Румен Радев наложи вето на спорните промени в Закона за държавната собственост

Президентът Румен Радев е върнал промените в Закона за държавната собственост, които бяха приети в последния ден от работата на Народното събрание преди лятната ваканция.

Вето е наложено както на спорните облекчени условия за продажба на имоти на дружества от забранителния списък за приватизация, така и на още една промяна - улесняването на екологичните процедури преди издаването на разрешения за определени инвестиции по идея на ГЕРБ и ДПС.

Радев обяснява, че има принципни съгласия с някои от идеите на управляващите, но въпреки това крайният резултат е неприемлив за него, защото идва "за сметка на основните права на гражданите" и против задължението на държавата "да се грижи за повереното ѝ имущество в интерес на гражданите и обществото".

Какво оспорва Румен Радев:

Военните обекти с отпаднала необходимост:

отнемането на правото на министъра на отбраната да участва в решението за продажба или замяна на имоти - частна държавна собственост, които се управляат от МО.

Защо се налага вето?

Според Радев - има нужда от ускоряване и разтоварване на административните процедури в министерството, но не за сметка на експертната преценка за специфичното предназначение на имотите.
Той описва като "непропорционално" отнемането на тази преценка от компетентното ведомство.

Поправките за "скрита приватизация" в забранителния списък :

Вето е наложено на решението да се улесни продажбата на активи от търговски дружества с над 50% държавно участие в забранителния списък за приватизация. Досега това е било възможно само след решение на Народното събрание. След промяната това изискване отпада.

Защо Радев налага вето?

Президентът "принципно подкрепя" част от промените, включително заради това, че някои от имотите с отпаднала необходимост "с времето влошават състоянието си и са източник на значителни разходи за държавата и дружествата".
Отмяната на контрола от Народното събрание обаче създава "риск от злоупотреби и произвол", както и "отказ от конституционни правомощия".

Ветото върху отмяната на двуинстанционния съдебен контрол при ОВОС на значими инвестиционни проекти

С тях беше съкратен срокът за произнасяне на администрацията при определени инвестиционни проекти, въведе се принципът на мълчаливото съгласие, ограничи се правото на обжалване на екооценки и се разшири дефиницията за "обект със стратегическа важност".
Подобни поправки вече бяха върнати от Радев миналата година и ветото му тогава не беше преодоляно.

Защо сега се стига до второ връщане?

Радев обръща внимание, че този път мнозинството изрично е изключило от облекенията фотоволтаичните централи. Но според него избраният нов подход "залага възможности за субективно заобикаляне на правилата".
Атакувано е и идентичното третиране на "разнороден списък с обекти" като приоритетни - според него има опасност от злоупотреби.
Липсва определеност по отношение на конкретните производства и актовете, към които ще се прилага така регламентираната хипотеза на „по-кратки“ срокове. Това се отнася и за начина, по който се въвежда законова презумпция за мълчаливо съгласие при непроизнасяне на органа в срок. Създава се пречка за административните органи да прилагат законосъобразно неясните правила, твърди още той.
Вето е наложено и на изключването на втора съдебна инстанция при оценките за екологично въздействие на стратегически важни обекти.