Работодателските организации поискаха от държавата да поема всички разходи над пределна цена от 250 лв. на мегаватчас за природния газ, или договорът с "Газпром" да се поднови.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България обяви, че "пазарът отказва да приеме цената на природния газ и не може да работим на тези нива".
Същата позиция беше подкрепена и от икономическия вицепремиер Христо Алексиев, който обяви, че над 250 лв. за газ българските дружества ще станат неконкурентоспособни и ще се стигне до "затваряне на предприятия".
За месец август КЕВР одобри цена от 297,89 лв./мегаватчас - или почти 50 лв. над "лимита", който бизнеса си е поставил.
В момента обаче цената на холандския TTF вече е 290 евро (над 568 лв.) - това е основният показател, на база на който се изчислява и от договорната цена на "Газпром" за България (70% спот цена плюс 30% от средна цена на петролни деривати).
Така и не стана ясно откъде ще дойдат бюджетни средства за компенсации - служебният кабинет се ангажира само с това да подготви "законови промени" и да ги завещае на следващия редовен парламент, но не и да осигури пари.
Министърът на енергетиката Росен Христов дори обяви, че условията на бизнеса за таван на цените на газа водели до ситуация, в която "на практика вече е неизбежно да преговаряме с "Газпром", но подновяването на доставките на ниски цени нямало да стане "с един мейл до контрагентите", защото предишното правителство "направи всичко възможно този договор да функционира много трудно".
"Ние нагнетихме отношенията с Русия до краен предел, такова нещо никога не е било. Ние изгонихме всички дипломати, прекратихме всякаква комуникация. Водени са някакви безобразни преписки. Ситуацията с "Газпром експорт" изобщо не е розова. Ние трябва да водим много интензивни преговори, с голяма политическа поддръжка, с въвличане на всички контакти в частния сектор и политическия, за да може това да заработи", обяви той, като се изтъкна на гърба на предшественика си Александър Николов, коментирайки, че за разлика от него "не е продавал телефони", преди да стане министър.
Христов се оправда за липсата на възможност за внос на LNG с това, че всички слотове в Турция вече са заети, а още преди разширението на терминала в Ревитуса в Гърция частни компании са изкупили свободните позиции и сега ги предлагат за "двуцифрени цени в милиони". "Булгаргаз" ще участва на търг за терминала до Атина, но едва за 2023 г.
"Ако искаме да направим микс, близък до 250 лв. на мегаватчас, без (руския) газ е невъзможно", обяви Христов.
Васил Велев, който е един от най-настоятелните привърженици на плащанията в рубли за "Газпром" и възстановяване на руските доставки, обяви, че по изчисления на бизнеса реактивирането на договора с Москва можел да постигне цени на газа около 200 лв. на мегаватчас - твърдение, което в момента не отговаря на реалността на холандския TTF.
"Не приемаме текущата ситуация, в която няма санкции (за газа), големите европейски държави дават мило и драго да увеличат доставките от "Газпром", германският канцлер обикаля и търси турбина да се снима с нея, за да каже - Ето я тука, елате, вземете си я, увеличете доставките. А ние имаме договор, по който може да доставяме, но не го правим", каза той по време на публична среща с кризисния щаб по енергетиката в Министерски съвет.
Всъщност Велев прави препратка към действията на Олаф Шолц, след като "Газпром" едностранно реши да съкрати или изцяло спре трансфера на газ по "Северен поток" с оправдание, че санкциите срещу Русия са забавили ремонта на съоръжения от тръбопровода.
Германия, както и останалите държави от ЕС, се съгласиха да съкратят с 15% потреблението на природен газ през следващите 6 месеца, за да ограничат зависимостта си към руското гориво.
България също трябва да го направи и не е поискала изключение от това правило, както обяви вицепремиерът Христо Алексиев, който обвини за този "пропуск" предходното правителство на Кирил Петков.
Именно европейското решение за намаляване на консумацията с 15% е поводът за друг апел на бизнеса към кабинета - да се преразгледат договорите на "Булгаргаз" с компаниите, в които досега е залагана клауза "вземи или плати" и изискване на авансови плащания. Велев коментира, че индустрията трябва да предяви форсмажор към обществения доставчик, за да може да изпълни заложеното съкращение на потреблението и поиска решение на централно ниво.
Друг от представителите на работодателите директно постави ултиматум - или "Газпром", или компенсации, като обяви, че геополитическият избор за прекъсване на зависимостта на Русия стоял на втори план след факта, че "не можем като държава да се преместим нито на запад, нито на изток, нито на север, нито на юг".
"Много пъти сме били между шамарите на Изтока и на Запада, не ни е помогнало да сме богата и цивилизована държава", обяви Добри Митрев от БСК.
"Трябва да успеем да си доставяме и тръбен газ на най-ниска цена - ако не е на "Газпром", да намерим от друг, но ако е най-евтин да взимаме от тях - да имаме гарантирани количества и стабилност. Тогава няма да приказваме за компенсации, а за икономически растеж, повишаване на доходите и ниска инфлация", обяви той.
Христо Алексиев реши да се противопостави идеологически на поемането на извънредните разходи за енергия от държавата, като предупреди, че може да се стигне до вдигане на данъци.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
