Росица Рачева: Младите хора са подвластни на зависимостите, защото не развиват меки умения

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z.

Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Как обаче натискът на средата може да повлияе негативно върху тяхното развитие?

Например - достъпността на наркотиците сред приятелите? Или стресът от прекомерните изисквания на родителите и учителите във възраст, в която младият човек все още не е изградил достатъчно солидни основи на собствената си идентичност?

Защо все повече момчета и момичета в норма се нуждаят от психологическа помощ?

Разговаряхме с Росица Рачева - клиничен психолог и специалист по превенция, лечения и рехабилитация на зависимости в Института за изследване на населението и човека при БАН.

- Моите наблюдения върху младите показват, че наркотиците стават много достъпни. Пушенето на трева е нещо, което е толкова разпространено, колкото цигарите за нашето поколение в тийнейджърските години. А алкохолът сякаш сега не е популярен в същите мащаби. Какви са Вашите наблюдения?

Росица Рачева: Абсолютно така е. Но това не е ново. Най-новата тенденция, която ще се появи съвсем скоро и ще е с големи мащаби, са хазартните зависимости.

Хазартният бизнес се разви значително в България, което води след себе си съответните последици. Не е достатъчно в рекламите да се казва, че трябва да играем отговорно, защото това може да доведе до зависимост.

Необходимо е да има и мерки за превенция. Децата под 18 г. не могат да влизат в казината, но могат да се регистриран онлайн с фалшиви профили. Това им позволява да започнат да залагат от много малки и да търсят това като начин за подобряване на благосъстояниет, тъй като искат да разполагат с повече средства. Много лесно се поддават на такъв тип внушения от телевизионния екран. Почти няма рекламна пауза, която да не промотира хазартната игра като нещо интересно, забавно и потенциално печелившо.

- Може би това обяснява факта, че в нашите изследване Христо Стоичков излиза напред като много известен българин сред младите хора - въпреки че те не са го виждали да играе.

- Да, стратегия на хазартния бизнес е да въвлича популярни лица, за да може да разширява влиянието си. Но в същото време тези личности стават ролеви модели за младите. Те си казват "Рекламират ги известни хора, значи, че това е нещо готино. И аз бих искал да го правя".

Тук идва въпросът за социалната отговорност. Всички ние трябва да бъдем социално отговорни към бъдещето поколение.

- А как се развива зависимостта сред тези деца? Тя остава ли в тайна от родителите? Как започват? Други деца ли ги привличат към хазарта?

- В детско-юношеска възраст говорим по-скоро за иницииране и затвърждаване на проблемни поведения. Зависимостите се развиват в резултат на системно и продължително повторение на проблемното поведение до степен, в която се компрометира качеството на живот в една или повече житейски сфери, като този етап се достига предимно през периода на зрелостта. Юношеската възраст се характеризира с това, че е периодът, в който децата започват да експериментират с всичко. Това е период, в който те изграждат своята идентичност.

Наркотиците, хазартът, алкохолът са част от нещата, с които те експериментират - както с начина, по който се обличат, с групите, които слушат, с филмите, които гледат, с приятелите, с които излизат.

През тези свои дейности младите хора започват да пробват, за да установят кое е тяхното. Пробват границите, искат да видят какво ще им хареса.

Много често младите хора се влияят от приятелите си. Връстниците са референтната група на тази възраст. Родителите представят да бъдат значимите други. Те вече не са фактор, който може да определя мнението им.

Съучениците - и приятелите в частност - влияят в голяма степен върху начина, по който ще се изгради личността. Изборите, които правят техните приятели, в голяма степен могат да повлияят на поведението на младите хора. Тези избори могат да са употреба на алкохол, наркотици, игра на хазарт, всичко, което е модерно сред връстниците. Средата всъщност е много важна.

- Какво могат да направят психолозите?

- Зная, че образователната система е изключително натоварена, но е много важно тя да работи така, че освен децата да придобиват знания, да придобиват и умения в тази възраст.

Важно е децата да усвояват т.нар. меки умения, с които да се противопоставят на натиска от заобикалящата ги среда на връстниците в юношеска възраст.

