Робо-играчки днес, космически мисии утре

Откъде тръгва една космическа мисия?
Със сонда, орбитален апарат, кацащ модул, роувър или пилотиран кораб?

Каква ще е научно-изследователската дейност – и колко ще продължи? Как ще изградим компонентите, как ще интегрираме системите? Кога започват тестовете във вакуумни камери и софтуерните симулации? Готови ли сме за студа, радиацията, вибрациите?

Толкова много сложни въпроси…

Една космическа мисия обаче не възниква в ултрамодерна лаборатория, а от сет LEGO.

Защото големият успех идва тогава, когато се планира в перспектива - не какво ще се случи след няколко месеца, а какво ще стане след поне 20 години.

Визията за бъдещето е причината вече 10 години SAP Labs България да реализира инициативата „Роботика за България” – съвместен проект с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

И тази година стотици млади ентусиасти от училища от цялата страна се впуснаха в състезание, в което са насърчавани от своите ментори да създават и програмират LEGO роботи посредством LEGO Spike, Mindstorm и Arduino – в зависимост от възрастовата категория на отборите. След като ги програмират със специално приложение, учениците ги пускат на мисии по различни трасета, а темата за всяко издание на програмата е различна.

Устройството трябва да е напълно автономно и предварително настроено – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„На състезанията идват отбори от най-различни училища, не само от специализирани в математика, информатика и физика. Всяко училище има подготвени учители, които са ментори на даден отбор.

Работата в различните дивизии има различни нива на сложност, водещ е ентусиазмът на учителите да развият нужните допълнителни умения за програмата.

А за нас най-важно е инициативата да достигне до максимално много хора”, казва Радослав Николов, изпълнителен директор на SAP Labs България.

Учениците се оценяват не само в различни дивизии, но и в различни категории като „Робо дизайн“, „Изследователски проект“, „Екипна игра“, „Награда за щанд“ и други.

„За нас са важни всички знания, които децата усвояват, защото те могат да бъдат основа на всичко, с което се захванат в бъдеще. Доброто дефиниране на цели, презентационните умения – това са качества, които са изключително важни. И, разбира се, другата страна е чисто креативната и техническата”, добавя той.

Тази година за финалите на състезанието се класираха 28 отбора на 17 училища от 14 града, над 150 деца, подкрепени от 36 ментори-учители.

Освен това, петима от съдиите са бивши състезатели. Всички от тях са студенти, или току-що са се дипломирали, един от тях следва докторантура, а друг работи като заместник- директор в частно училище.

„Много от училищата създават повече от един отбор, а някои от тях намират и втора менторска двойка, която да ръководи допълнителен отбор. Чрез получения робот учителите и учениците участват в събития на училището, отворени часове за други ученици и много други местни инициативи.

Все неща, които развиват потенциала на учителите и учениците, и носят допълнително утвърждаване на училището като предпочитано място”, казва Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър на SAP Labs България.

През годините са участвали почти 3000 ученици и над 120 училища и учебни центрове от 56 различни града в страната ни.

"Моят път преди да стана ментор беше дълъг. Между две и три години се занимавахме със Spike Prime и чак тогава кандидатствахме да се включим в програмата. Имам щастието да работя с изключително добри ученици. Те виждат, че роботиката и програмирането са нещо забавно, а не нещо плашещо.

Започваме с елементарни проекти, които след като бъдат реализирани, носят вдъхновение на децата”, разказва инж. Бояна Георгиева от Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас, която е ментор на отбор „МЕХАНО”.

Хора като нея помагат на учениците заедно да решават сложни проблеми чрез проучване, създаване на прототипи и разговори с експерти. Под нейна насока, децата добиват умения в сферата на механиката, в програмирането и в стратегическото мислене.

Зад самата надпревара обаче стои нещо далеч по-важно - учениците не просто изграждат и програмират роботи за изпълнение на социално значими мисии, а добиват фундаментални умения, които след години може да им помогнат да изпълняват дори космически мисии, например.

„Участието като съдия ми носи изключително много мотивация. С течение на годините много отбори се връщат и виждаме колко нови умения са придобили. Всичко това е изключително зареждащо за нас”, казва ни Лили Петкова, експерт „Комуникации“ в SAP и съдия в „Роботика за България“.

„Аз лично следя за това до каква степен са формирали екип. Какви са ценностите на отбора и как работи. В живота и в професионалното развитие е важно да работим в екип и това помага във всяка професия, защото всички хора сме различни”, допълва тя.

Всичко започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради изтичане на лиценза.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Отборите са съставени от ученици на възраст между 10 и 16 години, които са водени от свой учител ментор.

„Още от 2009 година работим с Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Тогава реализирахме един проект „Знания за успех“, в рамките на който ремонтирахме и оборудвахме училищни библиотеки. Когато ни хрумна идеята за състезанието в началото на 2015 година, обсъдихме с тях първо концептуално и след това практически как може да се реализира такава програма. Те ни помогнаха с опита си в работата с училищата, учителите и директорите, а ние вложихме всичките си знания и умения за реализацията на пилотното издание през учебната 2015/2016 година, което се оказа много успешно. И така от тогава само надграждаме и подобряваме „Роботика за България“ заедно в рамките на едно често награждавано партньорство”, казва Моника Ковачка-Димитрова.

Училищата от програмата поемат ангажимент да останат в нея две години, през които трябва да формират и развиват отбор. Над 50% от училищата остават след тези две години, защото виждат мотивацията на учителите и учениците, и оценяват придобитите умения за работа в екип и за справяне с предизвикателства.

„Много важно е това, че самата програма има огромен обхват, макар да няма кой знае какъв ресурс. На фона на тазгодишния мащаб, мога да кажа, че в първото ѝ издание бяха избрани около 100 деца от 17 училища в 13 населени места”, казва Симона Бондикова от Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

„Моята мотивация са всички фестивали – така наричаме финалите на всеки програмен цикъл. Когато видиш как децата греят и колко много се развиват, колко много дават от себе си в състезанията… това носи пълно удовлетворение. Ние предоставяме подкрепа не само менторите да се обучат, но и платформи и възможности, чрез които децата могат да комуникират. Много често се случва различни ментори от различни училища да си помагат помежду си, за да могат всички да са на високо ниво, когато се състезават”, добавя тя.

Разбира се, самата състезателна част изобщо не е за подценяване, защото дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Точно тази емоция е несравнима. Цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Нашата мисия е навсякъде роботиката да бъде позната дисциплина, от която все повече деца да се вдъхновят в посока на технологиите. А в един момент да достигнем до там, че да имаме състезание буквално във всеки град в България”, казва Радослав Николов.

А добавената стойност е за всички.

“Все повече таланти ще излизат подготвени за технологичната индустрия. Оттам насетне нашата екосистема в България ще става все по-голяма, силна и разпознаваема навън. Естествено ще има кадри и за нас. В България вече можем да се похвалим с 2000 служители в SAP”, с вълнение споделя изпълнителният директор на развойния център.

Точно хора като него са онези, които градят бъдеще за младите хора с перспектива от много години напред, знаейки, че играчките-роботи днес, може да са основополагащи за космически мисии след време.