Регулаторите с изтекли мандати ще са най-сложната задача пред новата власт

2021 г. показа трудно може да бъде съставянето на едно редовно правителство.

2022 г. ще покаже, че в политиката има и още по-сложна задача - комплектоването на безбройните комисии, съвети и регулатори, от които зависи нормалната работа на държавните системи.

Кабинетът "Борисов 3" остави в наследство ръководителите на няколко ключови институции, чийто мандат вече изтече - от БНБ и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до главния съдебен инспектор и цялата Комисия по досиетата.

Най-актуалният пример е с Иван Иванов и още двама членове на КЕВР, които продължават да определят цените на тока, водата и газа почти 2 години след края на срока, в който трябваше да бъдат сменени от Народното събрание. Позицията на премиера Кирил Петков, че този състав на комисията не изпълнява функциите си и не може да се ползва с доверие, вероятно ще форсира смените още до края на януари.

Това, което пречеше на обновяването на регулаторите досега, беше невъзможността да се събере парламентарно мнозинство - и преди, и след Борисов.

През 2020 г. ГЕРБ направи опити за някои кадрови промени (номинацията на Пламен Младеновски на мястото на Иван Иванов), но не успя да ги прокара преди избухването на антиправителствените протести. Компромис в последния месец на 44 НС беше направен за Комисията за защита на конкуренцията начело с Юлия Ненкова, чийто състав не беше обновен, но мандатът на действащите членове беше удължен до лятото на 2023 г.

Сходен проблем има и с ръководителя на Инспектората към Висшия съдебен съвет Теодора Точкова - мандатът й приключи през април 2020 г. Според Закона за съдебната власт парламентът трябваше да е избрал нов кандидат на нейно място не по-късно от февруари 2020.

За да се случи този избор, е необходимо много голямо мнозинство - минимум 160 депутати. В края на 44 Народно събрание сумата на народните представители от ГЕРБ и "Патриотите" вече беше паднала под 121 сигурни гласа, а всяко важно решение трябваше да се "подпира" от ДПС, "Воля" и някой от формално "независимите" депутати.

Този проблем ще продължава да стои и пред настоящото управляващо мнозинство, защото четирите партии в коалицията около "Продължаваме промяната" имат само 134 гласа. Оставането на Точкова начело на Инспектората обаче създава много по-сложен казус - според решение на Софийския районен съд тя повече не може да изпълнява функциите си, а това би поставило контрола над съдебната власт в парализа.

Конституционният съд също чака решение на новото Народно събрание, защото двама души от 12-членния състав на институцията са с изтекъл или изтичащ мандат - Анастас Анастасов (до ноември 2021 г.) и Гроздан Илиев (до февруари 2022 г.). Изборът е доста важен в дългосрочен план, тъй като новите съдии ще останат в състава на КС до 2031 година, т.е. вероятно ще "надживеят" парламентарното мнозинство, което ги излъчи.

Още един ключов регулаторен орган е в ситуация, в която съставът му ще преполови втори неофициален мандат - това е Комисията за защита на потребителите.

Тримата му членове начело с Димитър Маргаритов бяха избрани още през март 2015 г., когато още съществуваше "Реформаторски блок". Председателят на КЗП беше съпруг на началника на кабинета на Меглена Кунева, а останалите двама в комисията бяха свързани с ръководството на СДС от мандата на Божидар Лукарски.

Оттогава РБ се разпадна, а Кунева и Лукарски се оттеглиха от политиката, но кадрите им остават в КЗП, макар че и те трябваше да бъдат сменени (или преизбрани) през март 2020 г. Сега Димитър Маргаритов успя да се прикрепи и към новия екип на Министерството на икономиката под ръководството на Корнелия Нинова, като скоростно издаде заповед за забрана на индексацията на цените при мобилните оператори.

Още през април 2019 г. изтече и мандатът на Комисията за защита на личните данни, председателствана от Венцислав Караджов - за да добиете представа за дългото "наследство" в регулаторите, може да обърнете внимание, че членовете й са избрани в последните месеци на 42 Народно събрание, в което мнозинството на БСП и ДПС поддържаше кабинета "Орешарски".

Рекордът по мълчаливо удължаване се държи от Комисията по досиетата, която трябваше да бъде обновена още през 2017 г. Членовете на комисията се избират от Народното събрание и имат право на не повече от два петгодишни мандата по закон. На практика - през май 2022 г. Евтим Костадинов ще изпълни 15 години начело на КомДос, защото и досега няма кой да го смени.

Управителният съвет на Българската народна банка също очаква обновление, което трябваше да се случи още преди половин година. Гуверньорът Димитър Радев беше избран през юли 2015 г. с шестгодишен мандат, който изтече през миналото лято.

Подуправителят Нина Стоянова (управление "Банково") също трябваше да бъде сменена по това време. Мандатът на ръководителя на управление "Емисионно" Калин Христов изтича през октомври 2022 г., т.е. Народното събрание скоро ще трябва да проведе избор и за неговата позиция. През юни 2022 г. приключва и мандатът на Елица Николова, която беше излъчена от президентската квота.

Любомир Каримански ("Има такъв народ") направи опит да форсира смяната на ръководството на БНБ в невъзможните условия на 46 Народно събрание, което така и не успя да състави кабинет след вторите парламентарни избори. Самият той беше спряган за кандидат-гуверньор. В момента Каримански е председател на Комисията по бюджет и финанси в новия парламент.

Ръководителят на НОИ Ивайло Иванов също е с изтекъл мандат от септември 2021 г.

Междувременно ще трябва да започнат и процедурите по избора на нова Комисия за защита от дискриминацията и Държавна комисия за сигурността на информацията - мандатите им изтичат съответно през лятото и есента на 2022.

През тази година ще трябва да бъде подменен и целият състав на Висшия съдебен съвет, който и в момента действа с двама членове по-малко заради оставките на Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова и заради бойкота на съдийската колегия, отказала да излъчи нови кадровици в компрометирания действащ ВСС. Така или иначе, той ще трябва да гласува доверие на новия председател на Върховния касационен съд със 7-годишен мандат на мястото на Лозан Панов - изборът е насрочен за 14 януари 2022.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Бизнес

120 млн. лв. инвестиции  и 12 нови магазина планира BILLA в България през 2024 г. 

През март компанията отчита дефлация в цените на стоките на годишна база

16:04 - 24.04.2024
Важно днес

СДВР още не знае кой е посегнал пръв при сбиването на Димитър Стоянов и служителя на НАП

По случая от 22 април сигнал е подала и съпругата на Стоянов

14:45 - 24.04.2024
Важно днес

Кирил Петков: Няма да се откажем, нито ще се предадем

ПП-ДБ се регистрираха в ЦИК за изборите на 9 юни

12:31 - 24.04.2024
Живот

Олена Грицюк - бежанката от Чернигов, която преведе "История Славянобългарская" на украински

Архитектката сама превежда и оформя Паисиевото издание

11:48 - 24.04.2024
Важно днес

Не МВР, а bTV разпространи още кадри от инцидента с журналиста Димитър Стоянов

И те обаче поставят въпрос дали конфликтът не започва по-рано

11:25 - 24.04.2024
Важно днес

"Зелено движение" даде заявка за своя парламентарна група в новия парламент

Партията се регистрира самостоятелно за участие в изборите на 9 юни

11:24 - 24.04.2024