дори няма как да се защити", подчертава Димитрова.
Стефан Родев оставя 4 апартамента в квартал "Подуяне", 1/2 идеална част от жилище на улица "Бистрица", където е живеел, и 1/2 идеална част от магазин на булевард "Васил Левски". Другата половина е на 81-годишната му сестра, която е негова единствена роднина и от години живее във Франция.
Преди да почине, за художника се е грижил мъж от София, на когото възрастният артист завещава цялото си имущество.
"Той е глухоням още от раждането си. Помагах му за различни услуги. Здравословното му състояние не беше кой знае колко добро. И затова ми беше дал пълномощно, за да мога да го представлявам в болници", разказа мъжът, грижил се за Стефан Родев.
Въпреки че художникът умира на 2 февруари тази година, смъртният акт е издаден няколко месеца по-късно - на 14 юни.
"Няма обяснение защо 4 месеца не беше издаден този смъртен акт. Един час, след като получихме документа, бяха наложени възбрани на всички имоти на починалия. Установих, че това са запори от съдия изпълнител. При него някой е занесъл документи, сред които има изпълнителен лист, изваден срещу Стефан, на базата на арбитражно дело от януари", обяснява заветникът.
От въпросното арбитражно дело става ясно, че на 23 януари тази година, или буквално дни преди художникът да почине, т.нар. Софийски търговски арбитражен съд излиза с решение, че Стефан Родев трябва да плати 1,5 милиона лева неустойки на софийска фирма.
Твърди се, че делото е образувано заради неспазена клауза по предварителен договор, според който възрастният мъж е продал всичките си имоти на „Френело транспорт” ЕООД.
Съгласно предварителния договор Родев е трябвало да прехвърли нотариално имотите си на фирмата в рамките на един месец.
Мъжът, който се е грижил за художника и наследява имотите му чрез завещание, е сигурен, че възрастният човек не е подписвал никакъв предварителен договор с въпросната компания и е станал жертва на измама.
Екипът на NOVA е потърсил за коментар представител на „Френело транспорт” ЕООД.
Справка в Търговския регистър показва, че в момента, в който се твърди, че е сключен предварителният договор, начело на фирмата е бил Александър Илиев от град Бухово. Той също е починал в началото на тази година.
Синът му Кирил разказва, че баща му е бил безработен алкохолик и срещу скромна сума се е съгласявал да става фиктивен управител на фирми.
"Беше алкохолик. Финансово нестабилен. Аз гледах да го издържам. Почина от алкохол. Беше зависим. Бяха го измамили с някакви фирми", заявява Кирил Илиев.
След като Александър Илиев умира, по документи фирма „Френело транспорт” ЕООД се наследява именно от сина му. Той обаче твърди, че научава за това от екипа на NOVA и че не е подписвал никакви документи. Самият Илиев също живее в бедност, става ясно от разследването.
Преди да почине, Александър Илиев е участвал в управлението на множество фирми.
"Бяха повече от 20. Намираха го чрез негови приятели. Даваха му между 50 и 100 лева", допълва още Кирил Илиев.
Преди броени дни се появява още един предварителен договор, според който 81-годишната сестра на художника Стефан Родев също е продала нейните идеални части от имотите на фирма "Френело транспорт" ЕООД. За жената се твърди, че не е идвала в България от 15 години.
И това дело се води от същия Софийски търговски арбитражен съд.
Имотите на Стефан Родев ще бъдат продадени на публична продан. Мъжът, който се е грижил за него обаче наследява дълга му от 1,5 млн. лв.
Адвокатът на заветника е подал сигнал до Софийската районна и Софийската градска прокуратура. Разследването по случая продължава.
Какво е Софийски търговски арбитражен съд?
Вероника Димитрова обяснява, че това е начин за постигане на извънсъдебно споразумение, който "в чужбина работи много успешно, но тук е побългарено".
По думите ѝ всеки може да стане член на Управителен съвет на арбитражен съд - не се изисква дори образование.
"Единственият контрол може да се упражнява от съответния Окръжен съд. В случая това е Софийски градски съд. Те могат да проверят дали е влязло в сила въпросното арбитражно решение и дали е връчено на длъжника. Но тук ( в случая - бел. ред) излиза решението на 24 януари, а той (Родев) умира на 2 февруари. Той е имал само няколко дни да разбере, ако тези документи въобще са стигнали до него", коментира Димитрова, като добавя, че арбитърът по конкретния случай също е починал.
Арбитражът има нужда от много по-силен контрол
Българското законодателство допуска твърде голяма свобода за т.нар. алтернативно решаване на спорове, арбитраж, казва адвокат Светлозара Картунова пред "Булевард България".
Липсват реални изисквания към т.н. арбитражни съдилища, производството е едноинстанционно, контролът също е силно ограничен. А решенията на арбитражен съд имат изпълнителна сила на влязло в сила съдебно решение, казва още тя.
ВКС има правомощия за отмяна на арбитражни решения, но само в няколко изрични хипотези и в кратки срокове. Искането трябва да е направено в срок до 3 месеца от връчване на арбитражното решение, съвсем отделен е въпросът дали и на кого е връчено.
Страната, която иска отмяна, е длъжна да внесе гаранция в размер на цялата уважена от арбитражния съд претенция. Това създава големи пречки пред съответната страна и създава възможности за злоупотреби. Неслучайно преди няколко години за потребителските спорове арбитражът беше изрично изключен, казва още адв. Картунова.
Тя препоръчва да се помисли за законодателна промяна, която да дава повече възможности за съдебен контрол, по-лесен достъп до правосъдие за евентуално увредената страна, по-малко възможности за злоупотреба.
