Може ли София да се отцепи от останалата част на България и да се превърне в анклав с референдум? Може ли да осъмнем в президентска република или - защо не - в монархия след следващото национално допитване? Може ли заканата "всички да ходим със зелени гащи, ако народът го реши" да се превърне в основен закон?
Ако последните промени в Изборния кодекс влязат в сила и ако Конституционният съд не се намеси, тези невъобразими сценарии ще станат поне теоретично възможни.
Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (т.нар. закон за референдумите) беше променен по настояване на "Обединени патриоти", което отвори възможността за пълна редакция на конституцията - включително на въпросите, по които само Великото Народно събрание може да се произнася.
Редакцията беше внесена от група депутати от квотата на ВМРО между първо и второ четене, през преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. Не е подлагана на предварително обществено обсъждане и по нищо не личи да е консултирана със специалисти по конституционно право. Напълно в хаотичния стил на работа в 44 Народно събрание.
Какво може и не може да се подлага на референдум в момента?
Законът за референдумите (в сила от 2009 г.) поставя няколко ограничения по този въпрос. Не може, например, да се оспорва дали Народното събрание има право да избира правителство. Не може да се отнема правото на парламента да обявява война или да сключва мир. Референдум не може да се свиква по въпроси за размера на данъците, таксите и осигуровките. Референдуми по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвеждат само преди ратификацията им.
Преди всичко - законът казва, че чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание.
През 2016 г. три* от шестте питания в подписката за референдум на Слави Трифонов не бяха допуснати до бюлетината след намесата на Конституционния съд по искане на президента Росен Плевнелиев. Тогава КС не разреши да се проведе допитване за намаляването на броя на депутатите от 240 на 120 и за въвеждане на преки мажоритарни избори на висши полицейски началници по места (по подобие на кметовете), защото щяха да променят основни принципи на държавното управление, а това е част от правомощията на ВНС.
Тази седмица обаче мнозинството в парламента реши да бутне тази преграда - и да влезе в противоречие с логиката на конституцията.
Кои са въпросите, които влизат в правомощията на ВНС:
Според чл. 158 на Конституцията те са:
1) приемането на нова конституция
2) въпроса за изменение на територията на Република България
3) въпроси за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4) въпроси за промяна на непосредственото действие на конституцията; на забраната за осъждане на граждани за действия или бездействия, които не са били обявени за престъпления към момента на извършването им; на неотменимостта на основните права на гражданите; на условията, при които може да се ограничават временно някои отделни права на гражданите.
5) въпроси по правилата за изменение и допълнение на конституцията.
Чл. 158 е застраховката на VII Велико Народно събрание за това, че в бъдеще няма да се допусне драстично преформатиране на реда в държавата, без да се премине през дълъг и внимателен дебат с:
- представяне на ясен проект за промените в конституцията;
- 5 или 8-месечен период на публично обсъждане по предложенията;
- провеждане на избори, в които се излъчват не 240, а 400 "велики" народни представители.
Това е процедурата, по която ГЕРБ се опитва да премине в последните месеци от мандата на 44 Народно събрание - процедура, която е напълно невъзможна без подкрепата на "Обединените патриоти" и още поне 45 гласа от други парламентарни групи.
Инатът на ВМРО за промяната на референдумите е част от цената за тази подкрепа.
Борисов като Живков. Новите конституции - хватка за оцеляване
Какъв е проблемът на ВМРО с Великото Народно събрание?
През август Красимир Каракачанов постави 6 условия пред ГЕРБ в замяна на подписи за конституционния проект на Данаил Кирилов. Три от тях бяха приети без съпротива от по-големия коалиционен партньор. До голяма степен те повтарят вече съществуващи положения в основния закон от 1991.