Когато ние развиваме тези умения в децата си успоредно с придобиването на знания, те растат като емоционално зрели хора. Развиват способност да се справят в различни кризисни ситуации. Когато попаднат в такава ситуация, вече имат ресурс да не се поддават на натиск.

Ако през първите 10 години ние - възрастните сме си свършили работата като родители вкъщи и като възпитатели в в детските градини и училищата по отношение на изграждането на ценности, тези деца ще имат много солиден фундамент.

За съжаление, ние акцентираме основно върху това родителите да работят, за да изкарват прехраната, и учителите да си преподадат учебния материал. Инвестицията в изграждането на стабилни ценностни основи остава в резерва.

Свидетели сме на ситуация в която възрастните очакват децата на 12 да престанат да се държат като деца и да започнат да се държат като възрастни. А те не са. Когнитивно, емоционално, физиологично те са в процес на преход.

Юношеството е като мост между детството и зрелостта. А ние очакваме от децата, че ще го извървят от днес до утре. Че ще поемат отговорността да изхвърлят боклука, да разходят кучето, да изчистят стаята си - т.е. да планират дейностите си по начина, по който възрастните хора го правим.

Но на чисто физиологично ниво техният мозък е в процес на развитие - все още се развиват тези структури от мозъка, които са в префронталния лоб и са свързани с планиране, поставяне на цели и тяхното реализиране.

- Има ли промени в цялото общество по отношение на податливостта на зависимости? Станали ли сме по-толерантни към тяхното съществуване, превръщаме ли ги в норма?

- Употребата на психоактивни вещества датира от хиляди години преди новата ера. Желанието на хората да променят психическото си сътояние винаги го е имало. Просто в различните исторически периоди има различни вещества, които са "на мода".

За нашето поколение това беше алкохолът, за сегашното поколение е употребата на марихуана, за следващото поколение може да са синтетичните наркотици или хазарта. Няма нищо ново като процес на взаимодействие "човек-вещество", промяната по-скоро е в това кое вещество доминира над другите.

Различното днес е, че научните изследвания очертават профила на отделните психоактивни вещества и се знае много повече. Всеки може да погледне данните на Световната здравна организация - там има факти, свързани с алкохола, факти, свързани с наркотиците. Много е лесно да се прочете, че над 200 заболявания са свързани с употребата на алкохол и това е една от основните причини за смъртност в света. Когато всички тези факти излизат, хората променят поведението си и започват да търсят нещо друго - да кажем, марихуаната.

Това е пренастройване, което можем да проследим и по западните общества. Ние просто следваме един тренд.

Рисковете от употребата на цигари вече са изписани на всяка кутия. Алкохолът вече не се рекламира в праймтайма, а по-късно, когато децата са си легнали. Времето, в което и малките деца знаеха рекламите на водка наизуст, вече приключи.

- Какво показва вашата работа с училищата? Има ли разлики между проблемите със зависимостите на младите хора в София и в останалата част от България?

- Тенденцията е, че в големите градове и кварталите с по-високи нива на престъпност, има по-широко разпространение. Но употребата вече навлиза и в малките населени места, дори в селата. Няма нито регионална "застраховка", нито има твърда връзка с икономическия статус на семейството.

Изследват се много фактори, но данните са противоречиви. Някои казват, че младежите, които разполагат с повече пари, са изложени на по-голям риск. Други казват, че опасността е по-висока за хората в крайна бедност. Няма единно становище по въпроса кои са по-предразположените към зависимости.

В моята клинична практика има деца на хора, които са на много високи позиции, качествени хора, високо образовани - и техните деца не са застраховани.

Имаше един период в клиничната ми практика, в който се получи струпване на деца на лекари и военни, които търсят помощ. Това ни караше да мислим, че може би родителите, които са много ангажирани, нямат време да обърнат внимание на децата си.

Възможно е и причината да е в това, че едните са свръхлиберални, а другите - свръхконтролиращи. Задавали сме си въпроси като – дали лекарите са твърде заети и дават свободно пространство на децата си, дават прекалено много доверие, а военните са в другата крайност?

Но факторите са много, а данните показват, че няма застраховани хора.

- Колко дълъг е пътят, който трябва да се извърви с проблемните деца Можете ли да кажете как става "измъкването" от зависимостта? Има ли измъкване?

