Крайнодесните печелят първия тур на предсрочните избори във Франция (Обновена)

Kрайнодясната партия на Марин Льо Пен "Национален сбор" е с най-висок резултат след първия тур на предсрочните парламентарни избори във Франция - около 34% от гласовете.

На второ място е обединението от леви формации Nouveau Front Populaire/"Нов народен фронт", които печелят 28,5% - 29,1%.

Центристите на президента Еманюел Макрон са трети с 20.3% - 22%.

Консервативната партия Républicains/"Републиканците" постигна 9,5% -10%.

🗳️🇫🇷 Elections #legislatives2024 : 1er tour

Les estimations à 20H49 (France entière)

RN et alliés : 34%
NFP : 29,1%
Majo . Présid : 22%
LR et DVD : 9,5%
Reconquête : 0,7%@IfopOpinion pour @TF1 @LCI pic.twitter.com/5fMjsKgCJN

— Ifop Opinion (@IfopOpinion) June 30, 2024

Вотът беше белязан от рекордно висока избирателна активност. Според социологическата агенция Ipsos Talan тя е била 65,5%, докато на последните редовни избори през 2022 г. е била 47,5%.

"Това е най-високата активност от изборите през 1986 г. насам," казват от агенцията.

Макрон свика предсрочните избори в нощта на вота за европейски парламент, а след първия тур призова за силен отпор срещу крайната десница на балотажа на 7 юли.

За обединение призоваха и от крайната десница. Марин Льо Пен заяви след обявяването на първите резултати, че "френският народ е поставил "Национално обединение" на първо място и помел Макрон."

Президентът вече е заявявал неколкократно, че няма да се откаже от поста си и ще изкара втория си и последен мандат до 2027 г. , когато изтича.

Загуба за партията му и победа за крайнодесните или обединената левица и след втория тур означава през следващите три години той да дели властта с премиер от различна от неговата партия.

Подобна ситуация няма да е прецедент, но при нея за вътрешната политика ще трябва да отговаря министър-председателят, а за външната, както и за отбраната - президентът.

Заради сложната система на гласуване резултатът е труден за прогнозиране, а между първия и втория тур може да се стигне и до допълнителни договорки между партиите и президентът да търси коалиционни партньори, за да посочи той премиер.

Това обаче е доста рисково и подобно правителство може да се окаже с много кратък живот.

Ако окончателната победа отиде при "Национално обединение", оттам ще номинират за премиер 28-годишния евродепутат без опит в управлението Жордан Бардела.

Как се гласува във Франция?

Във Франция парламентарните избори се провеждат по мажоритарна система в два тура. Ако никой от кандидатите не спечели абсолютно мнозинство на първия тур, се провежда втори тур между кандидатите с най-висок резултат.

Франция е разделена на избирателни райони, като всеки район избира един депутат.

За да спечели на първи тур, кандидатът трябва да получи повече от 50% от гласовете и поне 25% от регистрираните избиратели в района.

Кандидатите, които получат поне 12.5% от гласовете на първия тур, се класират за втория. Ако само един кандидат отговаря на това условие, вторият тур се провежда между двамата кандидати с най-много гласове. Преди втория тур политическите сили са свободни да правят нови съюзи и коалиции.

Кандидатът, който получи най-много гласове на втория тур, печели и става депутат.

На последните парламентарни избори във Франция преобладаващата част от балатожите са били директни двубои между двамата водещи кандидати от първия тур и са с някои изключения "триъгълни" втори турове.

Настоящата комбинацията от много висока избирателна активност и по-малък брой кандидати (тъй като те са концентрирани в трите основни блока - леви, центристки и крайно десни) означава, че броят им вероятно ще нарасне драстично.

Социологическата агенция Ipsos прогнозира между 285 и 315 състезания с трима кандидати, което е до четири пъти повече от предишния рекорд през 1997 г. По традиция в триъгълните балотажи, в които крайнодесния "Национален сбор" е начело, кандидатът, класиран на трето място, се отказва от участие, за да не раздробява гласовете на опозицията.

Фактът, че почти половината от местата в 577-местната долна камара на френския парламент ще отидат на тристранни балотажи, прави оценката на окончателното разпределение на местата в националната асамблея изключително трудна за прогнозиране и вероятно ще доведе до трескави преговори.