Останалите три искания на ВМРО обаче предполагат радикална промяна в държавното управление и правата на гражданите:
1) въвеждане на образователен ценз върху общото, равно и пряко избирателно право на пълнолетните граждани;
2) увеличаване на правомощията на президента с право на законодателна инициатива и право на внасяне на вот на недоверие срещу кабинета;
3) връщане на наборната военна служба с отваряне на опция за превръщането й в задължение.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова обеща, че партията е съгласна тези три точки да бъдат предложени за референдум, ако той се проведе заедно с евентуалните избори за Велико Народно събрание. Вероятността това да се случи обаче не е много висока. Ако Конституционният съд бъде сезиран, две от трите питания на ВМРО ще се съкратят безславно.
Затова депутатите на Каракачанов са решили да си пробият път до бюлетината по "втория начин" - като изменят закона, който им пречи.
Какви са мотивите на "Патриотите"?
Юристите на ВМРО твърдят, че "Конституцията не съдържа ограничние, че въпросите, които са изключително правомощие на ВНС, не могат да се решават с референдум".
Според тях съществуването на такова ограничение в законодателството "може да се определи като необосновано ограничаване на народния суверенитет". Твърдят още, че "прякото упражняване на народния суверенитет чрез предвидената в закона форма на пряка демокрация е равнопоставен способ на упражняването на народния суверенитет чрез политическо представителство".
Всъщност, конституцията не поставя знак за равенство между изборите за държавни органи и националните референдуми. Великото Народно събрание е оставило реда и организацията за провеждане на референдумите в ръцете на наследниците си.
Според закона - решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.
Но парламентът има привилегирована властова позиция пред всички инициатори на национални допитвания. Депутатите имат право да отхвърлят предложения за свикване на референдум. Дори когато инициативата е подкрепена с подписка от над 400 000 български граждани с избирателни права, парламентът и Конституционният съд проверяват дали питанията не противоречат на ограниченията.
В закона съществува и условие за признаването на резултата от референдума - в гласуването трябва да са участвали не по-малко избиратели от участвалите в последните избори за Народно събрание. Когато това условие не е спазено, но избирателната активност надвишава 20% и с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението се внася в Народното събрание за разглеждане. Парламентът отново може да го отхвърли мотивирано.
"Патриотите" се опитват да отговорят на логичния въпрос за легитимността на промените в конституцията чрез референдум, като дават собствено тълкувание: "Вероятно създаването на това ограничение се основава на факта, че във Велико Народно събрание политическото представителство е по-широко, тъй като народните представители са 400... Този аргумент няма никакво отношение към прогласената от самата Конституция равнопоставеност на формите за упражняване на народния суверенитет. Приемането на противното би означавало да се приеме и, че възможността за пряко упражняване на държавната власт от суверена се определя от преценката на учредителната власт (ВНС) за броя на народните представители. А подобен извод е юридически несъстоятелен".
Много е вероятно Конституционният съд да отхвърли тези разсъждения и да изложи съвсем различни мотиви за смисъла на заложените бариери. Президентът Румен Радев вече обяви, че се готви да наложи вето на част от промените в Изборния кодекс. Все още не е ясно дали в тях ще попаднат и преложенията на ВМРО за пълно либерализиране на референдумите.
КС може да бъде сезиран и от 48 народни представители - БСП разполага с достатъчно гласове да го направи, а депутатът Крум Зарков даде сигнал, че опозицията смята промяната за противоконституционна.
Дали "Патриотите" наистина вярват в тълкуванието си на 30-годишни норми, или ходът им е поредната част от предизборната кампания, вероятно може да се спори. Възможно е просто да "вдигат топката" за евентуален бъдещ съюз с "Има такъв народ" на Слави Трифонов, чиито сценаристи късаха портретите на конституционните съдии в национален ефир през 2016 г. заради отпадането на 3-те спорни въпроса от референдума.
Факт е, че управляващото мнозинство отвори конституцията за ремонт по възможно най-непредпазливия и хаотичен начин заради краткосрочната си цел да опази мандата докрай. Последствията от този политически каприз върху правната сигурност вече стават непредсказуеми.
* Третият отпаднал въпрос засягаше електронното гласуване - КС се произнесе, че не може да се провежда втори национален референдум по въпрос, който вече е поставян на допитване, при това само една година по-рано.
Прочетете още:
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