- Колкото по-рано едно дете започне да употребява психоактивни вещества, толкова по-лоша е клиничната картина в дългосрочен план. Причината е, че се подменя нормалната траектория на развитие. В тази възраст мозъкът все още се развива, случват се много промени на физиологично ниво в периода на юношеството.

Развива се емоционалната зрялост, социалната зрялост, когнитивните функции - а употребата променя тази естествена траектория.

Обикновено пациентите търсят помощ, когато вече са станали много големи. Ние трябва да се върнем на възрастта, на която употребата е започнала, и работим с тях като с 12-13-14-годишни деца.

А "детето" може и да е на 40 години. Това се отнася както за употребата на наркотици, така и за употребата на други психоактивни вещества.

Разбира се, че тези хора не се държат като 12-годишни деца, те са натрупали социална зрялост. Но в емоционално и когнитивно отношение, много често те функционират по-примитивно.

- Добре, какво всъщност е зависимостта? Вик за помощ или част от експеримента? Защото от друга страна всички експериментираме, но за някои хора границите са по-устойчиви.

- Точно така, това е много важно да се знае. Много хора употребяват различни вещества, но малко от тях стават зависими. Употребата не прави човека задължително проблемен. Употребата не означава задължително зависимост.

Но колкото по-малък е човек, толкова по-уязвим е, защото няма изградена стабилна основа, която да се противопостави. Юношеството е много добра почва за начало на употреба, но и за развитие на проблемна употреба, точно защото човекът не се изградил. Няма изградена личност, която дa се противопостави на рисковете от средата.

- Родителите очевидно не могат да се справят с това. Те обикновено са "в другата стая".

- Много често и много умело юношите успяват да прикриват дълго употребата от родителите си и това е един от големите проблеми.

Като казвам "дълго" - това може да продължава 1-2 години, докато започне да се чува оттук-оттам, че юношата употребява.

Младите хора обикновено не казват на родителите си "Знаеш ли какво, аз употребявам". Това не работи така. Обикновено те започват да употребяват, когато излизат навън. Опитват се да са в добро състояние, когато се приберат, за да не ги познаят техните.

Първо употребата е експериментална, след това е ситуативна, а може да отнеме 2 години, докато човек започне да употребява системно.

Този дълъг период от време остава незабелязан от родителите. Юношите знаят, че употребата няма да се приеме от родителите, и затова я прикриват умело.

Обикновено информацията за това идва от друг източник. Някое друго дете споделя на своите родители за проблема на приятеля си. Те започват да се чудят как да кажат на неговите родители, за да не ги обидят. Майката и бащата може да не приемат тази информация, но стават подозрителни и по-внимателни в отношението си към детето. Наблюдават какво се случва, започват разговор, детето отрича - и така минава много време.

Когато разработвах своята докторска дисертация за личностните характеристики при проблемно употребяващите психоактивни вещества в юношеска възраст, се оказа, че имам големи трудности да намеря изследвани лица.

Всъщност повечето от тях стигат до програмите за помощ, когато вече са пълнолетни. Много дълго време се “тупа топката”, докато хората припознаят употребата като проблем и потърсят помощ.

Добрата новина е, че вече има работещи програми за юноши - засега са само две във Варна и София, но се надявам, че ще се развиват. Във Варна работи ДЦРТ "Св. Стилиан", а в София е терапевтичният център "Трамплин".

Все още не са много децата, които минават през тях, защото за да влязат в тези програми, трябва да напуснат училище. С тях се работи много интензивно, от сутрин до вечер. Родителите не са готови на такава стъпка да откъснат децата от училището. Но от друга страна, училището създава допълнителни рискове. Сложно е.

Но най-силната силната стъпка е превенцията. Няма нищо по-добро.

- Как трябва да изглежда тази превенция от страна на държавата?

- Трябва да има Национална програма за превенция на употребата на психоактивни вещества, която да функционира на територията на цялата страна и да е интегрирана като задължителен компонент в образователната система.

Това, което се случва в реалността е, че има две национални програми за универсална превенция, насочени съответно към две различни възрастови групи. Едната е насочена към учениците от прогимназиалния, а другата към тези в гимназиален етап на обучение. За съжаление тези програми не са с доказана ефективност.

