Експлоатирани работници, лоши условия на труд, ниски заплати, мизерни жилища с високи наеми, рекорден епидемичен взрив на коронавирус с повече от 2000 заразени през юни 2020 година. Служител, който се е обесил, и случаи на принуда към проституция над жени, работещи в компанията. Сцените на този ужас се развиват в най-голямата кланица в Германия - Тьонис (Tönnies), а по-голямата част от хората в тях са източноевропейци, сред които немалко българи.

Това не е просто история за гастарбайтери, а за форма на “модерно робство”. Това стана ясно още през юни 2020 г., когато хиляди служители на кланицата бяха поставени под карантина заради Covid-19 - вместо основната тема да бъде справянето с кризата, фокусът тогава попадна върху нечовешките условия на труд в Тьонис. Сега германската телевизия SAT.1 показа във филм подробности за работата в завода.

Тук са изброени само някои от ужасяващите факти, на които ни прави свиделети репортажът на българска репортерка в Германия, която успява да подпише договор за работа и да влезе със скрита камера в кланицата. Филмът „Inside Tönnies“, излъчен по SAT.1 през седмицата, предизвика огромен скандал с фабриката на милиардера, бивш председател на надзорния съвет на футболния клуб "Шалке 04" и приятел на Путин - Клеменс Тьонис.

Според "Форбс", към 2019 година богатството на Клеменс Тьонис се оценява на 1,4 млрд. евро. Той изгражда своята бизнес империя заедно с брат си Бернд. Пред февруари 1994 г. Бернд става президент на ФК "Шалке 04", но едва пет месеца по-късно умира по време на бъбречна трансплантация, пише германското издание "Аугсбургер Алгемайне".

Клеменс и неговият племенник Роберт, който държи 50% от компанията тогава, са в сериозна вражда от години. След избухването на епидемията от коронавирус във фабриката на Тьонис през лятото на 2020 г. Роберт настоява чичо му да се оттегли от футболния клуб.

През 2019 г. Тьонис се забърква и в расистки скандал. През август на същата година той посъветва германското министерство за развитие да финансира електроцентрали в Африка. "Тогава африканците ще спрат да изсичат дървета и ще спрат да произвеждат деца в тъмните часове на денонощието", казва той.

По всичко личи, че Тьонис упражнява форма на модерно робство, където хиляди служители, сред които и много българи, са принудени да работят в ужасяващи условия. Третират ги като "хора за еднократна употреба”. Ден след излъчването на репортажа много работници са изпратили своите разкази за случващото се в кланицата, но са пожелали да останат анонимни, тъй като се страхуват от “системата Tönnies”.

"Това беше най-ужасният ден в живота ми, всичко ме болеше след това", разказва репортерката. Тя работи под прикритие само три дни, но след като напуска, я карат да плаща наем още три месеца.

"През последния месец работихме по 210 часа, с 50 повече от допустимото", разказват служителите. Освен мизерните условия на работа и десетките часове извънреден труд, те живеят в мизерни условия - на площ по 70-80 кв.м. - по 7-8 души. Заплащането е минимално разрешеното по закон - 9,5 евро на час, като от тях се удържат 2,50 евро за квартира. Част от служителките в Тьонис дори са принудени да проституират.

Транспортът до работното място също се плаща от служителите. Когато някой се разболее, лекарите третират болния, без поточните линии да спират.

След три дни работа под прикритие „Милена“ напуска, но я задължават да продължи да плаща наема си за квартирата на завода още три месеца. Всеки ден също така са я карали да работи с един час повече без заплащане. Така тя всъщност натрупва дългове.

След излъчването на филма - на 19 декември от фирмата обвиниха екипа, че е плащал на работници в кланиците, за да говорят лъжи. В същото време десетки бивши служители са се обадили в телевизията, за да потвърдят информацията и да разкажат своите истории.

За Нова телевизия общинският съветник в Германия - българинът Тома Розев, коментира, че това не е първият скандал с фирмата на Тьонис и милиардерът не е реагирал досега. Българинът е започнал първата си работа в Германия в кланица и въпреки че споделя, че в подобни места условията винаги са трудни, не е било "тежко както в Тьонис". Той посъветва българите, които се отправят към чужбина, да са изключително внимателни към договорите за работа и жилище, които подписват.

Главният редактор на SAT.1 Джулиан Еслинг казва: „Като журналист рядко съм срещал подобна обратна връзка за репортаж. Не можете да си представите колко са уплашени хората, които се свързват с нас. Ние ще разгледаме всеки отделен случай и след това ще решим, както казваме, втора част от доклада".

Самият Клеменс Тьонис не коментрира случващото се и подминава журналистите, а от компанията обвиняват телевизията, че изпраща служители, за да говорят лъжи.