Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Представете си следната история: един от наследниците на последния монарх на балканска държава се връща от изгнание след разпада на комунистическия режим и прави опит за политическа кариера. След неуспеха си - започва да търси начини да си върне част от земите на покойния монарх, национализирани от режима след 1944 г.
Представете си как изведнъж пред него се появява фигура с топли връзки във властта - човек, подобен на нашумелите Еврото или Нотариуса - и прави предложение, на което царският наследник не може да откаже.
Посредникът убеждава "жертвата", че той е единственият човек в държавата, който може да върне собствеността върху спорните имоти. Условието на посредника е да получи лично контрола върху по-голямата част от земите, като обещава бъдеща висока възвращаемост от инвестиции.
Наследникът на монархическата фамилия получава аванс и остава с надеждата за многократно по-големи постъпления. Скоро разбира, че е измамен, скъпоценните наследствени земи на дядо му принадлежат на съвсем друг човек и самият той няма да получи нищо повече.
Представете как тази схема попада на прокурор като Лаура Кьовеши, и всички замесени по веригата са надлежно разследвани и окончателно осъдени за корупция.
Цялата история звучи колкото невероятно, толкова и познато. Тя е съвсем действителен случай от съседна Румъния, който Politico описва в подробности.
Измаменият царски наследник е принц Паул-Филип Румънски - първороден син на първородния син на някогашния румънски крал Карол II.
За разлика от българското царско семейство, румънската монархическа династия е в тежък и сложен вътрешен конфликт заради споровете за наследяване на короната в началото на 20 век. Бракът на Карол II, от който се ражда бащата на принц Паул, е анулиран принудително и оттам започва спорът кой всъщност е престолонаследникът.
Паул-Филип е в лоши отношения със своите роднини от линията на чичо си, последния румънски крал Михай I.
Независимо от това принцът се връща в Румъния още през 1990 г. и дори се кандидатира за президент през 2000 г. Печели само 0.5% от гласовете на гражданите - за разлика от България, която година по-късно избра Симеон Сакскобургготски за премиер с почти пълно мнозинство, а той си върна част от имотите по съдебен път.
Претенциите на румънския принц към национализираните земи на монархията засягат гори в района на Снагов край Букурещ и още едно имение с голяма площ "Бъняса" на територията на столицата. Стойността им се оценява на 145 милиона евро и строителни компании проявяват голям интерес към тях.
Посредникът, който предлага да реши проблемите на Паул-Филип, се казва Ремус Труика, бивш началник на кабинета на министър-председателя на Румъния Адриан Нъстасе (впоследствие също осъден за корупция).
През 2006 г. Труика се договаря с принца да намери начин да реституира земите и да му плати 4 милиона евро аванс, но в замяна на това - по-голямата част от имотите да бъдат прехвърлени на компанията на посредника Reciplia.
Реалният собственик на Reciplia се оказва израелският милиардер Бенямин Щайнмец - нещо, което според принц Паул-Филип не му било известно в момента на договорката.
Всичко върви по план и земите са реституирани през 2009 г. Две години по-късно обаче принцът е предупреден от партньорите си да не чака бързи приходи от сделката - и разбира, че е измамен. Чак през 2015 г. той подава сигнал в прокуратурата, когато самата прокуратура вече разследва принц Паул-Филип и неговите съучастници за корупция.
По делото са събрани безспорни факти за това, че Ремус Труика е "купил" сравнително евтино румънските чиновници - един от тях е получил част от царските гори, оценявана на 50 000 евро, друг е изпратен от Труика на почивка в Монако, включваща посещение в ресторант със звезда "Мишлен" и разходка с яхта около Монте Карло.
Делото приключва с присъда от 3,5 г. затвор за принц Паул, 7 г. за Ремус Труика и 5 г. затвор за израелския милиардер Щайнмец. Единственият, който действително излежава присъдата си, е Труика. Щайнмец се прехвърля в Гърция и Кипър, чиито съдилища отказват да го екстрадират заради "нечовешите" условия в румънските затвори.
Принц Паул попада в сходна ситуация в Париж, но Румъния отказва да свали европейската заповед за ареста му. Когато той заминава за Малта през април 2024 г., отново е задържан и прекарва два месеца под стража, докато местният съд пак разгледа случая му. На 12 август получава очаквания отказ от екстрадиция, отново обоснован с опасенията от нарушаването на човешките права в румънските затвори.
Румънското Министерство на правосъдието смята да преследва принца, докато не изтърпи наказанието, за което е осъден. А той не се отказва от намерението си да си върне старите царски земи въпреки всичко.