На този етап няма утвърдена национална програма за превенция сред децата в начален етап на обучение, както и на национални програми за селективна и индикативна превенция. Големият проблем е, че се работи на парче и при интегрирането на национални програми управляващите не работят с утвърдените учени в сферата на зависимостите в България, а разчитат само на опита на хората от практиката.

Това създава големи рискове, тъй като не е замерена ефективността на програмите, които се прилагат. Остава ни само да се надяваме, че резултатите от тях ще са добри.

Работя от 25 години в сферата на зависимостите, познавам повечето колеги от страната които работят активно в областта на превенцията, лечението и рехабилитацията, и не мога да посоча нито един от тях, който да е бил допуснат до тези програми.

Този финансов ресурс е редно да се насочи към разработването и утвърждаването на национални програми, които да се прилагат от компетентни практици, а не да се раздават на случайни или неслучайни кандидати, които имат „чудесни идеи“ по темата.

- Ако един родител има съмнения, че детето му има проблемна употреба, какво трябва да направи? Често ние самите въобще не сме подготвени за родители, както и тийнейджърите не са подготвени да бъдат възрастни. Има толкова много книги за бебета и малки деца, но кой те учи как да третираш тийнейджър?

- За съжаление, родителите се учим в движение... Важно е хората, които установят наличието на употреба при децата, си да потърсят помощ от професионалисти възможно най-бързо.

Зрелият човек в тази ситуация е родителят и много често работата на психолога е с него, за да може той да развие собствените си умения и разбиране за това през какво минава детето.

С младите хора, разбира се също трябва да се работи, но те първоначално реагират протестно на такъв тип взаимодействие. В процеса на терапия това се преодолява. Съвсем нормално е в началото да имат съпротива, а след това да намерят ползите за себе си.

Но не е нужно някой да започне да употребява, за да се потърси психолог.

Напротив, на много по-ранен етап трябва да се потърси помощ, когато се вижда, че има девиации от нормални процеси.

А тези девиации се получават, защото стресът при децата е огромен заради средата. Нашето поколение не беше изложено на такъв стрес, докато сегашното се сблъсква с прекалено много информация, прекалено големи изисквания от учители и родители.

Съвременните деца имат повече възможности за избор и това ги обърква допълнително.

Помощта, която може да се окаже, е по-скоро под формата на менторство, а не толкова психологическа работа.

Юношите имат нужда от някой който да ги подкрепи в пътя на тяхното емоционално и социално съзряване. Това не са деца, които не са в норма. Напротив, все повече деца в норма търсят помощ.

В моята клинична практика изключително се засили търсенето на консултации за седмокласници.

Това са деца, които преминават през много физиологични, психологични и социални промени и още не могат да контролират стреса от средата на връстниците.

В този период вербалната и физическата агресия доминират в общуването, защото те нямат стратегии да взаимодействат като зрели хора помежду си.

Натискът от учителите също е огромен - всеки учител вярва, че неговият предмет е най-важен, точно в 7 клас.

Родителите също ги притискат, като казват "От резултатите на матурите зависи бъдещето ти. Ако не влезеш в хубаво училище животът ти тръгва в лоша посока“.

Крехката психика на младите хоре не може да износи този стрес.

- В изследванията се казва ясно, че мозъкът се развива до 25-годишна възраст - т.е. едва ли не, хората между 20-24 г. са незрели и взимат емоционални решения. От друга страна, ние ги взимаме на пазара на труда още на 21-22 години. Трябва ли да имаме различна стратегия в отношението си спрямо тези хора? Кога един човек е "пораснал"?

- Според теорията на Арнет, съществува един дълъг период, който се нарича "настъпваща зрялост". Той започва в края на юношеството, около 18-19 г., и продължава до 25. Но според съвременни терории, този процес продължава до много по-късна възраст, точно защото светът се развива много динамично.

Младите хора имат много стимули от средата и не могат да направят избор. Те не могат да си отговорят на въпроса "Кой съм аз?" и "Какъв искам да бъда?" до много късна възраст. Този цикъл не се затваря до 25 г.

Способността да вземаш решения не е свързана с възрастта, а със зрелостта.